Накъде се е запътила България
Курс за УПРАВЛЯВАЩИ
„ …Няма никаква логичност и рационално пояснение за устрема на Правителството, бизнеса и синдикатите за неотложно влизане в Еврозоната при това нейно положение сега и до 2030 година Не разбираемо е за какво ръководещите желаят да въвлекат България в „ отрицателните последствия “ за ЕЦБ и не се ли опасяват от националното неодобрение да възложат бремето да изплаща непознати грехове. Това демонстрира или некадърност да удържат на прикрит напън, да трансферират неспособността си да проведат национална политика за ускорено икономическо развиване на брюкселските служители или са подготвени да продадат България против персонално облагодетелстване. Всичко изброено е грях по отношение на българския народ. Всеки грях е преследван от отмъщение и от него не може да се избяга. “
„ Актуални данни на ЕЦБ демонстрират: Паричното предложение в еврозоната се свива доста! Годишният ритъм на повишаване на по-тесния елемент М1, който включва парите в обращение и овърнайт депозитите в банките, е -5,2% през април 2023 година при -4,2% през март. Графиката демонстрира годишните процентни промени за паричното предложение M1 (синя линия) и M3 (жълта линия) от 2018 година насам. “
М1 включва валута в обращение отвън банковата система и овърнайт депозити на небанки в парични финансови институции от еврозоната. Овърнайт депозити, деноминирани в задгранична валута, държани от резиденти на еврозоната в парични финансови институции от еврозоната, са включени в М1.
Овърнайт депозит е кратковременен депозит за огромни по мярка суми в лв. или задгранична валута, който предлага по-висока рентабилност за клиента спрямо разплащателна сметка за времето сред края на работния ден и началото на идващия.
Паричен елемент М3 или необятно парично предложение. Той включва М1+ незабавни депозити за жители и предприятия в национална валута. Можете, да, да получите достъп до активите си, без да, да обменяте или продавате активи(М2) + банкови депозити в задгранична валута, депозити в скъпоценни камъни или метали, цената на скъпите бумаги без акции.
Развитие на паричното предложение М1 в еврозоната от 1999 година до декември 2024 година
Извод:
Не приказват ли тези данни за застоялост на икономическото развиване на еврозоната и загуба на капиталова атрактивност?
DOW JONES – Икономиката на еврозоната означи малко по-слаб растеж през първото тримесечие на 2025 година, в сравнение с в началото беше регистрирано. Както статистическата организация Евростат заяви, брутният вътрешен артикул (БВП) е повишен с 0,3% по отношение на предходното тримесечие. Първата оценка от 30 април регистрира растеж от 0,4 % и икономисти, интервюирани от Dow Jones Newswires, чакаха тази цифра да бъде доказана.
На годишна база растежът на Брутният вътрешен продукт през първото тримесечие е 1,2 на 100. По този метод предварителната стойност беше доказана. Икономическото развиване в обособените страни от еврозоната варира през първото тримесечие. Ирландия реализира най-силен напредък с нарастване от 3,2 % на тримесечна база. Словения записва максимален спад със спад от 0,8 %. В Германия стопанската система е повишена с 0,2 %. Франция регистрира растеж от 0,1%, Италия от 0,3%.
Растеж на Брутният вътрешен продукт на страните от Европейски Съюз и Еврозоната за 2024 година
Европейски съюз: Дял в световния БВП въз основа на паритета на покупателната дарба от 2019 година до 2029 година
https://www.statista.com/statistics/253512/share-of-the-eu-in-the-inflation-adjusted-global-gross-domestic-product
Изводи:
Страните отвън Еврозоната имат по-добър напредък. Дания-3,7%, Швеция-1,6%, Полша-2,9%, Чехия-1,1% при междинен за Еврозоната от 0,9%, а за страните от ЕС-1%. Само Унгария и Румъния са с напредък под междинния за Европейски Съюз.
Намалява стабилно от 2019 година делът на Брутния вътрешен артикул (БВП) на страните от Европейски Съюз в световния Брутният вътрешен продукт и даже в вероятност до 2029 година В 2023 година Това демонстрира непреодолима рецесия в икономическото развиване на Европейски Съюз, което визира и ще визира и Република България.
Дългове на страните от Европейски Съюз и Еврозоната, в милиарда евро в 2024 година
Задлъжнялост на страните от Еврозоната към 22 април 2025 година като % от Брутният вътрешен продукт
Задлъжнялост на страните отвън Еврозоната към 22 април 2025 година като % от Брутният вътрешен продукт
Изводи:
Задлъжнялостта на страните от Еврозоната за последните 4 години (2021-2024) е била постоянно по-голяма (за 2024 – 87,4%) по отношение на страните отвън Еврозоната (за 2024-81%).
Перспективата е да влезем в едно дългово гърне с капак ЕЦБ. България е с 4 пъти по-ниска задлъжнялост ( 24,1% за 2024) от междинната за Еврозоната. Какво хубаво може да чакаме от такава тайфа на задлъжнели страни.
Според една българска сентенция „ С каквито се събереш-такъв и ще станеш “. Това ли желаеме?
Още едно удостоверение идва от вероятностите за 2025 година
Икономиката на еврозоната набъбна с 0,3% през първото тримесечие на 2025 година, малко под предварителната оценка от 0,4%, само че отбелязвайки пето следващо тримесечие на напредък. Инерцията обаче може да се забави през идващите месеци, защото въздействието на новите търговски мита на Съединени американски щати върху износа на Европейски Съюз става явно, до момента в който възходящата неустановеност понижава бизнес вложенията и частното ползване. Сред огромните стопански системи Германия означи растеж от 0,2%, до момента в който Испания и Италия се показаха над междинното с темпове на напредък надлежно от 0,6% и 0,3%. За разлика от това, Франция и Холандия записват по-скромни нараствания, като всяка страна отбелязва растеж от единствено 0,1%.
Едно от главните провокации пред еврозоната е обвързвано с нейната хетерогенност, която се дължи основно на разнообразието на стопанските системи на страните членки, което някои поясняват като израз на разнообразни модели на капитализъм. Тази хетерогенност се демонстрира и в неравномерни равнища на резистентност на външни шокове, което се счита за една от главните аргументи за рецесията в еврозоната.
Европейските стопански системи имат доста разнообразни структури, размери, мощни и слаби страни и сега наподобява повече се разминават, в сравнение с се сближават.
Според „ Голдман Сакс “ структурните вероятности за стопанската система на еврозоната остават предизвикателни. Потенциален напредък на еврозоната от 1%, само че очаквайте наклонността да се забави до 0,8% до 2030 година
Извод: Тази наклонност ще засегне и България в случай че влезем през 2026 година и някой ще би трябвало да носи отговорност, така като предизвестието е споделено с обществото.
Европейски съюз и Еврозона: Промяна в цената на износа на артикули от 2003 година до 2024 година
През 2024 година междинните почасови разноски за труд бяха оценени на 33,5 евро в Европейски Съюз и на 37,3 евро в еврозоната. Тази междинна стойност обаче прикрива обилни разлики сред страните от Европейски Съюз, като разноските за труд на час варират от 10,6 евро в България до 55,2 евро в Люксембург.
Изводи:
През 2024 година цената на износа от Европейски Съюз 27 се е нараснала с към 1,05 %, а цената на износа от еврозоната с към 0,5% по отношение на миналата година. Данните се отнасят за търговията отвън Европейски Съюз или отвън еврозоната, т.е. взема се поради единствено търговията със страни отвън Европейски Съюз или еврозоната, а не търговията сред страните членки. Независимо от позитивния търговски баланс на Еврозоната за 2024 година и продължаващата агресия от Китай след въвеждане на митата от Съединени американски щати авторитетната компания за финансови услуги J.P.Morgan прогнозира удар от 1,5% върху нейния БВП. За 2025 година понижава прогнозата си за Брутният вътрешен продукт с 0,4%.
Според статистиката за интернационалната търговия със артикули размерът на износа на Европейски Съюз е бил с близо 8% по-нисък през 2024 година спрямо 2019 година (вижте графика 1б), а Европейски Съюз е изгубил близо 15% от пазарния си дял в света, което акцентира дълготрайна низходяща наклонност (вижте графика 1в). Вместо това, данните от националните сметки демонстрират 8% нарастване на размера на износа на артикули през същия интервал, което води до единствено 3% понижение на пазарния дял от 2019 година след десетилетие на непоклатимост. Тези числа включват както търговията отвън Европейски Съюз, по този начин и търговията в границите на Европейски Съюз за съпоставимост, защото националните сметки регистрират единствено общия експорт за съвкупността от ЕС27.
По евтиния труд в България е съображение за по-добри конкурентни цени на експортната продукция и доходи за бюджета и понижаване на нуждата от нови заеми. С влизането в Еврозоната вероятно ще се създадат опити за равнене на почасовото възнаграждение, което е задачата на профсъюзите. Това обаче влече след себе си заплахата от спад на износа заради нискотехнологични артикули в експортната листа и непълен марш в облагата, с цел да осигури нарастването на заплащането. В резултат-фалит на компании и от ден на ден интернационализиране на нашата стопанска система, с произлизащите от това заплахите от утежняване на нейната резистентност.
Не е ли това още едно съображение България да не бърза да влиза в Еврозоната до момента в който не се стабилизира икономическата й обстановка?
Сравнение на Европейски Съюз и Еврозоната по някои значими стопански параметри за интервала 2024-2026 година в Икономическа прогноза за пролетта на 2025 година от 19 май 2025 година
БВПИнфлацияДефицитБезработицаЕС:
2024: 1.0%
2025: 1.1%
2026: 1.5%ЕС:
2024: 2.6%
2025: 2.3%
2026: 1.9%ЕС:
2024: -3.2%
2025: -3.3%
2026: -3.4%ЕС:
2024: 5.9%
2025: 5.9%
2026: 5.7%Еврозона:
2024: 0.9%
2025: 0.9%
2026: 1.4%Еврозона:
2024: 2.4%
2025: 2.1%
2026: 1.7%Еврозона:
2024: -3.1%
2025: -3.2%
2026: -3.3%Еврозона:
2024: 6.4%
2025: 6.3%
2026: 6.1%
Национален дълг към Брутния вътрешен артикул 2019-2029 година
Изводи:
Нарастването на дълга на Еврозоната е постоянна наклонност и като прогноза за 2026 г.;
Нарастването на Брутният вътрешен продукт в Еврозоната ще остане обичайно по-ниско от това в Европейски Съюз.
Безработицата в Еврозоната e обичайно по-висока от тази за ЕС;
Единствено инфлацията е по-ниска в Еврозоната в съпоставяне със страните от Европейски Съюз.
Съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт в Еврозоната обичайно ще остане по-висок по отношение на страните от Европейски Съюз до 2029 година
Обменен курс евро-долар
Обменен курс евро-шв. франк
https://www.macrotrends.net/2548/euro-dollar-exchange-rate-historical-chart
Потенциални аргументи за обезценка на еврото
За да може Европейски Съюз да продължи дейна обезценка на еврото, би трябвало да има забележителен стопански напън или стратегически претекстове, които биха могли да включват:
Рецесия и застоялост: Ако еврозоната претърпи продължителна икономическа застоялост или криза, по-слабото евро може да се употребява като инструмент за стимулиране на растежа, изключително в стопански системи, които разчитат в огромна степен на износа.
Дефлационен напън: Продължителната ниска или негативна инфлация може да отслаби вероятностите на стопанската система за напредък. Девалвацията може да помогне за повишение на цените и да извади района от дефлационна серпантина.
Управление на дълга: По-слабото евро може също да облекчи бремето на дълга за страните в еврозоната, изключително тези с огромни съотношения дълг към Брутният вътрешен продукт. Девалвацията прави задълженията, деноминирани в евро, релативно по-малки, което евентуално разрешава на държавните управления повече място за дишане.
Конкурентоспособност в световната търговия: Ако еврото остане мощно по отношение на други съществени валути, експортьорите от Европейски Съюз може да се борят да се конкурират на интернационално равнище. Девалвирането на еврото може да направи износа на еврозоната по-евтин и по-привлекателен за задграничните купувачи, подобрявайки комерсиалния баланс на района.
Структурни стопански провокации: Някои държави-членки, изключително в Южна Европа, са изправени пред структурни стопански провокации, които водят до по-висока безработица и по-бавен напредък. По-слабото евро може да даде подтик на тези стопански системи, помагайки за понижаване на разликите в еврозоната.
Отговор на външен напън: Глобални събития като търговски разногласия, стопански наказания или стопански спад в главните търговски сътрудници могат да тласнат Европейски Съюз към обезценка, в случай че този външен напън отслаби стопанските системи на еврозоната.
Разбирането на тези съществени фактори е от значително значение за оценката на вероятността от обезценка на еврото и прогнозирането на нейните евентуални въздействия.
Еврото се намали на 3.01.т.г. с 0,9% по отношение на щатския $, достигайки 1,02, най-ниското си равнище от 21 ноември 2022 година при пик от 1,12 през 2024.
Общото обезценяване на еврото от 1999 година до момента е 20%.
Пасиви, Еврозона
– 4 трилиона евро европейски корпоративен дълг, оценен от S&P Global Ratings, е плануван с падеж до 2025 година Годишните падежи нарастват до връх от 807 милиарда евро през 2022 година
Скок в издаването на европейски облигации през първата половина на 2020 година способства за 3% нарастване на сумата на оценените европейски корпоративни дългови принадлежности (включително тези с падеж след 2025 г.) – в този момент общо 6,8 трилиона евро. Обемите на издадени облигации и заеми през последните години демонстрираха дълговия капитал потенциалът на пазарите да посрещнат идните условия за рефинансиране. Европейското издаване на облигации и заеми е приблизително 890 милиарда евро годишно от 2015 година насам.
Сега ЕЦБ си е сложила задачата да върне равнищата на дълга на страните от еврозоната до 60% до 2070 година За да реализират това, страните ще би трябвало да спестят приблизително в допълнение 2% от своя Брутният вътрешен продукт.
През юни 2024 година обаче ЕЦБ предизвести страните да понижат равнищата на дълга си, защото Европа като континент е изправена пред застаряващо население, изменение на климата и спомагателни разноски за защита.
Изводи:
Лесните и по-евтини заеми разглезиха управленията на страните от Еврозоната да вземат решение зараждащи проблеми и за едно лъжливо благоденствие на популацията със заеми. Това обаче се обърна като бумеранг към престижа и привлекателността на Еврозоната, което се регистрира от ЕЦБ и Европейската комисия. Призивите на Европейска комисия към задлъжнелите страни да се положат старания за връщане съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт от 60% до 20270 година граничат с фикция, защото най-малко прогнозите до 2030 г. плануват продължение вземането на нови заеми за рефинансиране на падежите. Същевременно растежът на Брутният вътрешен продукт в Еврозоната от 0,9% и до 2029 не дава вяра за превръщане на тренда и дарба на стопанските системи на Еврозоната да се оправят с световните и районните провокации.
Еврото също по този начин е сложено в клещи от $ и юана. По-високото почасово възнаграждение на труда по отношение на това в Съединени американски щати и Китай и продължаващата икономическа меланхолия в Европа заради усложнен достъп до енергийни и естествени запаси не дава вяра за подсилване позициите на еврото на интернационалния пазар. Все по-отчетливо се звучат желанията за обезценка на еврото, с цел да се подтиква износа от Еврозоната.
Всичко това основава доста проблеми пред страните в Еврозоната и Европейската централна банка. Това се установи и от Филип Р. Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ пред Hutchins Center on Fiscal & Monetary Policy към Brookings Institution, Вашингтон, окръг Колумбия, 8 февруари 2024 г
„ ЕЦБ е изправена пред мъчно балансиране. Планираните понижения на лихвените проценти имат за цел да поддържат икономическия напредък, само че в това време те носят риск от в допълнение поддържане на инфлацията и в допълнение намаляване на еврото. По-слабата валута може да подтиква износа в кратковременен проект, само че изгодите се обезвреждат от възходящите разноски за импорт, изключително за сила, и намаляващата покупателна дарба на потребителите. Следователно ЕЦБ е изправена пред алтернатива, която мъчно може да бъде позволена без отрицателни последствия. “
Няма никаква логичност и рационално пояснение за устрема на Правителството, бизнеса и синдикатите за неотложно влизане в Еврозоната в освен това нейно положение сега и до 2030 година Не разбираемо е за какво ръководещите желаят да въвлекат България в „ отрицателните последствия “ за ЕЦБ и не се ли опасяват от националното неодобрение да възложат бремето да изплаща непознати грехове. Това демонстрира или некадърност да удържат на прикрит напън, да трансферират неспособността си да проведат национална политика за ускорено икономическо развиване на брюкселските служители или са подготвени да продадат България против персонално облагодетелстване. Всичко изброено е грях по отношение на българския народ. Всеки грях е преследван от отмъщение и от него не може да се избяга.
Автор:
Източник:
„ …Няма никаква логичност и рационално пояснение за устрема на Правителството, бизнеса и синдикатите за неотложно влизане в Еврозоната при това нейно положение сега и до 2030 година Не разбираемо е за какво ръководещите желаят да въвлекат България в „ отрицателните последствия “ за ЕЦБ и не се ли опасяват от националното неодобрение да възложат бремето да изплаща непознати грехове. Това демонстрира или некадърност да удържат на прикрит напън, да трансферират неспособността си да проведат национална политика за ускорено икономическо развиване на брюкселските служители или са подготвени да продадат България против персонално облагодетелстване. Всичко изброено е грях по отношение на българския народ. Всеки грях е преследван от отмъщение и от него не може да се избяга. “
„ Актуални данни на ЕЦБ демонстрират: Паричното предложение в еврозоната се свива доста! Годишният ритъм на повишаване на по-тесния елемент М1, който включва парите в обращение и овърнайт депозитите в банките, е -5,2% през април 2023 година при -4,2% през март. Графиката демонстрира годишните процентни промени за паричното предложение M1 (синя линия) и M3 (жълта линия) от 2018 година насам. “
М1 включва валута в обращение отвън банковата система и овърнайт депозити на небанки в парични финансови институции от еврозоната. Овърнайт депозити, деноминирани в задгранична валута, държани от резиденти на еврозоната в парични финансови институции от еврозоната, са включени в М1.
Овърнайт депозит е кратковременен депозит за огромни по мярка суми в лв. или задгранична валута, който предлага по-висока рентабилност за клиента спрямо разплащателна сметка за времето сред края на работния ден и началото на идващия.
Паричен елемент М3 или необятно парично предложение. Той включва М1+ незабавни депозити за жители и предприятия в национална валута. Можете, да, да получите достъп до активите си, без да, да обменяте или продавате активи(М2) + банкови депозити в задгранична валута, депозити в скъпоценни камъни или метали, цената на скъпите бумаги без акции.
Развитие на паричното предложение М1 в еврозоната от 1999 година до декември 2024 година
Извод:
Не приказват ли тези данни за застоялост на икономическото развиване на еврозоната и загуба на капиталова атрактивност?
DOW JONES – Икономиката на еврозоната означи малко по-слаб растеж през първото тримесечие на 2025 година, в сравнение с в началото беше регистрирано. Както статистическата организация Евростат заяви, брутният вътрешен артикул (БВП) е повишен с 0,3% по отношение на предходното тримесечие. Първата оценка от 30 април регистрира растеж от 0,4 % и икономисти, интервюирани от Dow Jones Newswires, чакаха тази цифра да бъде доказана.
На годишна база растежът на Брутният вътрешен продукт през първото тримесечие е 1,2 на 100. По този метод предварителната стойност беше доказана. Икономическото развиване в обособените страни от еврозоната варира през първото тримесечие. Ирландия реализира най-силен напредък с нарастване от 3,2 % на тримесечна база. Словения записва максимален спад със спад от 0,8 %. В Германия стопанската система е повишена с 0,2 %. Франция регистрира растеж от 0,1%, Италия от 0,3%.
Растеж на Брутният вътрешен продукт на страните от Европейски Съюз и Еврозоната за 2024 година
Европейски съюз: Дял в световния БВП въз основа на паритета на покупателната дарба от 2019 година до 2029 година
https://www.statista.com/statistics/253512/share-of-the-eu-in-the-inflation-adjusted-global-gross-domestic-product Изводи:
Страните отвън Еврозоната имат по-добър напредък. Дания-3,7%, Швеция-1,6%, Полша-2,9%, Чехия-1,1% при междинен за Еврозоната от 0,9%, а за страните от ЕС-1%. Само Унгария и Румъния са с напредък под междинния за Европейски Съюз.
Намалява стабилно от 2019 година делът на Брутния вътрешен артикул (БВП) на страните от Европейски Съюз в световния Брутният вътрешен продукт и даже в вероятност до 2029 година В 2023 година Това демонстрира непреодолима рецесия в икономическото развиване на Европейски Съюз, което визира и ще визира и Република България.
Дългове на страните от Европейски Съюз и Еврозоната, в милиарда евро в 2024 година
Задлъжнялост на страните от Еврозоната към 22 април 2025 година като % от Брутният вътрешен продукт
Задлъжнялост на страните отвън Еврозоната към 22 април 2025 година като % от Брутният вътрешен продукт
Изводи:
Задлъжнялостта на страните от Еврозоната за последните 4 години (2021-2024) е била постоянно по-голяма (за 2024 – 87,4%) по отношение на страните отвън Еврозоната (за 2024-81%).
Перспективата е да влезем в едно дългово гърне с капак ЕЦБ. България е с 4 пъти по-ниска задлъжнялост ( 24,1% за 2024) от междинната за Еврозоната. Какво хубаво може да чакаме от такава тайфа на задлъжнели страни.
Според една българска сентенция „ С каквито се събереш-такъв и ще станеш “. Това ли желаеме?
Още едно удостоверение идва от вероятностите за 2025 година
Икономиката на еврозоната набъбна с 0,3% през първото тримесечие на 2025 година, малко под предварителната оценка от 0,4%, само че отбелязвайки пето следващо тримесечие на напредък. Инерцията обаче може да се забави през идващите месеци, защото въздействието на новите търговски мита на Съединени американски щати върху износа на Европейски Съюз става явно, до момента в който възходящата неустановеност понижава бизнес вложенията и частното ползване. Сред огромните стопански системи Германия означи растеж от 0,2%, до момента в който Испания и Италия се показаха над междинното с темпове на напредък надлежно от 0,6% и 0,3%. За разлика от това, Франция и Холандия записват по-скромни нараствания, като всяка страна отбелязва растеж от единствено 0,1%.
Едно от главните провокации пред еврозоната е обвързвано с нейната хетерогенност, която се дължи основно на разнообразието на стопанските системи на страните членки, което някои поясняват като израз на разнообразни модели на капитализъм. Тази хетерогенност се демонстрира и в неравномерни равнища на резистентност на външни шокове, което се счита за една от главните аргументи за рецесията в еврозоната.
Европейските стопански системи имат доста разнообразни структури, размери, мощни и слаби страни и сега наподобява повече се разминават, в сравнение с се сближават.
Според „ Голдман Сакс “ структурните вероятности за стопанската система на еврозоната остават предизвикателни. Потенциален напредък на еврозоната от 1%, само че очаквайте наклонността да се забави до 0,8% до 2030 година
Извод: Тази наклонност ще засегне и България в случай че влезем през 2026 година и някой ще би трябвало да носи отговорност, така като предизвестието е споделено с обществото.
Европейски съюз и Еврозона: Промяна в цената на износа на артикули от 2003 година до 2024 година
През 2024 година междинните почасови разноски за труд бяха оценени на 33,5 евро в Европейски Съюз и на 37,3 евро в еврозоната. Тази междинна стойност обаче прикрива обилни разлики сред страните от Европейски Съюз, като разноските за труд на час варират от 10,6 евро в България до 55,2 евро в Люксембург.
Изводи:
През 2024 година цената на износа от Европейски Съюз 27 се е нараснала с към 1,05 %, а цената на износа от еврозоната с към 0,5% по отношение на миналата година. Данните се отнасят за търговията отвън Европейски Съюз или отвън еврозоната, т.е. взема се поради единствено търговията със страни отвън Европейски Съюз или еврозоната, а не търговията сред страните членки. Независимо от позитивния търговски баланс на Еврозоната за 2024 година и продължаващата агресия от Китай след въвеждане на митата от Съединени американски щати авторитетната компания за финансови услуги J.P.Morgan прогнозира удар от 1,5% върху нейния БВП. За 2025 година понижава прогнозата си за Брутният вътрешен продукт с 0,4%.
Според статистиката за интернационалната търговия със артикули размерът на износа на Европейски Съюз е бил с близо 8% по-нисък през 2024 година спрямо 2019 година (вижте графика 1б), а Европейски Съюз е изгубил близо 15% от пазарния си дял в света, което акцентира дълготрайна низходяща наклонност (вижте графика 1в). Вместо това, данните от националните сметки демонстрират 8% нарастване на размера на износа на артикули през същия интервал, което води до единствено 3% понижение на пазарния дял от 2019 година след десетилетие на непоклатимост. Тези числа включват както търговията отвън Европейски Съюз, по този начин и търговията в границите на Европейски Съюз за съпоставимост, защото националните сметки регистрират единствено общия експорт за съвкупността от ЕС27.
По евтиния труд в България е съображение за по-добри конкурентни цени на експортната продукция и доходи за бюджета и понижаване на нуждата от нови заеми. С влизането в Еврозоната вероятно ще се създадат опити за равнене на почасовото възнаграждение, което е задачата на профсъюзите. Това обаче влече след себе си заплахата от спад на износа заради нискотехнологични артикули в експортната листа и непълен марш в облагата, с цел да осигури нарастването на заплащането. В резултат-фалит на компании и от ден на ден интернационализиране на нашата стопанска система, с произлизащите от това заплахите от утежняване на нейната резистентност.
Не е ли това още едно съображение България да не бърза да влиза в Еврозоната до момента в който не се стабилизира икономическата й обстановка?
Сравнение на Европейски Съюз и Еврозоната по някои значими стопански параметри за интервала 2024-2026 година в Икономическа прогноза за пролетта на 2025 година от 19 май 2025 година
БВПИнфлацияДефицитБезработицаЕС:
2024: 1.0%
2025: 1.1%
2026: 1.5%ЕС:
2024: 2.6%
2025: 2.3%
2026: 1.9%ЕС:
2024: -3.2%
2025: -3.3%
2026: -3.4%ЕС:
2024: 5.9%
2025: 5.9%
2026: 5.7%Еврозона:
2024: 0.9%
2025: 0.9%
2026: 1.4%Еврозона:
2024: 2.4%
2025: 2.1%
2026: 1.7%Еврозона:
2024: -3.1%
2025: -3.2%
2026: -3.3%Еврозона:
2024: 6.4%
2025: 6.3%
2026: 6.1%
Национален дълг към Брутния вътрешен артикул 2019-2029 година
Изводи:
Нарастването на дълга на Еврозоната е постоянна наклонност и като прогноза за 2026 г.;
Нарастването на Брутният вътрешен продукт в Еврозоната ще остане обичайно по-ниско от това в Европейски Съюз.
Безработицата в Еврозоната e обичайно по-висока от тази за ЕС;
Единствено инфлацията е по-ниска в Еврозоната в съпоставяне със страните от Европейски Съюз.
Съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт в Еврозоната обичайно ще остане по-висок по отношение на страните от Европейски Съюз до 2029 година
Обменен курс евро-долар
Обменен курс евро-шв. франк
https://www.macrotrends.net/2548/euro-dollar-exchange-rate-historical-chart Потенциални аргументи за обезценка на еврото
За да може Европейски Съюз да продължи дейна обезценка на еврото, би трябвало да има забележителен стопански напън или стратегически претекстове, които биха могли да включват:
Рецесия и застоялост: Ако еврозоната претърпи продължителна икономическа застоялост или криза, по-слабото евро може да се употребява като инструмент за стимулиране на растежа, изключително в стопански системи, които разчитат в огромна степен на износа.
Дефлационен напън: Продължителната ниска или негативна инфлация може да отслаби вероятностите на стопанската система за напредък. Девалвацията може да помогне за повишение на цените и да извади района от дефлационна серпантина.
Управление на дълга: По-слабото евро може също да облекчи бремето на дълга за страните в еврозоната, изключително тези с огромни съотношения дълг към Брутният вътрешен продукт. Девалвацията прави задълженията, деноминирани в евро, релативно по-малки, което евентуално разрешава на държавните управления повече място за дишане.
Конкурентоспособност в световната търговия: Ако еврото остане мощно по отношение на други съществени валути, експортьорите от Европейски Съюз може да се борят да се конкурират на интернационално равнище. Девалвирането на еврото може да направи износа на еврозоната по-евтин и по-привлекателен за задграничните купувачи, подобрявайки комерсиалния баланс на района.
Структурни стопански провокации: Някои държави-членки, изключително в Южна Европа, са изправени пред структурни стопански провокации, които водят до по-висока безработица и по-бавен напредък. По-слабото евро може да даде подтик на тези стопански системи, помагайки за понижаване на разликите в еврозоната.
Отговор на външен напън: Глобални събития като търговски разногласия, стопански наказания или стопански спад в главните търговски сътрудници могат да тласнат Европейски Съюз към обезценка, в случай че този външен напън отслаби стопанските системи на еврозоната.
Разбирането на тези съществени фактори е от значително значение за оценката на вероятността от обезценка на еврото и прогнозирането на нейните евентуални въздействия.
Еврото се намали на 3.01.т.г. с 0,9% по отношение на щатския $, достигайки 1,02, най-ниското си равнище от 21 ноември 2022 година при пик от 1,12 през 2024.
Общото обезценяване на еврото от 1999 година до момента е 20%.
Пасиви, Еврозона
– 4 трилиона евро европейски корпоративен дълг, оценен от S&P Global Ratings, е плануван с падеж до 2025 година Годишните падежи нарастват до връх от 807 милиарда евро през 2022 година
Скок в издаването на европейски облигации през първата половина на 2020 година способства за 3% нарастване на сумата на оценените европейски корпоративни дългови принадлежности (включително тези с падеж след 2025 г.) – в този момент общо 6,8 трилиона евро. Обемите на издадени облигации и заеми през последните години демонстрираха дълговия капитал потенциалът на пазарите да посрещнат идните условия за рефинансиране. Европейското издаване на облигации и заеми е приблизително 890 милиарда евро годишно от 2015 година насам.
Сега ЕЦБ си е сложила задачата да върне равнищата на дълга на страните от еврозоната до 60% до 2070 година За да реализират това, страните ще би трябвало да спестят приблизително в допълнение 2% от своя Брутният вътрешен продукт.
През юни 2024 година обаче ЕЦБ предизвести страните да понижат равнищата на дълга си, защото Европа като континент е изправена пред застаряващо население, изменение на климата и спомагателни разноски за защита.
Изводи:
Лесните и по-евтини заеми разглезиха управленията на страните от Еврозоната да вземат решение зараждащи проблеми и за едно лъжливо благоденствие на популацията със заеми. Това обаче се обърна като бумеранг към престижа и привлекателността на Еврозоната, което се регистрира от ЕЦБ и Европейската комисия. Призивите на Европейска комисия към задлъжнелите страни да се положат старания за връщане съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт от 60% до 20270 година граничат с фикция, защото най-малко прогнозите до 2030 г. плануват продължение вземането на нови заеми за рефинансиране на падежите. Същевременно растежът на Брутният вътрешен продукт в Еврозоната от 0,9% и до 2029 не дава вяра за превръщане на тренда и дарба на стопанските системи на Еврозоната да се оправят с световните и районните провокации.
Еврото също по този начин е сложено в клещи от $ и юана. По-високото почасово възнаграждение на труда по отношение на това в Съединени американски щати и Китай и продължаващата икономическа меланхолия в Европа заради усложнен достъп до енергийни и естествени запаси не дава вяра за подсилване позициите на еврото на интернационалния пазар. Все по-отчетливо се звучат желанията за обезценка на еврото, с цел да се подтиква износа от Еврозоната.
Всичко това основава доста проблеми пред страните в Еврозоната и Европейската централна банка. Това се установи и от Филип Р. Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ пред Hutchins Center on Fiscal & Monetary Policy към Brookings Institution, Вашингтон, окръг Колумбия, 8 февруари 2024 г
„ ЕЦБ е изправена пред мъчно балансиране. Планираните понижения на лихвените проценти имат за цел да поддържат икономическия напредък, само че в това време те носят риск от в допълнение поддържане на инфлацията и в допълнение намаляване на еврото. По-слабата валута може да подтиква износа в кратковременен проект, само че изгодите се обезвреждат от възходящите разноски за импорт, изключително за сила, и намаляващата покупателна дарба на потребителите. Следователно ЕЦБ е изправена пред алтернатива, която мъчно може да бъде позволена без отрицателни последствия. “
Няма никаква логичност и рационално пояснение за устрема на Правителството, бизнеса и синдикатите за неотложно влизане в Еврозоната в освен това нейно положение сега и до 2030 година Не разбираемо е за какво ръководещите желаят да въвлекат България в „ отрицателните последствия “ за ЕЦБ и не се ли опасяват от националното неодобрение да възложат бремето да изплаща непознати грехове. Това демонстрира или некадърност да удържат на прикрит напън, да трансферират неспособността си да проведат национална политика за ускорено икономическо развиване на брюкселските служители или са подготвени да продадат България против персонално облагодетелстване. Всичко изброено е грях по отношение на българския народ. Всеки грях е преследван от отмъщение и от него не може да се избяга.
Автор:
Източник:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ