Кюстендил сведе глава пред героя от Еверест Людмил Янков
Кюстендил сведе глава в символ на дълбока благодарност пред паметта на алпиниста и поета Людмил Янков и младия планинар Стоян Наков, съобщи кореспондент на ФОКУС . На тържествена гала пред Паметника на алпинизма беше маркирана 38-ата годишнина от трагичната им крах – събитие, което събра жители, представители на институции и близки, с цел да отдадат респект към техния живот и дело.
С минута безмълвие присъстващите сведоха глави в символ на почитание. Венци и цветя бяха поднесени от кмета на Община Кюстендил инж., регионалният шеф на Кюстендил Кристиян Иванчов, ръководителят на Общински съвет – Кюстендил Димитър Велинов, представители на Архиерейското наместничество, ръководителят на Туристическо сдружение " Осогово “ Христо Абаджиев и секретарят на сдружението Силвия Михова, както и от родственици, близки, жители, деца и възпитаници.
Началото на церемонията беше сложено с осъществяване на Туристически хор " Осоговско ехтене “ и слово, което върна присъстващите към значимите моменти от живота и трагичната орис на алпиниста. Поетесата Светла Радкова докосна сърцата на всички с прочит на стих на Людмил Янков, написан в подножието на връх Еверест през 1984 година.
В тържественото слово беше припомнен животът на Людмил Янков – планинар, стихотворец, художник и човек, живял в цялостно сходство сред фантазии и каузи. Човек, за който върховете не са били единствено географски небеса, а знак на вътрешна независимост, храброст и честност към себе си и към другите.
Прозвучаха и думите му от книгата " Мечта оттатък долините “:
" Само фантазиите могат да бъдат бели. А те желаят смели мисли и чисти сърца… “ – думи, които и през днешния ден звучат като обръщение към всички, които търсят своя път.
Беше припомнена и една от най-драматичните страници в историята на българския алпинизъм – присъединяване на Людмил Янков в експедицията до връх Еверест през 1984 година, когато в опит да избави своя другар Христо Проданов той прави героизъм без аналог – нанагорнище от над 1300 метра в зоната на гибелта, на височина над 8500 метра. Подвиг, който лишава част от физическите му сили, само че разкрива величието на човешкия дух.
С музикални осъществявания на туристическия хор – " Песен за Людмил “ и " Мечтата на алпиниста “ – присъстващите отдадоха респект към духа на планината, към фантазията и към хората, избрали този сложен, само че ярък път.
По време на церемонията беше припомнен и трагичният 17 април 1988 година, когато Людмил Янков и Стоян Наков намират своя край в Рила планина, в подножието на връх Камилата. Те падат, само че остават – в паметта, в образеца и в чувството за висота, което не престават да носят.
В словото прозвучаха и последните редове, написани от Людмил Янков – думи, в които се усеща силата на човешкия дух, изправен пред вечността, само че запазил своята светлина:
" Човек губи цялостен живот по нещо. Не е тъпо, че най-после ще загуби и живота си, стига да резервира вярата в смисъла на това, което прави всеки ден. “
Събитието приключи с думи на благодарност към всички присъстващи и с напомнянето, че делото на Людмил Янков остава живо. Кюстендил още веднъж сподели, че помни своите персони – освен с респект, само че и с ентусиазъм да следва техния образец.
С минута безмълвие присъстващите сведоха глави в символ на почитание. Венци и цветя бяха поднесени от кмета на Община Кюстендил инж., регионалният шеф на Кюстендил Кристиян Иванчов, ръководителят на Общински съвет – Кюстендил Димитър Велинов, представители на Архиерейското наместничество, ръководителят на Туристическо сдружение " Осогово “ Христо Абаджиев и секретарят на сдружението Силвия Михова, както и от родственици, близки, жители, деца и възпитаници.
Началото на церемонията беше сложено с осъществяване на Туристически хор " Осоговско ехтене “ и слово, което върна присъстващите към значимите моменти от живота и трагичната орис на алпиниста. Поетесата Светла Радкова докосна сърцата на всички с прочит на стих на Людмил Янков, написан в подножието на връх Еверест през 1984 година.
В тържественото слово беше припомнен животът на Людмил Янков – планинар, стихотворец, художник и човек, живял в цялостно сходство сред фантазии и каузи. Човек, за който върховете не са били единствено географски небеса, а знак на вътрешна независимост, храброст и честност към себе си и към другите.
Прозвучаха и думите му от книгата " Мечта оттатък долините “:
" Само фантазиите могат да бъдат бели. А те желаят смели мисли и чисти сърца… “ – думи, които и през днешния ден звучат като обръщение към всички, които търсят своя път.
Беше припомнена и една от най-драматичните страници в историята на българския алпинизъм – присъединяване на Людмил Янков в експедицията до връх Еверест през 1984 година, когато в опит да избави своя другар Христо Проданов той прави героизъм без аналог – нанагорнище от над 1300 метра в зоната на гибелта, на височина над 8500 метра. Подвиг, който лишава част от физическите му сили, само че разкрива величието на човешкия дух.
С музикални осъществявания на туристическия хор – " Песен за Людмил “ и " Мечтата на алпиниста “ – присъстващите отдадоха респект към духа на планината, към фантазията и към хората, избрали този сложен, само че ярък път.
По време на церемонията беше припомнен и трагичният 17 април 1988 година, когато Людмил Янков и Стоян Наков намират своя край в Рила планина, в подножието на връх Камилата. Те падат, само че остават – в паметта, в образеца и в чувството за висота, което не престават да носят.
В словото прозвучаха и последните редове, написани от Людмил Янков – думи, в които се усеща силата на човешкия дух, изправен пред вечността, само че запазил своята светлина:
" Човек губи цялостен живот по нещо. Не е тъпо, че най-после ще загуби и живота си, стига да резервира вярата в смисъла на това, което прави всеки ден. “
Събитието приключи с думи на благодарност към всички присъстващи и с напомнянето, че делото на Людмил Янков остава живо. Кюстендил още веднъж сподели, че помни своите персони – освен с респект, само че и с ентусиазъм да следва техния образец.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ