Кюстендил. От незапомнени времена хората в Кюстендил са посрещали пролетта

Кюстендил. От незапомнени времена хората в Кюстендил са посрещали пролетта на хълма „ Хисарлъка ”. Това сподели пред Радио „ Фокус ” – Кюстендил специалистът „ Духовно развиване и работа с подрастващите ” към отдел „ Култура и духовно развиване ” в Община Кюстендил Любляна Начева. „ Това е един доста остарял празник за нас, хората от Кюстендил. Той не може да се наблюдава тъкмо във времето, след като битува измежду локалното население. Счита се, че това е още от времената на траките, когато се уважава денят на равноденствието. Но по-късно, през Средновековието, и когато към този момент нашата история е българска и християнска, на този ден се чества паметта на Свети Четиридесет мъченици, които са и покровителите на град Кюстендил. От незапомнени времена на Свети Четиридесет мъченици, дамите месили обредни питки, възнасяли ги на святото място на хълма „ Хисарлъка ”, където сега е параклисът на Свети Четиридесет мъченици, и са разчупвали тези питки за здраве и триумф на дома и по този начин всички дружно прекарвали този празник ”, сподели Любляна Начева. По думите ѝ след 9 септември 1944 година, традицията последователно стартира да се премисля и религиозният детайл отпада. Той се заменя с ново наличие. През 1966 година е основан празникът „ Кюстендилска пролет ”, като ден на празнуването на пролетта, избор на госпожица „ Кюстендилска пролет ”, която би трябвало да бъде знак на самата пролет, на младостта, на нежността и на новите очаквания на хората. „ В днешно време още веднъж има търсене на религиозния смисъл на празника, връщане към старите изконни полезности, възнасянето на питката на свещения оброк. Днес това място е възобновено и там има един дребен параклис, който е отдаден на Свети Четиридесет мъченици ”, сподели Любляна Начева.
Венцеслав ИЛЧЕВ