Курсът на лирата е все по-нисък, доверието към икономическата политика

Курсът на лирата е все по-нисък, доверието към икономическата политика на турските управляващи е все по-малко. Президентът Ердоган упреква за това външните сили. Експертите считат, че част от виновността е и негова.

През последните 6 месеца курсът на турската валута спадна с съвсем 20%. И този факт не остана без вниманието на турския президент Реджеп Ердоган, който сега се бори да бъде избран отново на поста държавен глава. Ако има нещо, в което не можем да упрекнем Ердоган, то това е в неналичието на необикновени хрумвания. И това в цялостна мощ визира стопанската система. По време на изборната акция той помоли жители да обменят доларите и еврото в турски лири.

„ Мои братя, които имате долари или евро под възглавницата, отидете и сменете своите пари на лири. Заедно ще провалим този скрит план “, прикани своите последователи, веещи флагове, президентът на избирателен протест в Ерзурум, Източна Турция. От тези думи е ясно, че аргументите за спада на курса на националната валута, съгласно президента, не са стопански, а са планувани дейности на вътрешни и задгранични финансови играчи.

[b]Контролът над Централната банка на Турция[/b]

В допълнение към своята молба турският водач съобщи, че след евентуалното си преизбиране на поста президент на плануваните за края на юни избори желае да получи контрола над по-рано самостоятелната Централна банка на страната. Последното провокира неразбиране у Марсел Фратцшер, президент на Германския институт за стопански проучвания (DIW). Според него за икономическите неуредици на Турция отчасти е отговорен самият Ердоган. Изявлението на президента, че той ще лиши от самостоятелност Централната банка на страната и самичък ще взима съответните решение, е „ една от главните аргументи за валутната рецесия в Турция “, счита Фатцшер. Германският специалист се притеснява, че поради неудачната икономическа политика все по-голям брой турци ще изоставен страната или най-малкото ще реалокират своите спестявания в чужбина.

[b]Турският стопански модел е в опасност[/b]

Положението на турската стопанска система е доста съществено. Това е обвързвано с и обстоятелството, че сполучливият външноикономически модел от предишните години се пука по шевовете. Дълги години страната внасяше повече артикули, в сравнение с изнасяше. На собствен ред чужденците с готовност вложиха пари в стопанската система на Турция, тъй като се надяваха на облаги от това. Тази структура работеше добре през годините.

След провалилия се през 2016 година опит за държавен прелом и последвалата го вълна от арести и освобождения доверието на непознатите вложители към Анкара понижа. В резултат дефицитът по настоящия платежен баланс набъбна до 5%. Нивото на инфлация в актуалното време доближава към 11%, до момента в който поставената от ЦБ цел е 5%.

Ердал Шерген, професор по интернационална стопанска система в Университета Констанц, по този начин разказа за Дъждовни води трагичната обстановка в турската стопанска система: „ Ако турската лира ще се обезценява и отсега нататък, въпросът може да стигне до по този начин наречената fire sale – изключителна продажба на активи, при която непознатият капитал напуща страната в течение на няколко дни “.

[b]Ердоган срещу повишението на лихвите[/b]

Поведението на Ердоган по въпросите на икономическата политика, съгласно оценките на наблюдаващите, също води до компликации. За да спре инфлацията и спада на курса на националната валута, централните банки нормално покачват лихвите. В Турция, обаче, Ердоган изрично отхвърля този фундаментален стопански принцип.

Той освен постоянно и обществено приказва срещу повишението на лихвата, само че и оказва напън върху официално самостоятелната по въпросите на парично-кредитната политика Централна банка, настоявайки за понижаване на лихвата. Една от вероятните аргументи е: президентът се опасява, че повишението на цената на парите ще окаже отрицателно въздействие върху икономическия напредък, който през 2017 година в Турция доближи 7,4%.

А триумфите в стопанската система са една от аргументите за поддръжката на гласоподавателите на Ердоган и неговата ръководеща Партия на справедливостта и развиването /ПСР/. Президентът към момента е обичан от своите последователи, в това число и тъй като оказа помощ на доста от тях да покачат своя витален стандарт за годините на своето ръководство.

[b]Международните организации понижават рейтингите на Турция[/b]

Според Марсел Фратцшер със своите последни дейности Ердоган слага на карта своите триумфи. За немския специалист е явно, че освен задграничните, само че и доста турски предприемачи и вложители са изгубили доверие към икономическата политика на Ердоган. „ Спадът на турската валута ще се резервира, в случай че управляващите на страната продължат да манипулират стопанската система, а също по този начин вкарат ограничавания в областта на демокрацията и човешките права “, показва Фратцшер.

Международните рейтингови организации са съгласни с тази позиция. Лихвата по турските държавни облигации се увеличи до рекордно равнище. Това значи, че вложителите повече не желаят да дават пари на страната при предходните условия. В началото на май американската рейтингова организация Standart & Poor намали кредитния рейтинг на Анкара до BB-. Moody's, другата огромна кредитна организация, направи това още през март.

Това, че самият Ердоган не дава пет пари за тези рейтинги, стана ясно по време на упоменатия нагоре протест в Ерзерум. Според президента, в този случай интернационалните рейтингови организации, както и в тази ситуация с девалвацията на лирата, също желаят да „ дестабилизират “ турската стопанска система и да попречат на неговото преизбиране. Своето изявление Ердоган приключи със опасността: в случай че финансовият бранш е станал част от „ операцията “ от страна на пазарите, то ще би трябвало да заплати за това „ висока цена “. /БГНЕС

------------------------------------

Даниел Хайнтрих, „ Дойче Веле “.