„Купи сега, плати по-късно“ – невидимият дълг, който расте зад гърба ни
„ Купи в този момент, заплати по-късно “ – невидимият дълг, който пораства зад тила ни
На пръв взор „ купи в този момент, заплати по-късно “ (BNPL) наподобява като безобидна услуга за бързи покупки и улеснение. Но специалисти предизвестяват, че зад фасадата на лесните вноски се крие нова форма на невидимо задлъжняване – по-малко забележима,
само че с евентуално доста по-дълбоки и съществени последици за семействата и бизнеса.
Найджъл Морис, съосновател на Capital One и проектант на модерното субпрайм кредитиране, е измежду тези, които показват паника. Той следи по какъв начин BNPL към този момент не се употребява за първокласни покупки или удобни артикули, а даже за съществени – като храна.
Когато питателните артикули се заплащат на вноски, казусът към този момент не е улеснение, а въпрос на оцеляване.
Над 90 милиона души в Съединени американски щати употребяват BNPL услуги, а 25% от тях ги ползват за покупки на храна. Това не е импулсивно харчене, а сигнал за трайна липса на ликвидност. Делът на закъснелите с заплащания пораства обезпокоително: от 34% през 2023 година, до 39% през 2024 година и 42% през 2025 година
Това ясно демонстрира, че рисковете нарастват, даже когато услугата наподобява безвредна.
Още по-притеснително е, че множеството BNPL отговорности не се регистрират в кредитните бюра. Това основава „ фантомен дълг “, който не се вижда в формалните финансови данни. Един човек може да има голям брой паралелни заеми към разнообразни платформи, без банки и кредитни институции да имат действителна визия за това.
Така се изкривява цялата картина на потребителския риск и финансовата непоклатимост на семействата.
Много консуматори на BNPL употребяват по едно и също време повече от една платформа, а над 60% имат няколко дейни заема. Делът на „ тежките консуматори “, които изтеглят най-малко два заема месечно, пораства. Повече от половината от тях имат невисок кредитен рейтинг, а субпрайм потребителите получават утвърждение за нови заеми в 78% от случаите. Така артикули,
основани като гъвкави и комфортни, последователно се концентрират измежду най-рисковите групи консуматори.
Регулаторната рамка не съумява да настигне новата вълна BNPL. Опити за приравняването му към класическото потребителско кредитиране са блокирани с аргумента, че пречат на бизнеса. В резултат се появяват два паралелни разказа – единият демонстрира услугата като безвредна и комфортна,
а другият – като нова скрита форма на задлъжняване, която пораства с времето.
Проблемът е и в това, че потребителите постоянно дават приоритет на дребните вноски към BNPL платформите за сметка на по-големи отговорности като кредитни карти или студентски заеми. По този метод стресът се трансферира към обичайна банкова система.
Локалната непоклатимост на BNPL може да сътвори световна неустойчивост на потребителския дълг.
Морис предлага елементарен тест за етичност: „ Бих ли предложил този артикул на майка си? “ Ако отговорът е „ не “, няма моралното право да го предлагаш на пазара. Част от бизнес моделите на BNPL съзнателно не построяват кредитна история на потребителя – изплатените отговорности не се отразяват, затваряйки клиентите в цикъл от скъпи и непрозрачни финансови артикули.
Това към този момент не е просто финтех иновация, а чисто етичен въпрос.
BNPL модели към този момент навлизат и в B2B кредитирането. Секторът на комерсиалните отговорности сред компании в Съединени американски щати възлиза на 4,9 трилиона $ – четири пъти повече от пазара на кредитни карти. Данните демонстрират, че достъпът до BNPL усилва разноските на дребния бизнес с до 40%. Това може да наподобява като „ О2 “ за краткосрочно финансиране, само че води до бързо струпване на прикрит дълг. Особено обезпокоително е, че този дълг стартира да се
„ опакова “ в секюритизирани артикули, сходно на финансовите структури преди рецесията от 2008 година
Докато светът е фокусиран върху софтуерните балони и изкуствения разсъдък, BNPL източва ликвидността на семействата, раздува задлъжнялостта на бизнеса и вкарва незабележим дълг в капиталови портфейли. Системата затваря очите си за риска, а потребителите – за личната си накърнимост. Морис не предсказва неотложен срив, а „ облаци на хоризонта “ – композиция от висока безработица, нови заплащания по студентски заеми и политически турбуленции. В такава среда „ четири вноски без рента “
наподобява като избавление, само че в действителност е още една плочка в доминото на финансовите опасности.
Урокът за стопанската система е явен: BNPL не е просто маркетингов трик, а нов кредитен риск, съсредоточен там, където потенциалът за поемането му е най-нисък. И когато този дълг стане забележим, болката ще бъде мощна – просто ще пристигна със забавяне.
На пръв взор „ купи в този момент, заплати по-късно “ (BNPL) наподобява като безобидна услуга за бързи покупки и улеснение. Но специалисти предизвестяват, че зад фасадата на лесните вноски се крие нова форма на невидимо задлъжняване – по-малко забележима,
само че с евентуално доста по-дълбоки и съществени последици за семействата и бизнеса.
Найджъл Морис, съосновател на Capital One и проектант на модерното субпрайм кредитиране, е измежду тези, които показват паника. Той следи по какъв начин BNPL към този момент не се употребява за първокласни покупки или удобни артикули, а даже за съществени – като храна.
Когато питателните артикули се заплащат на вноски, казусът към този момент не е улеснение, а въпрос на оцеляване.
Над 90 милиона души в Съединени американски щати употребяват BNPL услуги, а 25% от тях ги ползват за покупки на храна. Това не е импулсивно харчене, а сигнал за трайна липса на ликвидност. Делът на закъснелите с заплащания пораства обезпокоително: от 34% през 2023 година, до 39% през 2024 година и 42% през 2025 година
Това ясно демонстрира, че рисковете нарастват, даже когато услугата наподобява безвредна.
Още по-притеснително е, че множеството BNPL отговорности не се регистрират в кредитните бюра. Това основава „ фантомен дълг “, който не се вижда в формалните финансови данни. Един човек може да има голям брой паралелни заеми към разнообразни платформи, без банки и кредитни институции да имат действителна визия за това.
Така се изкривява цялата картина на потребителския риск и финансовата непоклатимост на семействата.
Много консуматори на BNPL употребяват по едно и също време повече от една платформа, а над 60% имат няколко дейни заема. Делът на „ тежките консуматори “, които изтеглят най-малко два заема месечно, пораства. Повече от половината от тях имат невисок кредитен рейтинг, а субпрайм потребителите получават утвърждение за нови заеми в 78% от случаите. Така артикули,
основани като гъвкави и комфортни, последователно се концентрират измежду най-рисковите групи консуматори.
Регулаторната рамка не съумява да настигне новата вълна BNPL. Опити за приравняването му към класическото потребителско кредитиране са блокирани с аргумента, че пречат на бизнеса. В резултат се появяват два паралелни разказа – единият демонстрира услугата като безвредна и комфортна,
а другият – като нова скрита форма на задлъжняване, която пораства с времето.
Проблемът е и в това, че потребителите постоянно дават приоритет на дребните вноски към BNPL платформите за сметка на по-големи отговорности като кредитни карти или студентски заеми. По този метод стресът се трансферира към обичайна банкова система.
Локалната непоклатимост на BNPL може да сътвори световна неустойчивост на потребителския дълг.
Морис предлага елементарен тест за етичност: „ Бих ли предложил този артикул на майка си? “ Ако отговорът е „ не “, няма моралното право да го предлагаш на пазара. Част от бизнес моделите на BNPL съзнателно не построяват кредитна история на потребителя – изплатените отговорности не се отразяват, затваряйки клиентите в цикъл от скъпи и непрозрачни финансови артикули.
Това към този момент не е просто финтех иновация, а чисто етичен въпрос.
BNPL модели към този момент навлизат и в B2B кредитирането. Секторът на комерсиалните отговорности сред компании в Съединени американски щати възлиза на 4,9 трилиона $ – четири пъти повече от пазара на кредитни карти. Данните демонстрират, че достъпът до BNPL усилва разноските на дребния бизнес с до 40%. Това може да наподобява като „ О2 “ за краткосрочно финансиране, само че води до бързо струпване на прикрит дълг. Особено обезпокоително е, че този дълг стартира да се
„ опакова “ в секюритизирани артикули, сходно на финансовите структури преди рецесията от 2008 година
Докато светът е фокусиран върху софтуерните балони и изкуствения разсъдък, BNPL източва ликвидността на семействата, раздува задлъжнялостта на бизнеса и вкарва незабележим дълг в капиталови портфейли. Системата затваря очите си за риска, а потребителите – за личната си накърнимост. Морис не предсказва неотложен срив, а „ облаци на хоризонта “ – композиция от висока безработица, нови заплащания по студентски заеми и политически турбуленции. В такава среда „ четири вноски без рента “
наподобява като избавление, само че в действителност е още една плочка в доминото на финансовите опасности.
Урокът за стопанската система е явен: BNPL не е просто маркетингов трик, а нов кредитен риск, съсредоточен там, където потенциалът за поемането му е най-нисък. И когато този дълг стане забележим, болката ще бъде мощна – просто ще пристигна със забавяне.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ