Квартетът на Китай, Русия, Иран и Северна Корея укрепва. Европа

Квартетът на Китай, Русия, Иран и Северна Корея укрепва. Европа не може да разчита, че Съединени американски щати ще продължат уговорката си към нейната сигурност единствено тъй като тя прави нужните вложения в защита. Тя ще би трябвало да скъса по-решително с Русия и Китай и да е по-настъпателна по отношение на Иран, написа Владимир Шопов.

Политическа Европа е все по-убедена, че е намерила новата формула за американски ангажимент към нейната сигурност. Поразклатен още по времето на Барак Обама , той беше еднопосочно доказан реторически по време на неговата прощална обиколка на „ остарелия континент “.

Това само усили шока от прекомерно условната поддръжка, декларирана от Доналд Тръмп , когато той влезе в Белия дом при започване на 2021 година, съчетана с доктриналната амбивалентност на неговата външна политика.

Известно облекчение настъпи, когато дебатът беше сведен до въпроса за количественото измерение и принос на европейските членове на НАТО за тяхната сигурност - изискването 2% от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната да бъдат харчени за защита.

По този метод дебатът стана по-предвидим, управляем и предразположен на смяна, откакто доста страни поеха задължения за нараствания на военните разноски.

Нещо повече, след пълномащабната съветска инвазия на Украйна диалогът за 2-та % от Брутният вътрешен продукт е към този момент без сериозен политически риск и при релативно високи равнища на обществена поддръжка.
Над две трети от страните членки на НАТО покриват изискването за 2% разноски за защита от Брутният вътрешен продукт
Както Алиансът означи на срещата на върха във Вашингтон през юли, над две трети от страните членки към този момент го покриват.

За мнозина това развиване носи несъмнено утешение. Сякаш този ангажимент е универсалният ключ, с който ще бъде предоговорен и нормализиран евроатлантическият ангажимент от страна на Вашингтон. Това обаче не е по този начин.
ЗАГЛАВИЕ
Всъщност, към този количествен ангажимент има цяла група нови разбирания, които в този момент си проправят път и последователно се институционализират.

Например, каква част от сумата е инвестиция и каква просто поддържане на качествата и настоящи разноски.

Очевидно е, че средствата следва да бъдат употребявани за рационализация и изцяло преосмисляне на структурата на военните потенциали. Все повече се обръща внимание и на връзката сред разноските и тяхната съгласуемост с провокациите на сегашната обстановка – въздържане, отбиване на фронтални офанзиви, кибер офанзиви, дезинформация и други.

Друго очакване е за от ден на ден и все по-интензивни партньорства със съдружниците по всички линии – образования, разработки, интеграция на проекти, взаимни покупки на техника и така нататък

Това е изключително годно за страните от фронтовите линии от Югоизточна Европа до Скандинавия. Дори самото единодушие за вложения от 2% от Брутният вътрешен продукт е към този момент остаряло. Все повече страни приказват за 2,5% и даже 3% и това следва да бъде формализирано през идната година.
Какво счита „ квартетът на ревизионистите “
Връщане на Доналд Тръмп в Белия дом ще форсира въвеждането на сходна, надалеч по-амбициозна финансова рамка. Но по-съществен въпрос е недооценяването на напълно други фактори, от които ще е все по-зависим американския ангажимент към сигурността на Европа.

Те слагат още по-големи провокации, освен това в най-различни направления – от оценката за рисковете в средата до готовността за световен ангажимент.

Във Вашингтон има ясно завършен консенсус по отношение на един от базовите процеси в актуалната интернационална среда. Става въпрос за на „ квартета на ревизионистите “ – Китай , Русия , Иран и Северна Корея .

През последните години от ден на ден експерти и политици в страната се убеждават в неговото пораждане и тематиката стартира да придобива степен на единодушие, сравнима със единодушието по въпроса за китайското предизвикателство.

Казано другояче, в преобладаващата външнополитическа координатна система на американския establishment все по-централно място заема ролята на този квартет и нуждата от реакция. Доскоро полемиките бяха фокусирани върху концептуални разногласия за автокрации и демокрации, за характера, идентичността и устойчивостта на тази четворна настройка, за степента на съгласуемост на ползите на тези страни и така нататък

Последните години обаче предоставиха прекомерно доста образци за съществуването на подкрепящи мрежи сред тях, взаимна съгласуваност, координирани външнополитически дейности, преплитане на стопански системи и промишлености и други.

Тази смяна в мисленето е осезаема и в средите на множеството евентуални участници в възможна администрация на Доналд Тръмп. Напредването на този развой има капацитета съществено да промени концепциите и посоката на външната политика на идващия президент, без значение дали това е демократката Камала Харис или републиканецът Тръмп.

Подобно разбъркване ще трансформира отношението, упованията и уговорките на съдружниците на Съединени американски щати. Инвестициите в защитата ще бъдат единствено един от параметрите. В центъра ще бъде сложена поддръжката за Вашингтон по целия световен периметър на деяние на квартета.
Европа не е готова за сходно развиване на външнополитическото мислене на Съединени американски щати
Към момента Европа не е готова за сходно развиване на външнополитическото мислене на Съединени американски щати.

Надделяващото схващане е, че устойчивото повишаване на вложенията в сигурност на „ остарелия континент “ ще бъде задоволително за препотвърждаване на трансатлантическия ангажимент и архитектура.

Отделни европейски страни от време на време изпращат военни активи в индо-тихоокеанския периметър, само че по-скоро със символна стойност.

Колективното интензивно опълчване и въздържане на " квартета на ревизионистите " обаче изисква доста по-мащабен и систематичен отговор, за който Европа не е задоволително подготвена.

И той има голям брой детайли - от подобряването на качествата до готовността за тяхната приложимост, от ограничението на зависимостите от Русия и Китай до основаването на устойчиви различни индустриални вериги и пазари, от консолидиране на сигурността на „ остарелия континент “ до интензивно наличие в множащите се конфликтни точки по целия свят, от отбраната на конкурентните преимущества до построяването на по-интегрирано трансатлантическо стопанско пространство.

Това са задания от различен порядък по отношение на досегашните полемики и дейности.

През последните няколко години и даже до сегашния миг, множеството европейски политици се занимават с институционална и финансова отбрана от изолационистки Тръмп. Всъщност, задачата е много по-сложна и друга и събитията от ден на ден я подсказват.

Картината става още по-сложна при по-детайлен взор. В региона на стопанската система ще е нужна нова доза натурализъм по отношение на практиките и желанията на Китай, действителни ограничения против помитането на поредност от европейски промишлености от субсидираните техни съперници, нови вложения и планове за основаване на „ европейски първенци “ по сходство на „ Еърбъс “ и други.

Европа ще би трябвало да дефинира и по-настъпателна политика по отношение на Иран, да откри повече пресечни точки с Вашингтон в Близкия Изток, да е подготвена да взе участие в най-различни начинания към остров Тайван и Южнокитайско море, в това число в региона на защитата и сигурността, да взе участие доста по-активно в непрекъснато възходящите структури на съдействие със западните съдружници и сътрудници в Азия, да задълбочи връзките с Япония и Южна Корея и така нататък

Списъкът може да бъде удължен. Намираме се във време, в което за Европа опцията за „ блестяща изолираност “ става все по-нереалистична. Тя може да си разреши да оправдае личната си нерешителност с неявяване на пълномощия и потенциал. Но не може да остане безпределно пасивна при директната опасност за нейните съществени ползи и полезности.

* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.