Раздават курбан за здраве край Белащица на 6 май
Курбан за здраве ще се раздава на 6 май, когато е храмовият празник на манастира " Свети Георги " край Белащица. На Гергьовден, когато се празнува Денят на храбростта, обителта по традиция се препълва с хора. Отслужва се тържествена света литургия от няколко свещеници, а богомолците се миросват за здраве и благополучие.
Манастирът „ Св. Великомъченик Георги Победоносец ” става все по-популярен през последните години. Той ситуиран на 1 км югоизточно от с. Белащица и на към 12 км южно от гр. Пловдив, там, където от Тракийската равнина последователно стартират да се издигат Родопите.
Основан е през 1020 година от византийския военачалник Никифор Скифи. Именно той през 1014 година по време на борбата при с. Ключ изиграл решаваща роля за пленяването на Самуиловите бойци. През 1018 година Никифор бил подложен от самия император Василий ІІ за шеф на тогавашната Филипополска област, чието седалище се намирало в гр. Филипополис (сега Пловдив). За себе си шефът устроил огромен замък - цитадела, който съществувал до 1650 година Останки от него и през днешния ден могат да се видят на юг от селото.
През 1020 година на 1000 м южно от своя замък Никифор основал и манастир в чест на св. Георги Победоносец. Съдбата на религиозния комплекс не била лека. През 1364 година е унищожен от турците при нашествията им на Балканския полуостров. Бил възобновен през ХVІІІ в., само че в 1878 година, при последните сражения на Руско-турската Освободителна война, когато турците се изтегляли от българските земи, светата обител още веднъж била опожарена. След Освобождението манастирът отново бил обновен, само че до 1906 година останал под ведомството на Цариградската патриаршия.
Манастирът през днешния ден съставлява комплекс от черква, жилищни и икономически постройки, параклис и аязмо. Храмът е издигнат през 1838 година Църквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна. Днес тя се изографисва, като новите фрески са подарък от благочестиви християни, даващи своята милостиня при посещаването на светата обител. В дребния параклис „ Покров Богородичен ” се прави ежедневното молитвено предписание през зимния сезон. Под открития притвор на огромната черква се намира аязмо „ Животворящият източник ”, което е останало още от основаването на манастира и се счита за чудотворно, а в двора има каменна чешма от 1831 година с паметна плоча върху нея.
Дворът е една прелестна градина. Пространството му е изпълнено с голям брой цветни лехи и красиви дървета и шубраци, отгледани от монахините с доста обич и подредени с усет и великолепие, присъщо на българката. Вдъхвайки от свежия планински въздух и опияняващия мирис на цветята, човек би желал да остане тук вечно с Бога. Наблизо до манастира, в местността Чинарите, пораства най-дебелото дърво в България - чинар (явор), който има обиколка на ствола ок. 15 м и е на възраст повече от 1300 година
Манастирът е девически, в него живеят три монахини и една послушница. Той е настоящ и е отворен за поклонници.
Манастирът „ Св. Великомъченик Георги Победоносец ” става все по-популярен през последните години. Той ситуиран на 1 км югоизточно от с. Белащица и на към 12 км южно от гр. Пловдив, там, където от Тракийската равнина последователно стартират да се издигат Родопите.
Основан е през 1020 година от византийския военачалник Никифор Скифи. Именно той през 1014 година по време на борбата при с. Ключ изиграл решаваща роля за пленяването на Самуиловите бойци. През 1018 година Никифор бил подложен от самия император Василий ІІ за шеф на тогавашната Филипополска област, чието седалище се намирало в гр. Филипополис (сега Пловдив). За себе си шефът устроил огромен замък - цитадела, който съществувал до 1650 година Останки от него и през днешния ден могат да се видят на юг от селото.
През 1020 година на 1000 м южно от своя замък Никифор основал и манастир в чест на св. Георги Победоносец. Съдбата на религиозния комплекс не била лека. През 1364 година е унищожен от турците при нашествията им на Балканския полуостров. Бил възобновен през ХVІІІ в., само че в 1878 година, при последните сражения на Руско-турската Освободителна война, когато турците се изтегляли от българските земи, светата обител още веднъж била опожарена. След Освобождението манастирът отново бил обновен, само че до 1906 година останал под ведомството на Цариградската патриаршия.
Манастирът през днешния ден съставлява комплекс от черква, жилищни и икономически постройки, параклис и аязмо. Храмът е издигнат през 1838 година Църквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна. Днес тя се изографисва, като новите фрески са подарък от благочестиви християни, даващи своята милостиня при посещаването на светата обител. В дребния параклис „ Покров Богородичен ” се прави ежедневното молитвено предписание през зимния сезон. Под открития притвор на огромната черква се намира аязмо „ Животворящият източник ”, което е останало още от основаването на манастира и се счита за чудотворно, а в двора има каменна чешма от 1831 година с паметна плоча върху нея.
Дворът е една прелестна градина. Пространството му е изпълнено с голям брой цветни лехи и красиви дървета и шубраци, отгледани от монахините с доста обич и подредени с усет и великолепие, присъщо на българката. Вдъхвайки от свежия планински въздух и опияняващия мирис на цветята, човек би желал да остане тук вечно с Бога. Наблизо до манастира, в местността Чинарите, пораства най-дебелото дърво в България - чинар (явор), който има обиколка на ствола ок. 15 м и е на възраст повече от 1300 година
Манастирът е девически, в него живеят три монахини и една послушница. Той е настоящ и е отворен за поклонници.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ