Рецептата срещу рецесия е да строим нови заводи
Лъчезар Богданов е основен икономист в Института за пазарна стопанска система.
Кариерата му стартира точно оттова през 1996 година като откривател и икономист. През 2004 година заема поста шеф и стопански анализатор в " Индъстри Уоч ". Сред по-важните му проучвателен планове са разбор на данъчната политика, образуване на публично-частни партньорства и приватизация, пазар на недвижими парцели, оценка на макроикономически опасности. Участник е в редица планове и начинания за възстановяване на бизнес средата посредством понижаване на административните бариери. Отскоро още веднъж е в редиците на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Лъчезар Богданов е създател на голям брой публикации, оповестени в съществени български и задгранични медии. Съавтор е на четири книги.
Възпитаник на УНСС.
- Г-н Богданов, тематиката за криза още веднъж е на дневен ред. Какво да чакаме този път?
- В по-краткосрочен проект се чака едно закъснение на международната търговия, като по-силно ще бъдат ударени експортно насочените промишлености в страни като Италия, Франция и Германия. По веригата обаче ще бъдат наранени и всички техни свързани производства и снабдители от Чехия, Словакия, Полша, Румъния и несъмнено, България. Няма по какъв начин да избягаме от домино резултата, защото огромна част от родната промишленост, изключително новопостроените в последните 10 години фабрики, в действителност са индустриални мощности, основани да обслужват европейския пазар и да поддържат огромни непознати индустриални компании. Ако страда компанията-майка, ще страдат и нейните снабдители в България.
- Има ли потребен ход бизнесът в България да реагира съответно в тази обстановка?
- Бизнесът в България самичък по себе си доста мъчно може да реагира съответно. Ако вашият цех е основан, с цел да доставя избран набор от съставни елементи на цех в Германия, и съответният цех изгуби поръчки в Съединени американски щати и би трябвало да свие производството с 20%, вие няма какво да извършите. Съвети от вида " Преориентирайте се " не са потребни, тъй като осъществяването им лишава много време. Най-малкото поради това, че машините са настроени да създават един вид продукция. Единственото, което ти остава, е да си резистентен, тъй че да поемеш шока, да имаш финансови благоприятни условия да удържиш и за година-две в действителност да се преструктурираш. На макрониво обаче ситуацията е по-различно. Да предположим, че пострадат 1000 завода, само че в това време се открият 100 или 200 нови, които да задоволяват различен тип пазари, тези нови промишлености до някаква степен могат да компенсират спада в другите, на които им би трябвало време да се преориентират. Впрочем това е една от аргументите Словакия и Полша да
преминат толкоз леко през предходната рецесия
през 2009-2010 година. Защото тъкмо в този интервал, от една страна, те усвояваха еврофондове, което ненапълно омекоти резултата на рецесията, тъй като имаше вътрешни вложения. Докато при нас, в България, пикът на асимилиране пристигна чак 2014-2015 година Второ, тъкмо тогава, по време на рецесия, в тези страни се откриваха предприятия, които поемаха работната ръка и създаваха артикул. Това е макроотговорът на рецесията, който за жалост не може да се случи с решение на държавното управление или някаква съответна държавна политика. Просто би трябвало да се търсят нови вложители и да им се оказва помощ по всякакъв начин.
- Не може страната да е просто наблюдаващ. Какви ограничения би трябвало да вземе държавното управление, с цел да омекоти удара?
- Има краткосрочни ограничения, свързани със запазване на работната мощ. Знаем, че в един отворен пазар като европейския, в случай че съкратят прекалено много хора в един район, тези хора взимат първия на ниска цена полет и отиват да работят някъде другаде. Има принадлежности при краткотрайни усложнения и краткосрочни шокове, има стратегии, прилагани в други страни, отчасти и у нас. Като образец мога да посоча стратегии за краткотрайна поддръжка и задържане на работната мощ при обстановки на понижено работно време или редуциране на личен състав. Много значима политика е привличането на нови вложители. Правителството не трябва да се концентрира единствено върху това по какъв начин да помогне на бизнесмените, които са тук и страдат от някакъв външен неподходящ потрес, а и по какъв начин да сътвори условия за привличане на нови компании бързо и елементарно. За финансовия бранш пък е извънредно значимо да бъде предпазен от рецесия, по тази причина банковият контрол би трябвало е прецизен. Там също има цикъл и сега сме в тази фаза, в която се дават елементарно заеми при доста удобни условия и има свръхоптимизъм.
- Какви ще са последствията за елементарния човек и има ли рецепта за деяние?
- Три са значимите последствия, които могат да обиден необятен кръг от хора. За работещите най-същественият риск е загуба на работно място. При закъснение на икономическия напредък и вложенията и по-малко претовареност явно и бюджетните доходи ще са по-ниски. Съответно и опцията на страната да заплаща по-високи заплати в обществения бранш ще бъде лимитирана. Всички обещания за по-високи пенсии и други обществени придобивки могат да се отсрочат. И трето, хората би трябвало да бъдат доста
деликатни във връзка с персоналното си финансово здраве.
Човек би трябвало да подхожда с доза внимание и скептицизъм при взимането на прекомерно огромни заеми. Тоест, когато задлъжняваме, би трябвало да мислим дали можем да погасяваме вноските си освен в положителни времена и упования за непрекъснат растеж на приходите, а и в обстановка, в която някой от семейството си загуби работата. Пък даже и това да е за 6 месеца. Защото, в случай че се стигне до такава степен, че човек си загуби дома поради една криза от 6 или 9 месеца, това е голяма персонална покруса. А в последна сметка рецесии и рецесии минават и отпътуват.
- В учебниците написа, че средностатистически една криза трае 11 месеца.
- Вероятно е по този начин, само че този период засяга единствено техническата част. Ако погледнем България по време на миналата рецесия, бизнесът съкращаваше работни места от 2009 година до 2013 година, т.е. съвсем четири години. Цените на парцелите падаха до началото на 2014 година Дори и най-лошото да е минало, постоянно има инерционен резултат, " почистване на терена ". Да не приказваме, че в случай че си паднал, ти би трябвало известно време да наваксаш, до момента в който стигнеш остарялото си равнище, и едвам тогава да поемеш нагоре.
- Има ли основни разлики с предходната рецесия?
- Случващото се в последните 12 месеца значително е подбудено от търговски войни и опитите на администрацията на Съединени американски щати да пренареди разпоредбите за интернационална търговия както с Китай, по този начин и с Европейски Съюз. Въведените ограничавания пред търговията и бъдещите такива директно се отразяват на огромна част от производството и в Китай, и в експортно насочените стопански системи на Еврозоната. Оттам имаме много съществени сигнали за закъснение на индустриалното произвеждане в последните шест месеца, най-типично проявено в автомобилната промишленост и машиностроенето. А това са браншове, които са обичайно мощни.
- По-лека ли ще бъде рецесията от миналата?
- Има нещо еднообразно в двете обстановки и това е, че последните десетилетия развитият свят стана привързан към дълга. В Съединени американски щати - към частния дълг, а в други страни - към обществения, т.е. страните харчат и влагат, само че всичко това става със заеми.
Ако влезем в детайлите обаче, ще забележим, че актуалната обстановка е по-различна. За момента не наподобява в Европа да има подобен напредък, движен от ниски лихви или прекомерно огромни бюджетни дефицити. Тоест нямаме нова Гърция. В Съединени американски щати също нямаме такава степен на задлъжнялост във връзка с ипотечното кредитиране. Но имаме други балони. В Америка да вземем за пример подобен е балонът със студентските заеми - над трилион и половина $ дължат американците по заеми, които са взимали, с цел да получат висше обучение. В Китай е голямо задлъжняването на районите поради мощното строене на инфраструктура. Всички са впечатлени, че там непрестанно се основават нови автомагистрали и жп линии, небостъргачи и какво ли още не, само че това става с цената на голяма задлъжнялост. Това са пари, които в миналото би трябвало да се върнат.
Кариерата му стартира точно оттова през 1996 година като откривател и икономист. През 2004 година заема поста шеф и стопански анализатор в " Индъстри Уоч ". Сред по-важните му проучвателен планове са разбор на данъчната политика, образуване на публично-частни партньорства и приватизация, пазар на недвижими парцели, оценка на макроикономически опасности. Участник е в редица планове и начинания за възстановяване на бизнес средата посредством понижаване на административните бариери. Отскоро още веднъж е в редиците на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Лъчезар Богданов е създател на голям брой публикации, оповестени в съществени български и задгранични медии. Съавтор е на четири книги.
Възпитаник на УНСС.
- Г-н Богданов, тематиката за криза още веднъж е на дневен ред. Какво да чакаме този път?
- В по-краткосрочен проект се чака едно закъснение на международната търговия, като по-силно ще бъдат ударени експортно насочените промишлености в страни като Италия, Франция и Германия. По веригата обаче ще бъдат наранени и всички техни свързани производства и снабдители от Чехия, Словакия, Полша, Румъния и несъмнено, България. Няма по какъв начин да избягаме от домино резултата, защото огромна част от родната промишленост, изключително новопостроените в последните 10 години фабрики, в действителност са индустриални мощности, основани да обслужват европейския пазар и да поддържат огромни непознати индустриални компании. Ако страда компанията-майка, ще страдат и нейните снабдители в България.
- Има ли потребен ход бизнесът в България да реагира съответно в тази обстановка?
- Бизнесът в България самичък по себе си доста мъчно може да реагира съответно. Ако вашият цех е основан, с цел да доставя избран набор от съставни елементи на цех в Германия, и съответният цех изгуби поръчки в Съединени американски щати и би трябвало да свие производството с 20%, вие няма какво да извършите. Съвети от вида " Преориентирайте се " не са потребни, тъй като осъществяването им лишава много време. Най-малкото поради това, че машините са настроени да създават един вид продукция. Единственото, което ти остава, е да си резистентен, тъй че да поемеш шока, да имаш финансови благоприятни условия да удържиш и за година-две в действителност да се преструктурираш. На макрониво обаче ситуацията е по-различно. Да предположим, че пострадат 1000 завода, само че в това време се открият 100 или 200 нови, които да задоволяват различен тип пазари, тези нови промишлености до някаква степен могат да компенсират спада в другите, на които им би трябвало време да се преориентират. Впрочем това е една от аргументите Словакия и Полша да
преминат толкоз леко през предходната рецесия
през 2009-2010 година. Защото тъкмо в този интервал, от една страна, те усвояваха еврофондове, което ненапълно омекоти резултата на рецесията, тъй като имаше вътрешни вложения. Докато при нас, в България, пикът на асимилиране пристигна чак 2014-2015 година Второ, тъкмо тогава, по време на рецесия, в тези страни се откриваха предприятия, които поемаха работната ръка и създаваха артикул. Това е макроотговорът на рецесията, който за жалост не може да се случи с решение на държавното управление или някаква съответна държавна политика. Просто би трябвало да се търсят нови вложители и да им се оказва помощ по всякакъв начин.
- Не може страната да е просто наблюдаващ. Какви ограничения би трябвало да вземе държавното управление, с цел да омекоти удара?
- Има краткосрочни ограничения, свързани със запазване на работната мощ. Знаем, че в един отворен пазар като европейския, в случай че съкратят прекалено много хора в един район, тези хора взимат първия на ниска цена полет и отиват да работят някъде другаде. Има принадлежности при краткотрайни усложнения и краткосрочни шокове, има стратегии, прилагани в други страни, отчасти и у нас. Като образец мога да посоча стратегии за краткотрайна поддръжка и задържане на работната мощ при обстановки на понижено работно време или редуциране на личен състав. Много значима политика е привличането на нови вложители. Правителството не трябва да се концентрира единствено върху това по какъв начин да помогне на бизнесмените, които са тук и страдат от някакъв външен неподходящ потрес, а и по какъв начин да сътвори условия за привличане на нови компании бързо и елементарно. За финансовия бранш пък е извънредно значимо да бъде предпазен от рецесия, по тази причина банковият контрол би трябвало е прецизен. Там също има цикъл и сега сме в тази фаза, в която се дават елементарно заеми при доста удобни условия и има свръхоптимизъм.
- Какви ще са последствията за елементарния човек и има ли рецепта за деяние?
- Три са значимите последствия, които могат да обиден необятен кръг от хора. За работещите най-същественият риск е загуба на работно място. При закъснение на икономическия напредък и вложенията и по-малко претовареност явно и бюджетните доходи ще са по-ниски. Съответно и опцията на страната да заплаща по-високи заплати в обществения бранш ще бъде лимитирана. Всички обещания за по-високи пенсии и други обществени придобивки могат да се отсрочат. И трето, хората би трябвало да бъдат доста
деликатни във връзка с персоналното си финансово здраве.
Човек би трябвало да подхожда с доза внимание и скептицизъм при взимането на прекомерно огромни заеми. Тоест, когато задлъжняваме, би трябвало да мислим дали можем да погасяваме вноските си освен в положителни времена и упования за непрекъснат растеж на приходите, а и в обстановка, в която някой от семейството си загуби работата. Пък даже и това да е за 6 месеца. Защото, в случай че се стигне до такава степен, че човек си загуби дома поради една криза от 6 или 9 месеца, това е голяма персонална покруса. А в последна сметка рецесии и рецесии минават и отпътуват.
- В учебниците написа, че средностатистически една криза трае 11 месеца.
- Вероятно е по този начин, само че този период засяга единствено техническата част. Ако погледнем България по време на миналата рецесия, бизнесът съкращаваше работни места от 2009 година до 2013 година, т.е. съвсем четири години. Цените на парцелите падаха до началото на 2014 година Дори и най-лошото да е минало, постоянно има инерционен резултат, " почистване на терена ". Да не приказваме, че в случай че си паднал, ти би трябвало известно време да наваксаш, до момента в който стигнеш остарялото си равнище, и едвам тогава да поемеш нагоре.
- Има ли основни разлики с предходната рецесия?
- Случващото се в последните 12 месеца значително е подбудено от търговски войни и опитите на администрацията на Съединени американски щати да пренареди разпоредбите за интернационална търговия както с Китай, по този начин и с Европейски Съюз. Въведените ограничавания пред търговията и бъдещите такива директно се отразяват на огромна част от производството и в Китай, и в експортно насочените стопански системи на Еврозоната. Оттам имаме много съществени сигнали за закъснение на индустриалното произвеждане в последните шест месеца, най-типично проявено в автомобилната промишленост и машиностроенето. А това са браншове, които са обичайно мощни.
- По-лека ли ще бъде рецесията от миналата?
- Има нещо еднообразно в двете обстановки и това е, че последните десетилетия развитият свят стана привързан към дълга. В Съединени американски щати - към частния дълг, а в други страни - към обществения, т.е. страните харчат и влагат, само че всичко това става със заеми.
Ако влезем в детайлите обаче, ще забележим, че актуалната обстановка е по-различна. За момента не наподобява в Европа да има подобен напредък, движен от ниски лихви или прекомерно огромни бюджетни дефицити. Тоест нямаме нова Гърция. В Съединени американски щати също нямаме такава степен на задлъжнялост във връзка с ипотечното кредитиране. Но имаме други балони. В Америка да вземем за пример подобен е балонът със студентските заеми - над трилион и половина $ дължат американците по заеми, които са взимали, с цел да получат висше обучение. В Китай е голямо задлъжняването на районите поради мощното строене на инфраструктура. Всички са впечатлени, че там непрестанно се основават нови автомагистрали и жп линии, небостъргачи и какво ли още не, само че това става с цената на голяма задлъжнялост. Това са пари, които в миналото би трябвало да се върнат.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ