Кверулантски истории
/Кверулант – от лат., човек, който постоянно от нещо е недоволен/
Няма по какъв начин да не се забележи, че от скоро време мненията на Тръмп при срещи или на стъпалата на президентския аероплан, най-много тези отдадени на украино-руския спор, стават все по-непремерени, да не кажа, несъответстващи и несвързани. Няма по какъв начин по едно и също време да кажеш, че тяхната работа, на украинците и на руснаците, наподобява на детска игра, откакто одеве си декларирал, че не можеш да приемеш за обикновено дневно по 1000 младежи да умират в този спор. Няма по какъв начин един ден да наречеш Путин вманиачен, а на идващия да оправдаеш неговия отговор на изненадалото го нахлуване на Зеленски. Съвсем ошашарва от време на време и Зеленски като един ден му дава обещание гаранции за сигурност, а на другия му стопира помощта. Безспорно не му е елементарно на президента на Съединени американски щати изключително откакто и с Мъск се раздели. Това е понятно. В такава обстановка, въпреки тя да се случва по върховете на международната политика, в действителност нещата са напълно елементарни. Както се случва не рядко и измежду редовите хора, постанова се понякога всеки самичък да избере кой път да хване. Ако ти е станало прекомерно тежко, можеш да се откажеш, в случай че си решил обаче да продължиш, би трябвало да следваш разпоредбите, на първо място тези, които самичък си определил и в чиято сметка влиза и това, че ще ти бъде доста тежко.
За да бъда пределно явен, ще употребявам един образец, макар че той е надалеч под това равнище, за което приказваме. Някъде половин година откакто напуснах общината, инцидентно срещнах на улицата сътрудника, който ме замести. От учтивост го попитах, по какъв начин е. Той ненадейно все да се задъхва, даже по едно време се хвана за сърцето, целият поруменял. „ Много ми е тежко, рече, едвам издържам… “ Ами като ти е толкоз тежко, му споделих, за какво не напуснеш? Както аз направих. Махни се от тази работа и точка. Изгледа ме моят правоприемник, потърси нещо да ми каже, само че не откри и по тази причина преждевременно си взе сбогом. И остана там, където му е доста мъчно, както той твърдеше. Така че всичко е въпрос на ценностна позиция, на политически и стопански ползи, останалото са единствено приказки за наивници.
Тръмп стартира съвсем всеки ден да се оплаква от Европейския съвет, от Зеленски, от Путин, от китайци, от евреи, араби, от кого ли не. Взе да ми замязва на един необикновен вид хора, които в логика на психиката ги назовават кверуланти – термин-характеристика за човек, който постоянно е неудовлетворен от всичко или всички към него. При Тръмп нещата са малко по-различни. Той няма право да е неудовлетворен от хората към него или от хората, които са против него, тъй като в неговите ръце е правото и властта да ги убеди и да ги принуди да следват решенията му или най-малко рекомендациите му. Едва ли единствено аз се чудя, какво има още да се занимава с тези, против които мрънка като някой изнемощял дъртак. С Европейския съюз ли не може да се оправи, които колкото и да ръмжат ср
Няма по какъв начин да не се забележи, че от скоро време мненията на Тръмп при срещи или на стъпалата на президентския аероплан, най-много тези отдадени на украино-руския спор, стават все по-непремерени, да не кажа, несъответстващи и несвързани. Няма по какъв начин по едно и също време да кажеш, че тяхната работа, на украинците и на руснаците, наподобява на детска игра, откакто одеве си декларирал, че не можеш да приемеш за обикновено дневно по 1000 младежи да умират в този спор. Няма по какъв начин един ден да наречеш Путин вманиачен, а на идващия да оправдаеш неговия отговор на изненадалото го нахлуване на Зеленски. Съвсем ошашарва от време на време и Зеленски като един ден му дава обещание гаранции за сигурност, а на другия му стопира помощта. Безспорно не му е елементарно на президента на Съединени американски щати изключително откакто и с Мъск се раздели. Това е понятно. В такава обстановка, въпреки тя да се случва по върховете на международната политика, в действителност нещата са напълно елементарни. Както се случва не рядко и измежду редовите хора, постанова се понякога всеки самичък да избере кой път да хване. Ако ти е станало прекомерно тежко, можеш да се откажеш, в случай че си решил обаче да продължиш, би трябвало да следваш разпоредбите, на първо място тези, които самичък си определил и в чиято сметка влиза и това, че ще ти бъде доста тежко.
За да бъда пределно явен, ще употребявам един образец, макар че той е надалеч под това равнище, за което приказваме. Някъде половин година откакто напуснах общината, инцидентно срещнах на улицата сътрудника, който ме замести. От учтивост го попитах, по какъв начин е. Той ненадейно все да се задъхва, даже по едно време се хвана за сърцето, целият поруменял. „ Много ми е тежко, рече, едвам издържам… “ Ами като ти е толкоз тежко, му споделих, за какво не напуснеш? Както аз направих. Махни се от тази работа и точка. Изгледа ме моят правоприемник, потърси нещо да ми каже, само че не откри и по тази причина преждевременно си взе сбогом. И остана там, където му е доста мъчно, както той твърдеше. Така че всичко е въпрос на ценностна позиция, на политически и стопански ползи, останалото са единствено приказки за наивници.
Тръмп стартира съвсем всеки ден да се оплаква от Европейския съвет, от Зеленски, от Путин, от китайци, от евреи, араби, от кого ли не. Взе да ми замязва на един необикновен вид хора, които в логика на психиката ги назовават кверуланти – термин-характеристика за човек, който постоянно е неудовлетворен от всичко или всички към него. При Тръмп нещата са малко по-различни. Той няма право да е неудовлетворен от хората към него или от хората, които са против него, тъй като в неговите ръце е правото и властта да ги убеди и да ги принуди да следват решенията му или най-малко рекомендациите му. Едва ли единствено аз се чудя, какво има още да се занимава с тези, против които мрънка като някой изнемощял дъртак. С Европейския съюз ли не може да се оправи, които колкото и да ръмжат ср
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ