Купувач от Аржентина е платил 36 000 долара за ръкопис

Купувач от Аржентина е платил 36 000 $ за ръкопис на творби, в това число седем непубликувани истории, от именития Аржентинският публицист Хулио Кортасар на търг в уругвайската столица Монтевидео

MONTEVIDEO, Уругвай -- Купувач от Аржентина заплати 36 000 $ за ръкопис с творби, в това число седем непубликувани описа, от именития аржентински публицист Хулио Кортасар на търг в четвъртък в уругвайската столица Монтевидео.

The пакет от 60-годишни листове, свързани дружно с железни скоби с надпис „ Хулио Кортасар. Historias de Cronopios y de Famas. Париж. 1952 “ е в основата на емблематичната книга на писателя „ Кронопиос и Фамас “, оповестена през 1962 година

Напечатаният на машина ръкопис съдържа 46 истории, които съставляват сърцето на това, което в последна сметка се трансформира в едно от най-известните творби на Кортасар.

От общия брой истории 35 са оповестени в „ Кронопиос и Фамас “. Някои бяха отпечатани тъкмо по този начин, както бяха открити в ръкописа, който в миналото се смяташе за загубен вечно. Беше открит в Монтевидео предходната година, до момента в който други претърпяха публицистични промени. Три други истории са оповестени в списания преди гибелта на Кортасар през 1984 година

Седемте непубликувани творби са: „ Опис “, „ Писмо от една популярност до друга популярност “, „ Автоматични пеперуди “, „ Пътувания и сънища “, „ Мален еднорог “, „ Гневът на огледалото “ и „ Кралят на морето “.

Кортасар е един от латински Най-известните американски писатели, известни с няколко реформаторски творби, включващи реформаторски техники за описване, повлияли на бъдещите генерации писатели.

60-те пожълтели листа имаха начална оферта от $12 000 и бяха продадени на търг от Zorrilla, аукционна къща в Монтевидео, в партньорство с търговеца на антики от Буенос Айрес Hilario.

През 1952 година Кортасар изпраща ръкопис, озаглавен „ Истории на Кронопиос и Фамас ” от Париж до Луис Мария Баудицоне, началник на аржентинското издателство Аргос. Баудицоне, персонален другар на писателя, който по това време е разгласил единствено първия си разказ, „ Бестиарио “, в никакъв случай не е дал отговор, съгласно откривателите на Кортасар.

“ Тези дребни истории за cronopios и famas бяха моите страхотни спътници в Париж. Написах ги на улицата, в кафенетата и единствено две или три надвишават една страница “, написа Кортасар на своя другар Едуардо Жонкиерес през октомври 1952 година В същото писмо той осведоми Жонкиерес, че е изпратил машинопис на Баудицоне. < /p>

Повече от половин век по-късно машинописът стартира да се учи от експерти, когато синът на колекционер на книги, умрял в Монтевидео, го намира в дъното на кутия с други материали.

„ Това беше нещо, което беше изгубено “, сподели Роберто Вега, началник на аукционната къща Hilario, пред Асошиейтед прес. „ Книгата беше в неописана кутия. Можеше да се случи колекционерът да почине и нещата да попаднат кой знае къде. Лесно можеше да бъде загубен. “

Вега спекулира, че Кортасар е „ изгубил следите на ръкописа “, откакто го е изпратил на Баудицоне.

Семейството на колекционера, поискало анонимност, не знае по какъв начин ръкописът на Кортасар е попаднал в наследството на умрелия, който безмълвно го е пазел. Наследникът се свърза с Лусио Акуиланти, продавач на антикварни книги от Буенос Айрес и изтъкнат библиограф на Кортасар, който удостовери достоверността на творбата.

Институции, колекционери и откриватели от двете Америки и Европа в последно време се интересуваше от ръкописа заради неговата необичайност.

„ Много малко оригинали от Кортасар бяха продадени “, сподели Вега.