Национални есенни изложби Пловдив 2022
Куратор: Галина Лардева
Време: 01 – 30 септември 2022 година
Място: Старинен Пловдив – Балабанова къща, Къща Хиндлиян, Къща Мексиканско изкуство.
Откриване: 01 септември, 18.00 ч., Балабанова къща.
Участници:
Атанас Ташев – живопис (Балабанова къща, дълбока зала)
Ангеларий Димитров – живопис (Балабанова къща, първи етаж)
Анжела Терзиева – живопис (Балабанова къща, двор)
Дарина Цурева – графика (Балабанова къща, сводеста зала)
Петър Чиновски – графика, колаж (Къща Хиндлиян, веранда
Карина Попова – снимка (Къща Хиндлиян, веранда)
Валентин Митев – статуя (Къща Хиндлиян, двор)
Николина Джановска – графика (Къща Мексиканско изкуство, зала)
Русен Дойков – статуя (Къща Мексиканско изкуство, двор)
„ Споделено пространство “ е опит посредством взаимоотношението и разговора сред местата и художествените подходи към тях да се упорства на техните самостоятелни и споделени идентичности. Това е опит, който си заслужава да бъде подхванат макар все по-ясните трендове за заличаване на характерното и неповторимото, макар чувството на актуалния човек, че населява не пространства, а зони: летища – автомагистрали – лунапаркове – игрални площадки – молове – дестинации. Защото пътят към споделеното пространство минава през осъзнаването на личната сетивност и сензитивност. Нещо повече – споделеното пространство е територията, на която самостоятелната сензитивност слага света: сред себе си и другия, сред познатото и непознатото.
Споделянето допуска замесване в диалогичната съгласуемост на голям брой гласове. А гласовете – без значение от своята физическа дифузност, неустойчивост, разпиляност, придвижват непокътнати идентичностни следи. Днес образните изкуства демонстрират пореден интерес към следите на това разнопосочно заговаряне: основават облици на ничиите пространства или набелязват вероятните погледи към тях, показват местата на срещите в шерването или съзерцават медийните решетки, посредством които местата доближават до нас, вплитат отзивчивите връзки сред местата в инфраструктури, заемат елегични или иронични позиции по отношение на тяхната забележима (или привидна) нестабилност.
Под надслова „ Споделено пространство “ актуалните Национални есенни изложения събират девет независими изложения на значими и разпознаваеми художествени наличия в българското модерно изкуство.
Картините на Анжела Терзиева демонстрират по какъв метод сегментирането на публичното пространство на подмножества рефлектира върху визията на индивида и го разполага под въздействието на самобитни буферни филтри.
В творбите на Ангеларий Димитров на промяна е подложен самият човешки взор. На фокус в тях се слага самостоятелната сензитивност и изключително нейното вграждане в архитектурата на личностната конструкция.
Живописта на Атанас Ташев изследва урбанистични знакови скупчвания: призрачни фигури на хора, глутница кучета, купчини коли, ситуирани в клаустрофобичните пространства на тънещия в непрестанен полумрак град.
От значително значение в скулптурите на Валентин Митев са основните места на връзките – с внушението на особена органична мекост на материала, с неналичието на вътрешно напрежение в сглобките и вододелите сред материите, с „ естествената “ лекост на всяка форма и размер.
В творбите си Дарина Цурева употребява иконографски разпознаваеми конфигурации, напомнящи на съответни анатомични обекти, само че стилово създадени до степен на нереален шаблонизиран облик. В този случай повърхността на тялото, гравирана върху крехкостта и прозрачността на стъклото, се трансформира в обща (споделена) територия и проекция на външния и вътрешния свят.
Между множествените знакови проекции и отдръпването на забележимия свят във фотографиите на Карина Попова се основава характерно междинно пространство: пулсиращо в своята асоциативност и с присъщото наслагване на редуванията сред разпознаваемите силуети и тяхното изтриване, в акварелната дълбочина на играта сред нюанси, полутонове, с вглъбяването във вътрешния свят на съответния обект.
Образите и пространствените внушения в графичната серия „ Моите кутии за мемоари “ на Николина Джановска идват не толкоз от заглавното гледище на „ кутии “, колкото от тактилните благоприятни условия на хартията в печатната медия, мащаба на графичния лист, цветовите контрасти и, несъмнено, от концепцията за преносимост на материалния притежател, която се споделя сред тъканта на хартията и кутията на загатна.
Пространствените цялости в творбите на Петър Чиновски се явяват пред погледа на фена дружно със личната си сюжетика, с внушението за съществуване на инфраструктурни връзки по отношение на други дейни образни полета.
Скулптурата на Русен Дойков в своята любопитна минималистична изящност, в своето детайлно внимание към всяко настрана изкривяване или извиване на низина и повърхност, е ориентирана към оформянето на разнообразни пространства: като артистичен жест на приютяване на погледа, на инсценирането на наблюдаващия с неговия както ежедневен, по този начин и битиен опит в обещано споделено пространство.
Националните есенни изложения са един от най-престижните конгреси за модерно българско изтънчено изкуство и са основно събитие в културния календар на Пловдив, проведен от Община Пловдив. Артистичен шеф и куратор на събитието е проф. доктор Галина Лардева.
Време: 01 – 30 септември 2022 година
Място: Старинен Пловдив – Балабанова къща, Къща Хиндлиян, Къща Мексиканско изкуство.
Откриване: 01 септември, 18.00 ч., Балабанова къща.
Участници:
Атанас Ташев – живопис (Балабанова къща, дълбока зала)
Ангеларий Димитров – живопис (Балабанова къща, първи етаж)
Анжела Терзиева – живопис (Балабанова къща, двор)
Дарина Цурева – графика (Балабанова къща, сводеста зала)
Петър Чиновски – графика, колаж (Къща Хиндлиян, веранда
Карина Попова – снимка (Къща Хиндлиян, веранда)
Валентин Митев – статуя (Къща Хиндлиян, двор)
Николина Джановска – графика (Къща Мексиканско изкуство, зала)
Русен Дойков – статуя (Къща Мексиканско изкуство, двор)
„ Споделено пространство “ е опит посредством взаимоотношението и разговора сред местата и художествените подходи към тях да се упорства на техните самостоятелни и споделени идентичности. Това е опит, който си заслужава да бъде подхванат макар все по-ясните трендове за заличаване на характерното и неповторимото, макар чувството на актуалния човек, че населява не пространства, а зони: летища – автомагистрали – лунапаркове – игрални площадки – молове – дестинации. Защото пътят към споделеното пространство минава през осъзнаването на личната сетивност и сензитивност. Нещо повече – споделеното пространство е територията, на която самостоятелната сензитивност слага света: сред себе си и другия, сред познатото и непознатото.
Споделянето допуска замесване в диалогичната съгласуемост на голям брой гласове. А гласовете – без значение от своята физическа дифузност, неустойчивост, разпиляност, придвижват непокътнати идентичностни следи. Днес образните изкуства демонстрират пореден интерес към следите на това разнопосочно заговаряне: основават облици на ничиите пространства или набелязват вероятните погледи към тях, показват местата на срещите в шерването или съзерцават медийните решетки, посредством които местата доближават до нас, вплитат отзивчивите връзки сред местата в инфраструктури, заемат елегични или иронични позиции по отношение на тяхната забележима (или привидна) нестабилност.
Под надслова „ Споделено пространство “ актуалните Национални есенни изложения събират девет независими изложения на значими и разпознаваеми художествени наличия в българското модерно изкуство.
Картините на Анжела Терзиева демонстрират по какъв метод сегментирането на публичното пространство на подмножества рефлектира върху визията на индивида и го разполага под въздействието на самобитни буферни филтри.
В творбите на Ангеларий Димитров на промяна е подложен самият човешки взор. На фокус в тях се слага самостоятелната сензитивност и изключително нейното вграждане в архитектурата на личностната конструкция.
Живописта на Атанас Ташев изследва урбанистични знакови скупчвания: призрачни фигури на хора, глутница кучета, купчини коли, ситуирани в клаустрофобичните пространства на тънещия в непрестанен полумрак град.
От значително значение в скулптурите на Валентин Митев са основните места на връзките – с внушението на особена органична мекост на материала, с неналичието на вътрешно напрежение в сглобките и вододелите сред материите, с „ естествената “ лекост на всяка форма и размер.
В творбите си Дарина Цурева употребява иконографски разпознаваеми конфигурации, напомнящи на съответни анатомични обекти, само че стилово създадени до степен на нереален шаблонизиран облик. В този случай повърхността на тялото, гравирана върху крехкостта и прозрачността на стъклото, се трансформира в обща (споделена) територия и проекция на външния и вътрешния свят.
Между множествените знакови проекции и отдръпването на забележимия свят във фотографиите на Карина Попова се основава характерно междинно пространство: пулсиращо в своята асоциативност и с присъщото наслагване на редуванията сред разпознаваемите силуети и тяхното изтриване, в акварелната дълбочина на играта сред нюанси, полутонове, с вглъбяването във вътрешния свят на съответния обект.
Образите и пространствените внушения в графичната серия „ Моите кутии за мемоари “ на Николина Джановска идват не толкоз от заглавното гледище на „ кутии “, колкото от тактилните благоприятни условия на хартията в печатната медия, мащаба на графичния лист, цветовите контрасти и, несъмнено, от концепцията за преносимост на материалния притежател, която се споделя сред тъканта на хартията и кутията на загатна.
Пространствените цялости в творбите на Петър Чиновски се явяват пред погледа на фена дружно със личната си сюжетика, с внушението за съществуване на инфраструктурни връзки по отношение на други дейни образни полета.
Скулптурата на Русен Дойков в своята любопитна минималистична изящност, в своето детайлно внимание към всяко настрана изкривяване или извиване на низина и повърхност, е ориентирана към оформянето на разнообразни пространства: като артистичен жест на приютяване на погледа, на инсценирането на наблюдаващия с неговия както ежедневен, по този начин и битиен опит в обещано споделено пространство.
Националните есенни изложения са един от най-престижните конгреси за модерно българско изтънчено изкуство и са основно събитие в културния календар на Пловдив, проведен от Община Пловдив. Артистичен шеф и куратор на събитието е проф. доктор Галина Лардева.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ