Невероятната космическа совалка на НАСА, проектирана да превозва 86 астронавти едновременно
Курсът на човешкото проучване на космоса е меко казано динамичен. Промените в събитията доведоха до фрапантни корекции на курса, при които фокусът на задачата се променяше за момент. Очевиден образец за това е решението за преустановяване на проучването на Луната след завръщането на задачата „ Аполо 17 “ от нейната повърхнина през 1972 година
При различен поврат НАСА е в развой на пренастройване, което има за цел да върне хората отвън земната орбита – с цел да стъпят още веднъж на Луната.
Artemis I сполучливо обиколи лунното тяло и се върна на Земята. Артемида III, която е планувана за 2025 година, ще води хората назад на Луната и може би ще даде началото на нова епоха на проучване оттатък повърхността на нашата планета.
Струва си да помислим за това по какъв начин НАСА ще придвижва всички хора и съоръжение, които ще се насочат към тази велика отвъдност.
Един от разновидностите може да бъде да се обърне взор обратно към структурата на забавна совалка. Тя е била предопределена за напредване на хора с огромен потенциал – оптимално 86 души.
Такъв план на галактическа совалка от 70-те години наподобява повече на рейс или аероплан, от колкото на това, което сме виждали през годините действително. Проектът продължава да е завладяващ и съставлява евентуална насочна точка за бъдещите галактически полети на хора.
Този различен дизайн на галактическа совалка е ориентиран към пасажерите
През 1976 година НАСА изготвя проекти за създаване на поредност от огромни галактически станции, които да се намират във висока околоземна орбита. С цел да работят със слънчева сила и да бъдат доста по-големи от галактическата станция Скайлаб, която неотдавна беше закрита.
Разбира се и от галактическите станции МИР и Международната галактическа станция, които щяха да се появят по-късно.
Но с цел да могат да работят тези по-големи станции, НАСА и партньорските организации по света трябваше да разработят надеждни средства за постоянно извеждане на огромни екипажи в орбита.
За благополучие Рокуел и Боинг бяха построили огромни товарни галактически кораби, които можеха да се оправят с тази задача – надлежно „ Стар Рейкър “ и „ Спейс Фрейтър “. Но нито един от моделите не беше предопределен за пътнически полети, а единствено за транспорт на съществени товари.
Затова Рокуел стартира работа по проектирането на „ Система за изстрелване на личен състав “.
По създание може да се опише като огромна галактическа совалка. Рамката на совалката към този момент беше в развой на разработка, тъй че потреблението на този план беше изцяло разумно. Предложена е по-малка версия на „ Стар Рейкър “, само че комбинацията от совалка и огромен индивидуален ускорител се оказва по-евтина за основаване и е определена като желан дизайн. В последна сметка обаче планът за галактическа станция е провален, а с него и нуждата от създаване на флотилия от огромни транспортни средства.
Тъй като дистанцията играе все по-голяма роля за триумфа или злополуката, евентуално ще бъдат създадени нови модели за галактически полети.
НАСА евентуално ще се стреми да сътвори непрестанно обитаване по-далеч във Вселената.
Говори се за създаване на непрекъснати селища на Луната и даже за интерес към рандеман на запаси от повърхността на Луната. За да реализират това, НАСА и другите галактически организации сигурно ще би трябвало да се върнат към тези хрумвания, свързани с превозването на големи материални товари и астронавти.
Вероятно е преходът назад към проучване на повърхността от хора и бъдещите старания за основаване на трайно обитаване да изискват преосноваване на транспортните средства, които могат да се употребяват в космоса. Преместването на хора е доста друго от изнасянето на уреди във вакуума на космоса. Системите за поддържане на живота, устройствата за персонална сигурност и даже тоалетните и храната ще би трябвало да бъдат включени във всяка структура на транспортен съд, който ще транспортира пасажери.
