bTV Репортерите: Хората на Кюрдистан
Кюрдите са най-голямата етническа група в света без лична страна. Tе наброяват сред 30 и 45 милиона души, населяващи обширни територии в Иран, Турция, Сирия и Ирак. Над 5 милиона живеят на север от долното течение на река Тигър.
През 2005 година управляващите в Багдад подсигуряват автономията на региона с текстове в локалната Конституция. А референдумът за самостоятелност на Иракски Кюрдистан от 25 септември тази година се прицели в сбъдването на една вековна фантазия – основаването на независима кюрдска страна.
Инстинктът за оцеляване е надълбоко затвърден в хилядолетната локална просвета, заобиколена от съперници на кюрдския блян към държавност. През лятото на 2014 година враговете стават с един повече – „ Ислямска държава”.
Пешмерга – войска на справедливостта
„ Тези, които гледат гибелта в очите ". Това е дословният превод на името " пешмерга ". Целта ни е лагерът на бойците пешмерга – „ Науаран”. Пътуването ни стартира от столицата Ербил на север, към границите на Сирия и Турция.
До преди три месеца забележителна част от тези територии са под контрола на сунитската екстремистка групировката " Ислямска страна в Ирак и Леванта " – в това число втория по величина град Мосул.
„ Пешмерга е постоянна войска. А откакто преминат образование, бойците получават заплата. Сред пешмергите има и доста дами. Но съответно в нашия лагер, за жалост, няма. Имаме и доброволци от чужбина – американци, германци, шведи, може да е имало и българи, само че ние не сме ги срещнали”, изяснява ни полковник Фехми Ахмет Йосуф, който командва лагера „ Науаран”.
2000 бойци от Трети Пешмерга полк към този момент една година са под негово предписание. Преди три години позициите на терористите са били на сред 600 и 1500 метра. Повече от 50 бойци от полка са починали в борбите.
Военните елементи в Иракски Кюрдистан се прочуха след офанзивата на групировката „ Ислямска държава” в Сирия и Ирак през лятото на 2014 година По отношение на джихадистите, командирът е безучастен: „ Убихме ги със личните си ръце и по-късно снимахме труповете им за спомен”.
И той, и подчинените му не съжаляват за понесените загуби. Не се и опасяват.
Защо пешмергите са толкоз сполучливи в битката с „ Ислямска държава”?:Трябва да разберете, че Пешмерга имат личен код на достойнството. Тази войска е учредена на справедливостта. Нейната цел е да пази своя народ, земя и татковина. Кюрдите са подтиснати хора. Затова пешмергите водят война с цялата си душа и религия. Разберете – тези мъже са подготвени да се жертват в името на един блян. Нашата последна цел е постигането на свободна, сигурна и демократична държава”, дава отговор Йосуф.
Когато „ Отмъщение” е фамилното ти име
Въпреки митингите на интернационалната общественост и всички съседи, президентът на самостоятелната кюрдска област Масуд Барзани даде на съгражданите си опция да гласоподават за самостоятелен Кюрдистан, а дружно с това и чувството, че пишат личната си история. Името на един човек обаче, ще остане вечно там.
--> „ Фамилията Йоджалан значи " възмездие ". Навремето турският ага в селото ни желал да му бъдем плебеи, да работим за него. Моят жанр не се подчинил и по тази причина агите умъртвили един от дядовците ми. Хората от фамилията ми отмъстили за него. Затова в селото почнали да ни назовават " ОДЖ " – мъст”, споделя Осман, брат на Абдула Йоджалан и един от създателите на ПКК.
Дори в Кюрдистан не е безвредно да носиш семейството Йоджалан. Затова някогашният водач на считаната от Съединените щати, НАТО и множеството страни в Европейски Съюз за терористична ПКК живее в охраняван от пешмерги комплекс в покрайнините на Ербил.
„ Ако смятах ПКК за терористична организация, нямаше да членувам в нея. Партията е въоръжена мощ, която работи против турската страна. Членовете на ПКК не са терористи, а национални революционери и герои. Те се борят за свободата на Кюрдския народ”, безапелационен е Осман.
Той е по-малък с 9 години от брат си Абдула, който ще остане вечно в историята на кюрдския народ и района с уважителното Апо, или " чичо ", в превод. Освен по-малък брат на почитания като светец от кюрдите Абдула Йоджалан, Осман е и един от създателите на Кюрдската работническа партия, в годините, в които думите " кюрд " и " Кюрдистан " са неразрешени публично от турската страна.
„ Бяха доста сложни години. В началото бяхме изцяло сами и трябваше да изкарваме парите за оръжие със личен труд.
Спомням си, че си купих първия револвер с доста работа. Три месеца бях преносвач. Времето беше зимно, а работата – доста тежка. Представете си – едно дете на 18 години, което придвижва торби цимент на гърба си в студа. Беше толкоз мъчно, че от носа ми течеше кръв от тежестта и напрягането. Така и не съумях да изкарам задоволително, с цел да купя револвера. Затова брат ми даде останалите пари с ангажимента, че оръжието, най-малко първоначално, ще остане в него”, спомня си Осман.
По думите му ПКК е учредена елементарни хора въз основата на социализма за да реализира свободата на кюрдския народ: „ Ние се стремяхме към смяна на системата и премахването на агите от селата. Така стартира революцията”.
„ Преодоляхме страха от геноцид. Сега e време нашият народ да направи крачка към свободата, за която постоянно се е борил. Нека всеки кюрд в Кюрдистан или отвън него да знае, че към този момент е настъпил моментът да живеем като свободен народ в самостоятелна държава”, прокламира преди десетилетия Абдула Йоджалан.
През 70-те Кюрдската работническа партия се финансира главно с персоналните средства на членовете или дребни дарения от кюрдите в югоизточна Турция.
След това организацията поема контрола над незаконния трафик сред Турция, Сирия, Ирак и Иран. Осман обаче отхвърля ПКК да се е финансирала от наркотрафик. Събирали такси от трафикантите на хора и артикули.
Арестът, който не спря битката
Февруари 1999 година Медиите в южната ни съседка афишират, че в посолството на Гърция в Кения Абдула Йоджалан е бил хванат. Апо е наказан на гибел, само че и сега излежава доживотна присъда на турския остров Имралъ.
Брат му разказва възприятието от новината по този начин: „ Усетих, че крилете ми са счупени – като на ударена птица”.
В този миг обаче всички имали потребност от кураж: „ Трябваше да покажем на турската страна, че задържането на Абдула Йоджалан няма да спре кюрдската борба”.
Големите сили, от които не ги е боязън
Последната стъпка в тази битка – референдумът за самостоятелност, изправи съседите пред заплахата от усилване на сепаратистки настроения на тяхна територия.
Турция и иракското държавно управление в Багдад започнаха военни маневри и затвориха границите на територията, следена от Кюрдското районно държавно управление в Ербил.
Готови ли са кюрдите да отбият военна интервенция извън? „ Пешмергите имат цялостна подготвеност и след референдума да продължава да охраняват Кюрдистан и да се включат във военни дейности, в случай че има заплаха. Референдумът е право на всеки човек, на всички места по света. Така, както е и естествено право на кюрдския народ в Ирак, да организира това допитване. Ние се нуждаем от поддръжката на интернационалната общественост. Защото дружно свършихме доста добра работа в отблъскването на „ Ислямска държава”. А ние проляхме доста кръв в тази борба”, дава отговор полковник Йосуф.
Клане, каквото светът не е виждал от генерации
Какво обаче се случва, когато пешмерга и ПКК правят отстъпка от пътя на Ислямска страна? В началото на август 2014 година кюрдската войска се изтегля граничния град Синджар и оставя цивилното население на милостта на екстремистите. Повече от 50 хиляди кюрди-язиди са принудени да търсят избавление в планините на север от града.
„ Хиляди деца и възрастни хора починаха от апетит и от жадност. Много млади мъже носеха към върха възрастните, единствено с цел да ги спасят. Това беше най-трудното – да гледаме по какъв начин околните ни умират в планината”, спомня си един от бежанците от Синджар.
Без вода и храна, доста от тях не съумяват да бягат задоволително бързо – 5000 мъже и момчета са убити на място, а близо 7000 девойки и дами са изнасилени и взети за полови робини от членовете на „ Ислямска държава”.
Само в този регион на Иракски Кюрдистан има 17 бежански лагерa, които подслоняват над половин милион бежанци от Сирия и Ирак. Преди три години язидите стават жертва на един от най-зловещите актове на геноцид след Втората международна война, единствено поради вярата си – антична комбинация от зороастризъм, християнство и ислям.
На към 300 километра североизточно от планината Синджар стени издига античният асирийски град Амадия. Районът е считан за люлка на човешката цивилизация, а градът, учреден преди повече 6000 години - за едно от най-старите селища в света. И през днешния ден Амадия е дом на разнообразни вери и етноси – кюрди, евреи, асирийци и язиди – всички вярващи в собствен, друг господ.
Епископът на Амадия Лабан Рабан Алкас разяснява: „ Това, което направиха „ Ислямска държава”, е че сътвориха ново потомство фанатици в Мосул и останалите места. Промениха съзнанието им. Това е нов тип фанатизъм, ориентиран против цялото човечество – на първо място против мюсюлманите, а по-късно против християните и хората от останалите религии. Изкривиха учението, думите на вярата. Това е истината за случилото се”.
А Кюрдистан е толкоз по-различен от всичко това: „ Ако в този момент, в тази съответна нощ ти кажат: Тръгвай! От тук, от твоето отдалечено село към Амадия. Сам! Без никой да ти споделя нищо повече! Като те срещнат в нощта на пътя и видят, че си гладен, хората ще те нахранят. Ако схванат, че си жаден – ще ти дадат вода! За да пиеш! Това е Кюрдистан! Това са хората на Кюрдистан! Не приказвам за християни или мюсюлмани – не! Тези са моите братя! Моите сестри! Моите дъщери! Ние сме едно семейство, повярвайте ми!”
През 2005 година управляващите в Багдад подсигуряват автономията на региона с текстове в локалната Конституция. А референдумът за самостоятелност на Иракски Кюрдистан от 25 септември тази година се прицели в сбъдването на една вековна фантазия – основаването на независима кюрдска страна.
Инстинктът за оцеляване е надълбоко затвърден в хилядолетната локална просвета, заобиколена от съперници на кюрдския блян към държавност. През лятото на 2014 година враговете стават с един повече – „ Ислямска държава”.
Пешмерга – войска на справедливостта
„ Тези, които гледат гибелта в очите ". Това е дословният превод на името " пешмерга ". Целта ни е лагерът на бойците пешмерга – „ Науаран”. Пътуването ни стартира от столицата Ербил на север, към границите на Сирия и Турция.
До преди три месеца забележителна част от тези територии са под контрола на сунитската екстремистка групировката " Ислямска страна в Ирак и Леванта " – в това число втория по величина град Мосул.
„ Пешмерга е постоянна войска. А откакто преминат образование, бойците получават заплата. Сред пешмергите има и доста дами. Но съответно в нашия лагер, за жалост, няма. Имаме и доброволци от чужбина – американци, германци, шведи, може да е имало и българи, само че ние не сме ги срещнали”, изяснява ни полковник Фехми Ахмет Йосуф, който командва лагера „ Науаран”.
2000 бойци от Трети Пешмерга полк към този момент една година са под негово предписание. Преди три години позициите на терористите са били на сред 600 и 1500 метра. Повече от 50 бойци от полка са починали в борбите.
Военните елементи в Иракски Кюрдистан се прочуха след офанзивата на групировката „ Ислямска държава” в Сирия и Ирак през лятото на 2014 година По отношение на джихадистите, командирът е безучастен: „ Убихме ги със личните си ръце и по-късно снимахме труповете им за спомен”.
И той, и подчинените му не съжаляват за понесените загуби. Не се и опасяват.
Защо пешмергите са толкоз сполучливи в битката с „ Ислямска държава”?:Трябва да разберете, че Пешмерга имат личен код на достойнството. Тази войска е учредена на справедливостта. Нейната цел е да пази своя народ, земя и татковина. Кюрдите са подтиснати хора. Затова пешмергите водят война с цялата си душа и религия. Разберете – тези мъже са подготвени да се жертват в името на един блян. Нашата последна цел е постигането на свободна, сигурна и демократична държава”, дава отговор Йосуф.
Когато „ Отмъщение” е фамилното ти име
Въпреки митингите на интернационалната общественост и всички съседи, президентът на самостоятелната кюрдска област Масуд Барзани даде на съгражданите си опция да гласоподават за самостоятелен Кюрдистан, а дружно с това и чувството, че пишат личната си история. Името на един човек обаче, ще остане вечно там.
--> „ Фамилията Йоджалан значи " възмездие ". Навремето турският ага в селото ни желал да му бъдем плебеи, да работим за него. Моят жанр не се подчинил и по тази причина агите умъртвили един от дядовците ми. Хората от фамилията ми отмъстили за него. Затова в селото почнали да ни назовават " ОДЖ " – мъст”, споделя Осман, брат на Абдула Йоджалан и един от създателите на ПКК.
Дори в Кюрдистан не е безвредно да носиш семейството Йоджалан. Затова някогашният водач на считаната от Съединените щати, НАТО и множеството страни в Европейски Съюз за терористична ПКК живее в охраняван от пешмерги комплекс в покрайнините на Ербил.
„ Ако смятах ПКК за терористична организация, нямаше да членувам в нея. Партията е въоръжена мощ, която работи против турската страна. Членовете на ПКК не са терористи, а национални революционери и герои. Те се борят за свободата на Кюрдския народ”, безапелационен е Осман.
Той е по-малък с 9 години от брат си Абдула, който ще остане вечно в историята на кюрдския народ и района с уважителното Апо, или " чичо ", в превод. Освен по-малък брат на почитания като светец от кюрдите Абдула Йоджалан, Осман е и един от създателите на Кюрдската работническа партия, в годините, в които думите " кюрд " и " Кюрдистан " са неразрешени публично от турската страна.
„ Бяха доста сложни години. В началото бяхме изцяло сами и трябваше да изкарваме парите за оръжие със личен труд.
Спомням си, че си купих първия револвер с доста работа. Три месеца бях преносвач. Времето беше зимно, а работата – доста тежка. Представете си – едно дете на 18 години, което придвижва торби цимент на гърба си в студа. Беше толкоз мъчно, че от носа ми течеше кръв от тежестта и напрягането. Така и не съумях да изкарам задоволително, с цел да купя револвера. Затова брат ми даде останалите пари с ангажимента, че оръжието, най-малко първоначално, ще остане в него”, спомня си Осман.
По думите му ПКК е учредена елементарни хора въз основата на социализма за да реализира свободата на кюрдския народ: „ Ние се стремяхме към смяна на системата и премахването на агите от селата. Така стартира революцията”.
„ Преодоляхме страха от геноцид. Сега e време нашият народ да направи крачка към свободата, за която постоянно се е борил. Нека всеки кюрд в Кюрдистан или отвън него да знае, че към този момент е настъпил моментът да живеем като свободен народ в самостоятелна държава”, прокламира преди десетилетия Абдула Йоджалан.
През 70-те Кюрдската работническа партия се финансира главно с персоналните средства на членовете или дребни дарения от кюрдите в югоизточна Турция.
След това организацията поема контрола над незаконния трафик сред Турция, Сирия, Ирак и Иран. Осман обаче отхвърля ПКК да се е финансирала от наркотрафик. Събирали такси от трафикантите на хора и артикули.
Арестът, който не спря битката
Февруари 1999 година Медиите в южната ни съседка афишират, че в посолството на Гърция в Кения Абдула Йоджалан е бил хванат. Апо е наказан на гибел, само че и сега излежава доживотна присъда на турския остров Имралъ.
Брат му разказва възприятието от новината по този начин: „ Усетих, че крилете ми са счупени – като на ударена птица”.
В този миг обаче всички имали потребност от кураж: „ Трябваше да покажем на турската страна, че задържането на Абдула Йоджалан няма да спре кюрдската борба”.
Големите сили, от които не ги е боязън
Последната стъпка в тази битка – референдумът за самостоятелност, изправи съседите пред заплахата от усилване на сепаратистки настроения на тяхна територия.
Турция и иракското държавно управление в Багдад започнаха военни маневри и затвориха границите на територията, следена от Кюрдското районно държавно управление в Ербил.
Готови ли са кюрдите да отбият военна интервенция извън? „ Пешмергите имат цялостна подготвеност и след референдума да продължава да охраняват Кюрдистан и да се включат във военни дейности, в случай че има заплаха. Референдумът е право на всеки човек, на всички места по света. Така, както е и естествено право на кюрдския народ в Ирак, да организира това допитване. Ние се нуждаем от поддръжката на интернационалната общественост. Защото дружно свършихме доста добра работа в отблъскването на „ Ислямска държава”. А ние проляхме доста кръв в тази борба”, дава отговор полковник Йосуф.
Клане, каквото светът не е виждал от генерации
Какво обаче се случва, когато пешмерга и ПКК правят отстъпка от пътя на Ислямска страна? В началото на август 2014 година кюрдската войска се изтегля граничния град Синджар и оставя цивилното население на милостта на екстремистите. Повече от 50 хиляди кюрди-язиди са принудени да търсят избавление в планините на север от града.
„ Хиляди деца и възрастни хора починаха от апетит и от жадност. Много млади мъже носеха към върха възрастните, единствено с цел да ги спасят. Това беше най-трудното – да гледаме по какъв начин околните ни умират в планината”, спомня си един от бежанците от Синджар.
Без вода и храна, доста от тях не съумяват да бягат задоволително бързо – 5000 мъже и момчета са убити на място, а близо 7000 девойки и дами са изнасилени и взети за полови робини от членовете на „ Ислямска държава”.
Само в този регион на Иракски Кюрдистан има 17 бежански лагерa, които подслоняват над половин милион бежанци от Сирия и Ирак. Преди три години язидите стават жертва на един от най-зловещите актове на геноцид след Втората международна война, единствено поради вярата си – антична комбинация от зороастризъм, християнство и ислям.
На към 300 километра североизточно от планината Синджар стени издига античният асирийски град Амадия. Районът е считан за люлка на човешката цивилизация, а градът, учреден преди повече 6000 години - за едно от най-старите селища в света. И през днешния ден Амадия е дом на разнообразни вери и етноси – кюрди, евреи, асирийци и язиди – всички вярващи в собствен, друг господ.
Епископът на Амадия Лабан Рабан Алкас разяснява: „ Това, което направиха „ Ислямска държава”, е че сътвориха ново потомство фанатици в Мосул и останалите места. Промениха съзнанието им. Това е нов тип фанатизъм, ориентиран против цялото човечество – на първо място против мюсюлманите, а по-късно против християните и хората от останалите религии. Изкривиха учението, думите на вярата. Това е истината за случилото се”.
А Кюрдистан е толкоз по-различен от всичко това: „ Ако в този момент, в тази съответна нощ ти кажат: Тръгвай! От тук, от твоето отдалечено село към Амадия. Сам! Без никой да ти споделя нищо повече! Като те срещнат в нощта на пътя и видят, че си гладен, хората ще те нахранят. Ако схванат, че си жаден – ще ти дадат вода! За да пиеш! Това е Кюрдистан! Това са хората на Кюрдистан! Не приказвам за християни или мюсюлмани – не! Тези са моите братя! Моите сестри! Моите дъщери! Ние сме едно семейство, повярвайте ми!”
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ