Седмицата: Инфлацияяя! Поскъпнаха и розовите очила
Кьорав карти не играе! Както е известно, това не е слоган на акция за въвеждане на Брайловото четмо и в тестетата карти за белот, за сантасе и напряко наложително за гледане на карти. Всеки картоиграч го знае – като си сляп, самичък си си отговорен, че си останал измамен. Като гласуването на цялостно сляпо към този момент на четири парламентарни избори и с опция отново да ти избодат очите за пети път на 2 април т.г. до момента в който още веднъж сякаш ти рисуват веждите.
Този път обаче упражнението е съчетано и с все по-голямата липса на розови очила. Тия дето стават за изборно привиждане на какви ли не спасители, пък след това се оказва работата 2 в 1: гласоподавателите от сляп по-кьорав, а избираемите просто не ги умеят картите. Колкото и да се кокорят и с двете си очи, визуализацията им стига едвам седнат в Народното събрание. И привиждането завършва с внезапно ослепяване, че и оглушаване от страна на определените за всичко по-различно от личните им вежди.
Разковничето на казуса в действителност е в розовите очила. Не че са станали дефицитни, боядисването им дрънчи на цялостни обороти към този момент трета година. Просто инфлация! Поскъпнаха и розовите очила. И в този момент вместо през тях краставиците и кашкавалът да наподобяват скъпи, само че пък розови, към този момент са просто скъпи. А притежателите им – гласоподаватели, които трета година седят и мислят за кого в розово да гласоподават, в този момент единствено седят. На празна ясла – без краставици и без кашкавал.
Ето по какъв начин се случва това с розовите очила. На пепел от рози станаха тъй като оптиката на страната ни се строши като предно автостъкло при преден удар в дърво, до момента в който ядем дървото от избор на избор.
Това с оптиката към този момент се отнася даже и до непрекъснатото ни положение на служебна власт. Досега, мандат не мандат, най-много – не, слагахме си розовите очила и ги припознавахме служебните държавни управления като напълно избавителни. Демек, що пък като няма самун да не ядем служебни пасти. Ама байгън ни пристигна от толкоз доста сладко и взехме вкусово да се усещаме, че в действителност от работа на работа се пресоли манджата. До там, че инфлацията да ни удари таман най-милото – розовите зъркели.
И хоп, както отбелязва социологично-политологичната наблюдателница, оптиката към служебното държавно управление – това настоящето, което си е същото като предходните няколко, взела се трансформира. Не, не че служебното държавно управление си е имало оптика – магазин за очила, пък в този момент са го затворили тъй като доста е поскъпнала и розовата багра. Оптика, което от гръцки значи взор, е и дял от физиката, който учи свойствата на светлината и обвързваните с нея феномени. И се оказва, че към този момент освен розовият взор избелява – до изцъкляне, само че и явлението „ светлина в тунела “ изрично се прояснява, че не е заради задало се излизане от другата страна - на ярко, а си е от непрекъснато идещия срещуположен трен, който ни размазва в тунела след всеки предварителен избор.
Та по този начин, ето на – било ни светнало, че служебната власт била на власт „ задоволително дълго време, тъй че толерансът към нея да се изчерпа. Натрупвали се „ въпроси, съмнения, кавги и рецесии “. Е по този начин е - когато същата служебна власт, също и тази дето там за интервал от 164 дни беше конституционно постоянна, но се самообслужи повече от служебно – не реши съществено въпроса с инфлацията. Да блокира със закон само повишаването на розовите очила, даже да ги понижи с непрекъснати промоции, дори да ги раздава на улицата гратис, както в „ зората на смяната “ по жълтите павета.
Тогава всеки щеше да се ресурси с розови очила като с тоалетна хартия, олио, фасул и кисела краставица единствено за 4 лв. в буркан. И да си гледа през розовите стъкълца до момента в който сляп играе карти – все на всичко коз, нищо че от дълго време е без коз. А не внезапно да прогледне в жанр „ Колчо Слепеца “ и да се сети примерно, че „ без съгласуваност и връзка сред институциите “, „ без парламент и без политическа поддръжка “ всякаквите там цели, еле пък тая за излизане от тунела откъм вярната, светлата му страна, са обречени на среща с насрещния длъжностен трен.
А в този момент какво – няма розови очила! Даже и в служебния склад към този момент няма!
Ееее, умерено! Всичко ни е наред и отново си гледаме напред – не към април, а някъде, към този момент, наесен към по-следващите избори. После към по-по-най идващите. Що по този начин ли? Еми тъй като след непрекъснатото носене на розови очила непрекъснатото ни вековно късогледство се е трансформирало в трайно розовогледство. Толкова розово и без очила, че, ей я на – към този момент виждаме по какъв начин предизборно инфлацията затихва: краставиците се кротнаха на 7 лв. и няма да помръднат – евтиния! И към този момент освен „ българския розов домат “ ще го ядем с колците, че по този начин е по-евтино.
А и за всичките нередовни избори, дето раждат единствено изцяло нередовна власт, сме изцяло подготвени. Всичко ни е толкоз розово, че сега единственият ни проблем с розовеенето е коя ще е идната „ първа “ политическа мощ – ГЕРБ-СДС или ПП-ДБ. То няма никакво значение, когато всяка от тия две „ групировки “ си е първа единствено сама за себе си – втора, последваща крачка не прави.
Но по този начин е с „ розовите сънища “. За тях научно е ясно, че без значение гласоподавател ли си, избираем ли си, просто спиш с доста понижена мозъчна интензивност и си сънуваш фантазиите. А след това, в действителността, можеш да разчиташ, че като си сънувал розов сън, това ти вещае розово бъдеще. Ама служебно ти се пада, не научно!
Този път обаче упражнението е съчетано и с все по-голямата липса на розови очила. Тия дето стават за изборно привиждане на какви ли не спасители, пък след това се оказва работата 2 в 1: гласоподавателите от сляп по-кьорав, а избираемите просто не ги умеят картите. Колкото и да се кокорят и с двете си очи, визуализацията им стига едвам седнат в Народното събрание. И привиждането завършва с внезапно ослепяване, че и оглушаване от страна на определените за всичко по-различно от личните им вежди.
Разковничето на казуса в действителност е в розовите очила. Не че са станали дефицитни, боядисването им дрънчи на цялостни обороти към този момент трета година. Просто инфлация! Поскъпнаха и розовите очила. И в този момент вместо през тях краставиците и кашкавалът да наподобяват скъпи, само че пък розови, към този момент са просто скъпи. А притежателите им – гласоподаватели, които трета година седят и мислят за кого в розово да гласоподават, в този момент единствено седят. На празна ясла – без краставици и без кашкавал.
Ето по какъв начин се случва това с розовите очила. На пепел от рози станаха тъй като оптиката на страната ни се строши като предно автостъкло при преден удар в дърво, до момента в който ядем дървото от избор на избор.
Това с оптиката към този момент се отнася даже и до непрекъснатото ни положение на служебна власт. Досега, мандат не мандат, най-много – не, слагахме си розовите очила и ги припознавахме служебните държавни управления като напълно избавителни. Демек, що пък като няма самун да не ядем служебни пасти. Ама байгън ни пристигна от толкоз доста сладко и взехме вкусово да се усещаме, че в действителност от работа на работа се пресоли манджата. До там, че инфлацията да ни удари таман най-милото – розовите зъркели.
И хоп, както отбелязва социологично-политологичната наблюдателница, оптиката към служебното държавно управление – това настоящето, което си е същото като предходните няколко, взела се трансформира. Не, не че служебното държавно управление си е имало оптика – магазин за очила, пък в този момент са го затворили тъй като доста е поскъпнала и розовата багра. Оптика, което от гръцки значи взор, е и дял от физиката, който учи свойствата на светлината и обвързваните с нея феномени. И се оказва, че към този момент освен розовият взор избелява – до изцъкляне, само че и явлението „ светлина в тунела “ изрично се прояснява, че не е заради задало се излизане от другата страна - на ярко, а си е от непрекъснато идещия срещуположен трен, който ни размазва в тунела след всеки предварителен избор.
Та по този начин, ето на – било ни светнало, че служебната власт била на власт „ задоволително дълго време, тъй че толерансът към нея да се изчерпа. Натрупвали се „ въпроси, съмнения, кавги и рецесии “. Е по този начин е - когато същата служебна власт, също и тази дето там за интервал от 164 дни беше конституционно постоянна, но се самообслужи повече от служебно – не реши съществено въпроса с инфлацията. Да блокира със закон само повишаването на розовите очила, даже да ги понижи с непрекъснати промоции, дори да ги раздава на улицата гратис, както в „ зората на смяната “ по жълтите павета.
Тогава всеки щеше да се ресурси с розови очила като с тоалетна хартия, олио, фасул и кисела краставица единствено за 4 лв. в буркан. И да си гледа през розовите стъкълца до момента в който сляп играе карти – все на всичко коз, нищо че от дълго време е без коз. А не внезапно да прогледне в жанр „ Колчо Слепеца “ и да се сети примерно, че „ без съгласуваност и връзка сред институциите “, „ без парламент и без политическа поддръжка “ всякаквите там цели, еле пък тая за излизане от тунела откъм вярната, светлата му страна, са обречени на среща с насрещния длъжностен трен.
А в този момент какво – няма розови очила! Даже и в служебния склад към този момент няма!
Ееее, умерено! Всичко ни е наред и отново си гледаме напред – не към април, а някъде, към този момент, наесен към по-следващите избори. После към по-по-най идващите. Що по този начин ли? Еми тъй като след непрекъснатото носене на розови очила непрекъснатото ни вековно късогледство се е трансформирало в трайно розовогледство. Толкова розово и без очила, че, ей я на – към този момент виждаме по какъв начин предизборно инфлацията затихва: краставиците се кротнаха на 7 лв. и няма да помръднат – евтиния! И към този момент освен „ българския розов домат “ ще го ядем с колците, че по този начин е по-евтино.
А и за всичките нередовни избори, дето раждат единствено изцяло нередовна власт, сме изцяло подготвени. Всичко ни е толкоз розово, че сега единственият ни проблем с розовеенето е коя ще е идната „ първа “ политическа мощ – ГЕРБ-СДС или ПП-ДБ. То няма никакво значение, когато всяка от тия две „ групировки “ си е първа единствено сама за себе си – втора, последваща крачка не прави.
Но по този начин е с „ розовите сънища “. За тях научно е ясно, че без значение гласоподавател ли си, избираем ли си, просто спиш с доста понижена мозъчна интензивност и си сънуваш фантазиите. А след това, в действителността, можеш да разчиташ, че като си сънувал розов сън, това ти вещае розово бъдеще. Ама служебно ти се пада, не научно!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ