Как Кюстендил може да задържи активната си работна ръка?
Кюстендил разполага с механически фрагменти в разцвета на силите си, които са лоялни към своя район. Справедливият преход тук ще бъде сполучлив, единствено в случай че признае техния опит посредством валидиране и обезпечи на локалния бизнес запаси за промяна. Картографирането на уменията и настройките на 1 106 лица, индиректно наранени от енергийния преход в района, разкрива картина на район, който разполага с механически грамотни хора, само че е съществено заплашен от икономическо „ цунами “.
Проучването е фокусирано върху хората, които са непряко свързани с въгледобивната промишленост – чиновници в локални предприятия и бизнеси, които обезпечават услуги, логистика или поддръжка за енергийния бранш и чийто занаят зависи от неговата непоклатимост.
Хората желаят да останат в района
Един от най-устойчивите легенди на актуалния пазар на труда е, че служащият е мобилен и подготвен да последва инвестицията, където и да се появи тя. Проучването в Кюстендил изрично разрушава тази заблуда.
Внушителните 85.3% от интервюираните декларират изрично предпочитание да останат в същото дружество, даже в случай че предметът му на активност се промени коренно. Това число не е просто статистика – то е израз на дълбока обществена обвързаност. Още по-красноречив е фактът, че 70% от хората отхвърлят да пътуват на разстояние, по-голямо от 50 км за работа.
Тук не приказваме за хора, които са покрай пенсия, а в противен случай – 72.2% от изследваните лица имат повече от 11 години до пенсиониране. Това е потомство в дейна възраст, което желае да гради бъдещето си в района.
Интересите им
Често говоренето за преквалификация се плъзга към „ цифрови умения “. Реалността в Кюстендил обаче е техническа. Работниците в района не виждат себе си в офиси – те желаят да продължат да основават и поправят с ръцете си.
Изследването демонстрира, че близо 75% от хората са със приблизително обучение, като внушителните 43.1% имат приблизително техническо обучение. Има действителен и съответен интерес към новите енергийни технологии: 17.3% демонстрират пряк интерес към монтаж на фотоволтаични системи, следвани от интерес към системите за предпазване на сила (батерии).
Интересен миг е, че въпреки тези хора да са гръбнакът на районната промишленост, 83.7% от тях нямат формален документ за подготовка за уменията, които действително упражняват или към които се стремят. Тези „ невидими специалисти “ имат потребност не от фундаментално преобучение, а от валидиране на уменията и характерна сертификация, с цел да се трансфорат в законен мотор на ВЕИ бранша в България.
Страховете на бизнеса
Справедливият преход в Кюстендил има и напълно съответно финансово измерение. Данните сочат, че упованията на хората са крепко стъпили на земята, само че и безапелационни във връзка с виталния стандарт. Близо 40% от интервюираните не биха почнали нова работа за заплата под 1300 евро нето.
Този прагматизъм се сблъсква със страховете на мениджмънта. Бизнесът в района, мощно привързан с въглищния бранш, предвижда трагичен спад на приходите – сред 30 и 50%. Когато едно дружество губи половината от приходите си, преквалификацията става второстепенен проблем – главният е самото оцеляване.
Без директна държавна поддръжка за диверсификация на тези предприятия, рискът е голям. Ако новите „ зелени “ работни места не могат да предложат сигурност и приходи, близки до сегашните, районът е застрашен от нова вълна на икономическа миграция – нещо, което 85% от локалните хора интензивно се пробват да избегнат.
Препоръките
За да бъде трансформацията сполучлива, тя би трябвало да се трансформира в обществено сензитивен и стопански уравновесен развой, който поддържа по едно и също време служащите и предприятията. Справедливият енергиен преход ще бъде признат от болшинството, единствено в случай че е привързан с разкриването на действителни работни места, обезпечена дълготрайна претовареност и на практика занимания, които да дадат сигурност на хората.
В тази връзка са нужни строго диференцирани стратегии за образование, които да регистрират спецификите на всяка възрастова група и техния професионален профил. Докато за младите фрагменти акцентът би трябвало да бъде върху нововъведенията и новите зелени технологии, за чиновниците в междинна възраст е сериозно значимо надграждането на съществуващите механически умения, а за по-възрастните – обезпечаването на предпазени форми на претовареност и равномерен преход към пенсиониране.
Ключов миг в тактиката е всяко образование да бъде непосредствено обвързано с съответни капиталови планове в област Кюстендил, с цел да се избегне рискът от придобиване на подготовка, която няма къде да бъде осъществена на процедура.
Паралелно с подготовката на хората, индиректно засегнатите предприятия имат незабавна потребност от финансова и експертна поддръжка, с цел да диверсифицират производствата си, да се цифровизират и да навлязат сполучливо на нови пазари.
За данните
Събрани са по план „ Картографиране на уменията на индиректно засегнатите лица “, финансирано от Оперативна стратегия „ Развитие на районите “ 2021 – 2027 година Проектът има за цел да разпознава действителния капацитет на хората, които не работят в мините, само че чийто бизнес и живот са неразривно свързани с енергийния бранш. В Кюстендил „ под лупа “ са изследвани 1 106 първично индиректно наранени лица – цифра, която дава представителна и справедлива картина за настройките в района.
Изпълнява се от Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) в партньорство с Конфедерация на труда „ Подкрепа “, както и поддръжка от Министерство на труда и обществената политика.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
въглищна промишленост европейска кохезионна политика картографиране на умения Кюстендил преквалификация работна ръка
Проучването е фокусирано върху хората, които са непряко свързани с въгледобивната промишленост – чиновници в локални предприятия и бизнеси, които обезпечават услуги, логистика или поддръжка за енергийния бранш и чийто занаят зависи от неговата непоклатимост.
Хората желаят да останат в района
Един от най-устойчивите легенди на актуалния пазар на труда е, че служащият е мобилен и подготвен да последва инвестицията, където и да се появи тя. Проучването в Кюстендил изрично разрушава тази заблуда.
Внушителните 85.3% от интервюираните декларират изрично предпочитание да останат в същото дружество, даже в случай че предметът му на активност се промени коренно. Това число не е просто статистика – то е израз на дълбока обществена обвързаност. Още по-красноречив е фактът, че 70% от хората отхвърлят да пътуват на разстояние, по-голямо от 50 км за работа.
Тук не приказваме за хора, които са покрай пенсия, а в противен случай – 72.2% от изследваните лица имат повече от 11 години до пенсиониране. Това е потомство в дейна възраст, което желае да гради бъдещето си в района.
Интересите им
Често говоренето за преквалификация се плъзга към „ цифрови умения “. Реалността в Кюстендил обаче е техническа. Работниците в района не виждат себе си в офиси – те желаят да продължат да основават и поправят с ръцете си.
Изследването демонстрира, че близо 75% от хората са със приблизително обучение, като внушителните 43.1% имат приблизително техническо обучение. Има действителен и съответен интерес към новите енергийни технологии: 17.3% демонстрират пряк интерес към монтаж на фотоволтаични системи, следвани от интерес към системите за предпазване на сила (батерии).
Интересен миг е, че въпреки тези хора да са гръбнакът на районната промишленост, 83.7% от тях нямат формален документ за подготовка за уменията, които действително упражняват или към които се стремят. Тези „ невидими специалисти “ имат потребност не от фундаментално преобучение, а от валидиране на уменията и характерна сертификация, с цел да се трансфорат в законен мотор на ВЕИ бранша в България.
Страховете на бизнеса
Справедливият преход в Кюстендил има и напълно съответно финансово измерение. Данните сочат, че упованията на хората са крепко стъпили на земята, само че и безапелационни във връзка с виталния стандарт. Близо 40% от интервюираните не биха почнали нова работа за заплата под 1300 евро нето.
Този прагматизъм се сблъсква със страховете на мениджмънта. Бизнесът в района, мощно привързан с въглищния бранш, предвижда трагичен спад на приходите – сред 30 и 50%. Когато едно дружество губи половината от приходите си, преквалификацията става второстепенен проблем – главният е самото оцеляване.
Без директна държавна поддръжка за диверсификация на тези предприятия, рискът е голям. Ако новите „ зелени “ работни места не могат да предложат сигурност и приходи, близки до сегашните, районът е застрашен от нова вълна на икономическа миграция – нещо, което 85% от локалните хора интензивно се пробват да избегнат.
Препоръките
За да бъде трансформацията сполучлива, тя би трябвало да се трансформира в обществено сензитивен и стопански уравновесен развой, който поддържа по едно и също време служащите и предприятията. Справедливият енергиен преход ще бъде признат от болшинството, единствено в случай че е привързан с разкриването на действителни работни места, обезпечена дълготрайна претовареност и на практика занимания, които да дадат сигурност на хората.
В тази връзка са нужни строго диференцирани стратегии за образование, които да регистрират спецификите на всяка възрастова група и техния професионален профил. Докато за младите фрагменти акцентът би трябвало да бъде върху нововъведенията и новите зелени технологии, за чиновниците в междинна възраст е сериозно значимо надграждането на съществуващите механически умения, а за по-възрастните – обезпечаването на предпазени форми на претовареност и равномерен преход към пенсиониране.
Ключов миг в тактиката е всяко образование да бъде непосредствено обвързано с съответни капиталови планове в област Кюстендил, с цел да се избегне рискът от придобиване на подготовка, която няма къде да бъде осъществена на процедура.
Паралелно с подготовката на хората, индиректно засегнатите предприятия имат незабавна потребност от финансова и експертна поддръжка, с цел да диверсифицират производствата си, да се цифровизират и да навлязат сполучливо на нови пазари.
За данните
Събрани са по план „ Картографиране на уменията на индиректно засегнатите лица “, финансирано от Оперативна стратегия „ Развитие на районите “ 2021 – 2027 година Проектът има за цел да разпознава действителния капацитет на хората, които не работят в мините, само че чийто бизнес и живот са неразривно свързани с енергийния бранш. В Кюстендил „ под лупа “ са изследвани 1 106 първично индиректно наранени лица – цифра, която дава представителна и справедлива картина за настройките в района.
Изпълнява се от Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) в партньорство с Конфедерация на труда „ Подкрепа “, както и поддръжка от Министерство на труда и обществената политика.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
въглищна промишленост европейска кохезионна политика картографиране на умения Кюстендил преквалификация работна ръка
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ