Съдия Нели Куцкова, която превърна професията в кауза
Куцкова е измежду съдиите, които демонстрираха, че съдията може и би трябвало да има позиция, без това да пречи на неговата самостоятелност и безпристрастност. През цялата си съдийска кариера тя бе деен участник в публичния и в политическия живот на страната. Беше и мощно атакувана, тъй като съдийската самостоятелност и гражданска интензивност е съществена спънка за запазване на статуквото.
Емблематична. Това е определението, което арбитър Нели Куцкова получи и от медии, и от магистрати, във връзка на новината, че на 21 юни тя навършва пределната за съдии възраст и се пенсионира.
Съдия Куцкова ще остане емблема - поради поредно и отговорно отношение към развиване на правораздаването и отстояване на съдийската самостоятелност. Това съобщи членът на Висш съдебен съвет Атанаска Дишева на съвещание на Съдийската гилдия на съвета преди две седмици, на което Куцкова беше отличена с " персонален почетен знак първа степен - златен " и с 1000 лева премия.
На финала на кариерата си като арбитър Нели Куцкова е редови член на Софийския апелативен съд, откакто на няколко пъти през последните повече от 10 години отхвърляше да иде във Върховния касационен съд. Нейното име от дълго време стана знак на една ера в развиването на българското съдийство и на идеята за заслужен образ на специалността.
Реклама
Тя е измежду съдиите, които още от първите години на прехода поредно демонстрираха, че съдията може и би трябвало да има гражданска позиция, без това да пречи на неговата правораздавателна функционалност и без да накърнява по какъвто и да е метод чувството на обществото за самостоятелност и безпристрастност. През цялата си съдийска кариера Куцкова беше деен участник в публичния и в политическия живот на страната, нейното име и лице бяха разпознаваеми за публиката по време, когато българското общество не познаваше имената и лицата даже на ръководителите на висшите съдилища. Куцкова беше образец, лице и глас на съда, ентусиазъм за младите съдии и техен тил, публичен престиж и правилен другар. И доста атакувана, тъй като съдийската самостоятелност и гражданска интензивност дълго време беше разпознавана (а и досега) като съществена спънка за запазване на статуквото и задкулисието.
Мирослава Тодорова, някогашен ръководител на ССБ: Светъл и въодушевяващ образец за генерации съдии Нели Куцкова е една от тези емблематични ярки персони в правосъдната власт, чиито качества, мощ на характера, социална сензитивност, честност и човещина са били ярък и въодушевяващ образец за генерации съдии. Цялата й биография е красноречива илюстрация за това, че без значение от всички рецесии на държавността в годините на демократичния преход, свързани в това число с опити за жестоко политическо и даже престъпно преодоляване на правосъдната власт и за нейното дискредитиране, никой нито може да попречи на достойния професионален път на съдията, нито да обезцени същинския смисъл на работа му, нито да помрачи удовлетворението от многогодишните всепоглъщащи старания по всяко дело за справедливото му решение, нито да обезличи смисъла на смелостта при нужда да се опълчи на мощните на деня. Пенсионирането на Нели абсолютно оставя огромна празнина в съда, само че съм сигурна, че на нея в никакъв случай няма да й хрумва да се отдалечи от проблемите на съдийството, нито да ни изостави в " борбата за право ". Биография като илюстрация
Месеци след 10 ноември 1989 година 106 съдии от Софийския областен съд (СРС) подписаха искане за деполитизация на съда. Куцкова категорично акцентира, че това не е нейна заслуга, нито еднолична самодейност - основателите бяхме група млади съдии, измежду които и аз, някои от тях към този момент са висши съдии, споделя тя. " Това беше лакмусова обстановка. Имаше хора, които идваха да търсят подписката, с цел да се включат, а имаше и един, който се подписа, а след това си задраска името ", споделя тя.
Днес е немислимо един арбитър да е член на партия, само че до оня миг участието в Българска комунистическа партия беше един доста огромен плюс за кариерно развиване. Скоро по-късно съдийската деполитизация влезе категорично в закона. По това време Куцкова, арбитър с осемгодишен стаж, за първи път дебютира в медиите като представител за съдийската самостоятелност и деполитизация.
Реклама
В края на 1991 година тя влезе в ефирен репортаж от конфликтна среща на съдиите в СРС и новия тогава правосъден министър Светослав Лучников, който отиде на място да ревизира за какво столичните районни съдии са недоволни от изискванията на работа. По това време Куцкова е ръководител на Първи областен съд в София с явен профил на водач. Но не тази конфликтна среща е повода малко по-късно Нели Куцкова да бъде поканена от Лучников за зам.-министър на правораздаването в първото държавно управление на Съюз на демократичните сили, а, както след това стана известно - юристите в това държавно управление, които са се явявали по нейни каузи, а те бяха в действителност доста в кабинета на Филип Димитров, отпред с премиера. Именно под нейно управление тогава стартира работата по закона за основаване на частния нотариат в България.
Оттам нататък нейната професионална биография включва доста и разнообразни позиции, като общото във всички тях е нейното блестящо наличие. Повече от 11 години е ръководител на Софийския областен съд (СОС) от 1993 година до 2004г., като след въвеждането на мандатите отхвърля да остане още 5 години отпред на съда, макар апелите на сътрудниците си. Междувременно изкара и един мандат като член на Висш съдебен съвет (1999-2003 г.), където дружно с починалия към този момент ръководител на Върховния касационен съд, паметния арбитър Румен Янков, остро се опълчиха на избора на Никола Филчев за основен прокурор, само че изгубиха тази борба и като последица си навлякоха гнева и отмъщението, трансформирали се и в институционална вендета. Това беше и една от аргументите Куцкова да се отдръпна от председателския пост в СОС, с цел да не трансформира съда в цел, което беше почнало да се случва.
През първите месеци на 1997 година - от февруари до март - е основен секретар в служебното държавно управление на Стефан Софиянски, само че отхвърли да остане в постоянен кабинет.
Междувременно през март 1997 година бе основан Съюзът на съдиите в България (ССБ), първата и досега най-авторитетна и достоверна съсловна организация на съдиите, за която Куцкова е измежду основателите. Първият ръководител на ССБ е Капка Костова в продължение на два мандата, по-късно съюзът бе управляван от Куцкова, а след това тя стана дълготраен негов представител.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Свят 3 Инфраструктура 1 Политика 2 Свят 3 Свят 1 Инфраструктура 2 Инфраструктура 3 Политика Реклама Капка Костова , някогашен ръководител на ССБ: Човек с огромен принос за сливане на съдийската общност Честен, заслужен, честен човек с морални устои и правила, от които не отстъпва - това са първите асоциации, които изникват в съзнанието ми, когато ме питате за Нели Куцкова. Един доста деен и отзивчив човек, с огромен принос за сливане на съдийската общественост, за приобщаване към дела.
През есента на 2001 година Нели Куцкова одобри поканата на Петър Стоянов да взе участие като претендент за вицепрезидент в акцията за втори президентски мандат, която се оказа несполучлива, само че нейното наличие в тази акция беше високо оценено. Със Стоянов се познават от времето, когато и двамата за зам.-министри на правораздаването при министър Лучников.
От 2008 година е арбитър в Софийския апелативен съд (САпС), а през май 2009 година остро се опълчи на избора на ген. Веселин Пенгезов за ръководител на САпС. След избора на Пенгезов, когато към този момент беше ясно, че той ще е ръководител на съда в идващия мандат, тя даде остро изявление за прохождащия тогава уебсайт " Правен свят ", в което изреди всички проблематични места в професионалната биография на новия ръководител спрямо двете му съпернички. И разяснява, че: " в случай че генералът се държи като арбитър, а не като фелдфебел, той проблеми със съда няма да има ", само че в случай че си разреши да подрежда по какъв начин би трябвало да се вземат решение делата всъщност, " тогава ще забележим ". В тази система има едно голям брой от съдии, които отхвърлят да се примирят с безпринципни решения на Висш съдебен съвет, имат куража да се опълчат против по-силните от тях и да са подготвени да си понесат последствията, сподели Куцкова.
През 2015 година тя се кандидатира за ръководител на САпС - след два провалени избора с други претенденти, откакто две години съдът бе ръководен от и.д. ръководител Стефан Гроздев, считан за непосредствен до Движение за права и свободи, и откакто дълго бе увещавана от сътрудниците си да направи тази стъпка. Въпреки безупречната й професионална биография, отличната препоръка и голямата поддръжка от съдиите в Софийския апелативен съд, а кандидатурата й - единствена в този миг, Куцкова бе неодобрена, откакто във Висш съдебен съвет не събра задоволително гласове. Парадоксалното бе, че по време на разискването не се чу нито едно негативно мнение против нея, в противен случай, всички деветима изказали се високо оцениха нейните професионални качества и интегритет., само че и при втория избор. Това стана откакто предната седмица, че не можела да се прави на самостоятелен арбитър, откакто е била зам.-министър и претендент за президент. Практиката в действителност познава доста съдии, които заемат политически постовe, след което безпроблемно се връщат в системата. Мнозина схващат политиката като борба за власт и постове, само че в последна сметка тя е и работа за страната, в това число и експертна.
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
Емблематична. Това е определението, което арбитър Нели Куцкова получи и от медии, и от магистрати, във връзка на новината, че на 21 юни тя навършва пределната за съдии възраст и се пенсионира.
Съдия Куцкова ще остане емблема - поради поредно и отговорно отношение към развиване на правораздаването и отстояване на съдийската самостоятелност. Това съобщи членът на Висш съдебен съвет Атанаска Дишева на съвещание на Съдийската гилдия на съвета преди две седмици, на което Куцкова беше отличена с " персонален почетен знак първа степен - златен " и с 1000 лева премия.
На финала на кариерата си като арбитър Нели Куцкова е редови член на Софийския апелативен съд, откакто на няколко пъти през последните повече от 10 години отхвърляше да иде във Върховния касационен съд. Нейното име от дълго време стана знак на една ера в развиването на българското съдийство и на идеята за заслужен образ на специалността.
Реклама
Тя е измежду съдиите, които още от първите години на прехода поредно демонстрираха, че съдията може и би трябвало да има гражданска позиция, без това да пречи на неговата правораздавателна функционалност и без да накърнява по какъвто и да е метод чувството на обществото за самостоятелност и безпристрастност. През цялата си съдийска кариера Куцкова беше деен участник в публичния и в политическия живот на страната, нейното име и лице бяха разпознаваеми за публиката по време, когато българското общество не познаваше имената и лицата даже на ръководителите на висшите съдилища. Куцкова беше образец, лице и глас на съда, ентусиазъм за младите съдии и техен тил, публичен престиж и правилен другар. И доста атакувана, тъй като съдийската самостоятелност и гражданска интензивност дълго време беше разпознавана (а и досега) като съществена спънка за запазване на статуквото и задкулисието.
Мирослава Тодорова, някогашен ръководител на ССБ: Светъл и въодушевяващ образец за генерации съдии Нели Куцкова е една от тези емблематични ярки персони в правосъдната власт, чиито качества, мощ на характера, социална сензитивност, честност и човещина са били ярък и въодушевяващ образец за генерации съдии. Цялата й биография е красноречива илюстрация за това, че без значение от всички рецесии на държавността в годините на демократичния преход, свързани в това число с опити за жестоко политическо и даже престъпно преодоляване на правосъдната власт и за нейното дискредитиране, никой нито може да попречи на достойния професионален път на съдията, нито да обезцени същинския смисъл на работа му, нито да помрачи удовлетворението от многогодишните всепоглъщащи старания по всяко дело за справедливото му решение, нито да обезличи смисъла на смелостта при нужда да се опълчи на мощните на деня. Пенсионирането на Нели абсолютно оставя огромна празнина в съда, само че съм сигурна, че на нея в никакъв случай няма да й хрумва да се отдалечи от проблемите на съдийството, нито да ни изостави в " борбата за право ". Биография като илюстрация
Месеци след 10 ноември 1989 година 106 съдии от Софийския областен съд (СРС) подписаха искане за деполитизация на съда. Куцкова категорично акцентира, че това не е нейна заслуга, нито еднолична самодейност - основателите бяхме група млади съдии, измежду които и аз, някои от тях към този момент са висши съдии, споделя тя. " Това беше лакмусова обстановка. Имаше хора, които идваха да търсят подписката, с цел да се включат, а имаше и един, който се подписа, а след това си задраска името ", споделя тя.
Днес е немислимо един арбитър да е член на партия, само че до оня миг участието в Българска комунистическа партия беше един доста огромен плюс за кариерно развиване. Скоро по-късно съдийската деполитизация влезе категорично в закона. По това време Куцкова, арбитър с осемгодишен стаж, за първи път дебютира в медиите като представител за съдийската самостоятелност и деполитизация.
Реклама
В края на 1991 година тя влезе в ефирен репортаж от конфликтна среща на съдиите в СРС и новия тогава правосъден министър Светослав Лучников, който отиде на място да ревизира за какво столичните районни съдии са недоволни от изискванията на работа. По това време Куцкова е ръководител на Първи областен съд в София с явен профил на водач. Но не тази конфликтна среща е повода малко по-късно Нели Куцкова да бъде поканена от Лучников за зам.-министър на правораздаването в първото държавно управление на Съюз на демократичните сили, а, както след това стана известно - юристите в това държавно управление, които са се явявали по нейни каузи, а те бяха в действителност доста в кабинета на Филип Димитров, отпред с премиера. Именно под нейно управление тогава стартира работата по закона за основаване на частния нотариат в България.
Оттам нататък нейната професионална биография включва доста и разнообразни позиции, като общото във всички тях е нейното блестящо наличие. Повече от 11 години е ръководител на Софийския областен съд (СОС) от 1993 година до 2004г., като след въвеждането на мандатите отхвърля да остане още 5 години отпред на съда, макар апелите на сътрудниците си. Междувременно изкара и един мандат като член на Висш съдебен съвет (1999-2003 г.), където дружно с починалия към този момент ръководител на Върховния касационен съд, паметния арбитър Румен Янков, остро се опълчиха на избора на Никола Филчев за основен прокурор, само че изгубиха тази борба и като последица си навлякоха гнева и отмъщението, трансформирали се и в институционална вендета. Това беше и една от аргументите Куцкова да се отдръпна от председателския пост в СОС, с цел да не трансформира съда в цел, което беше почнало да се случва.
През първите месеци на 1997 година - от февруари до март - е основен секретар в служебното държавно управление на Стефан Софиянски, само че отхвърли да остане в постоянен кабинет.
Междувременно през март 1997 година бе основан Съюзът на съдиите в България (ССБ), първата и досега най-авторитетна и достоверна съсловна организация на съдиите, за която Куцкова е измежду основателите. Първият ръководител на ССБ е Капка Костова в продължение на два мандата, по-късно съюзът бе управляван от Куцкова, а след това тя стана дълготраен негов представител.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Свят 3 Инфраструктура 1 Политика 2 Свят 3 Свят 1 Инфраструктура 2 Инфраструктура 3 Политика Реклама Капка Костова , някогашен ръководител на ССБ: Човек с огромен принос за сливане на съдийската общност Честен, заслужен, честен човек с морални устои и правила, от които не отстъпва - това са първите асоциации, които изникват в съзнанието ми, когато ме питате за Нели Куцкова. Един доста деен и отзивчив човек, с огромен принос за сливане на съдийската общественост, за приобщаване към дела.
През есента на 2001 година Нели Куцкова одобри поканата на Петър Стоянов да взе участие като претендент за вицепрезидент в акцията за втори президентски мандат, която се оказа несполучлива, само че нейното наличие в тази акция беше високо оценено. Със Стоянов се познават от времето, когато и двамата за зам.-министри на правораздаването при министър Лучников.
От 2008 година е арбитър в Софийския апелативен съд (САпС), а през май 2009 година остро се опълчи на избора на ген. Веселин Пенгезов за ръководител на САпС. След избора на Пенгезов, когато към този момент беше ясно, че той ще е ръководител на съда в идващия мандат, тя даде остро изявление за прохождащия тогава уебсайт " Правен свят ", в което изреди всички проблематични места в професионалната биография на новия ръководител спрямо двете му съпернички. И разяснява, че: " в случай че генералът се държи като арбитър, а не като фелдфебел, той проблеми със съда няма да има ", само че в случай че си разреши да подрежда по какъв начин би трябвало да се вземат решение делата всъщност, " тогава ще забележим ". В тази система има едно голям брой от съдии, които отхвърлят да се примирят с безпринципни решения на Висш съдебен съвет, имат куража да се опълчат против по-силните от тях и да са подготвени да си понесат последствията, сподели Куцкова.
През 2015 година тя се кандидатира за ръководител на САпС - след два провалени избора с други претенденти, откакто две години съдът бе ръководен от и.д. ръководител Стефан Гроздев, считан за непосредствен до Движение за права и свободи, и откакто дълго бе увещавана от сътрудниците си да направи тази стъпка. Въпреки безупречната й професионална биография, отличната препоръка и голямата поддръжка от съдиите в Софийския апелативен съд, а кандидатурата й - единствена в този миг, Куцкова бе неодобрена, откакто във Висш съдебен съвет не събра задоволително гласове. Парадоксалното бе, че по време на разискването не се чу нито едно негативно мнение против нея, в противен случай, всички деветима изказали се високо оцениха нейните професионални качества и интегритет., само че и при втория избор. Това стана откакто предната седмица, че не можела да се прави на самостоятелен арбитър, откакто е била зам.-министър и претендент за президент. Практиката в действителност познава доста съдии, които заемат политически постовe, след което безпроблемно се връщат в системата. Мнозина схващат политиката като борба за власт и постове, само че в последна сметка тя е и работа за страната, в това число и експертна.
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ