Купувачите се радват на евтината блузка, но не се замислят

Купувачите се радват на евтината блузка, само че не се замислят доста за какво им е излязла толкоз преференциално. А отговорът не е прелестен: Защото ниските индустриални разноски са за сметка на околната среда и на евтината работна ръка. Напоследък обаче натискът на потребителите и на политиката върху производителите пораства. Германският Бундестаг разисква Закон за веригите на доставки, който ще задължи общините да купуват единствено артикули, създадени съгласно стандартите за запазване на околната среда и човешките права.

В Германия новите условия ще се ползват за държавни покупки, а те възлизат годишно на цели 350 милиарда евро. Така законът се опълчва против детския и насилствен труд, против похищенията над природата, употребата и нарушаванията на човешките права, написа мюнхенският вестник „ Меркур “. Обикновено цените, най-много на текстила, се диктуват от огромните концерни и от търговците, напомня „ Зюддойче Цайтунг “. Производителите трансферират този ценови напън върху служащите, три четвърти от които са дами. Текстилната индустрия е трета по величина в региона на по този начин наречената „ лека промишленост “, а производството на на ниска цена текстил поражда съществени обществени проблеми най-малко в три области: защитата на труда, заплащането, синдикалните права и свободи.

Опасности за здравето и жестока употреба

В текстилния отрасъл дебнат редица рискове за здравето. При производителите на памук това са пестицидите, при боядисването на тъканите пък се употребяват отровни химикали, а в самите текстилни заводи рискът от пострадвания на ръцете при шивачките си остава висок. В момента годишно се записват близо милион и половина такива пострадвания, а цели 27 милиона текстилни работнички и служащи страдат от болести, породени от работата им. Разбира се, най-неприемливи са изискванията на труд в страни като Бангладеш и Пакистан, само че даже когато си купувате облекла „ Made in Europe “, отново не може да сте сигурни, че те не носят скритите следи на жестока употреба. „ Зюддойче Цайтунг “ напомня, че единствено в Източна и в Югоизточна Европа 2,3 милиона служащи шият облекла основно за западния пазар, като в Германия всяка четвърта дреха идва от тези страни.

Според неправителствената организация " Кампания за чисти облекла “, работещите в сектора в Източна и Югоизточна Европа се нуждаят от доста по-високо възнаграждение, с цел да могат да покрият обикновените си потребности. Активистите на акцията считат, че заплатите би трябвало да се покачат три път в Полша, четири пъти в Турция, а в България даже цели пет пъти. В някои източноевропейски страни шивачките даже не получават минималното трудово заплащане. В Румъния да вземем за пример на тях им заплащат приблизително с 41 евро по-малко от минималната работна заплата. А бизнесът с облекла генерира огромни облаги. Според консултантската компания McKinsey, единствено за интервала 2016-2019 година облагите са се нараснали с 50%, въпреки че поради пандемията след това настава спад. Лъвският къс от облагите влиза в касите на дребното пазарни водачи – по този начин наречените „ доста мощни марки “, които обаче съставляват едвам една пета от всички производители. Международната организация на труда от много време напомня, че с цел да се покачат заплатите в сектора би трябвало да има ефикасно синдикално придвижване. Но в доста от страните, където се шият евтините облекла, синдикати в текстилната промишленост на процедура няма.

Рискът на бизнесмените

Австрийският вестник „ Дер Щандарт “ отбелязва в тази връзка следното: „ В Европа все по-отчетливо звучи апелът към бизнесмените да поемат повече отговорност за вредите, които нанасят на хората и на околната среда. Когато концерните с световни търговски вериги си затварят очите, техните артикули се създават с детски труд, с похищения против природата или пък с помощта на непоносими условия на труд. Ето за какво в Брюксел се създават правила, които ще задължат тукашните бизнесмени да управляват стоките по цялата верига, с цел да няма сходни безобразия. Едно положително желание, само че дали ще се реализира на процедура – това зависи основно от риска, който са подготвени да поемат тукашните бизнесмени. “ Авторът на коментара Леополд Щефан изяснява обаче, че прекомерно строгите инспекции могат да уплашат даже и тези бизнесмени, които имат най-хубави планове. А в случай че европейските концерни се отдръпват от рисковите райони, това ще лиши от приходи най-много хората в изключително бедните страни. От сходно нещо нямат изгода нито хората, нито околната среда. “