Купи ли си българската власт спокойствие, като предаде на Анкара

Купи ли си българската власт успокоение, като съобщи на Анкара политически съперници на Ердоган? Ето какво разкриват обстоятелствата към скандалния случай с експулсирания Абдуллах Бююк. Анализ на Димитър Ганев.

България, Албания, Украйна, Молдова, Косово, Сърбия. Това са страните в Европа, предали политически съперници на президента Ердоган на Турция. Освен че е единствената страна-членка на Европейския съюз в този лист, България е и измежду тези, които не санкционират забърканите в противоречивите експулсации.

Неотдавна някогашният началник на молдовските секрети служби получи условна присъда и бе санкциониран със 125 000 евро за ролята си при отвличанията на седем турски учители през 2018 година. Това е общата сума, за която петима от тях осъдиха Кишинев в съда в Страсбург. Молдовските магистрати постановиха още някогашният началник на разузнаването да върне и разноските за полета, с който похитените са били отведени в Турция.

В Косово, където през същата година след взаимна интервенция на националните и турските служби, бяха отвлечени шестима учители от обвързвано с придвижването на Гюлен учебно заведение, бе образувана парламентарна комисия, която да проверява случая. След това, с постовете си се простиха вътрешният министър и началникът на разузнаването.

Защо това не е допустимо у нас ?

Отговорът е явен. Съдържанието на турските и в clubz.bg и наличната фактология по случая „ Бююк “, показват какъв брой ефикасна и бърза може да бъде на пръв взор тромавата българска административна машина, в случай че е координирана от премиера.
Редакцията предлага
Как да бъде уволнен началник на службите, да вземем за пример, когато самият Борисов поема ангажимент пред турския дипломат да спомага за бързото разрешаване на случая „ Бююк “?

Тази седмица някогашният основен прокурор Сотир Цацаров призна, че след опита за прелом в Турция е провел среща с тогавашния дипломат Сюлейман Гьокче. Позицията му бе оповестена след излизането на следствията в двете медии, както и повече от два месеца след изпращането на въпросите към него. Дипломатическите документи настояват, че при въпросния диалог на Гьокче с Цацаров, тогавашният обвинител №1 е поел два уговорката. Първият е да откри къде се намира Абдуллах Бююк, като за задачата се срещне с шефовете на разузнаването. Вторият – да откри дали турският жител е подавал молба за политическо леговище. Последната информация, пишат турските дипломати, е щяла да стане ясна след среща с вицепрезидента Маргарита Попова.

Грамите обаче свидетелстват, че е имало и още една среща на Гьокче с някогашния основен прокурор. Тя е извършена в края на юли 2016 година. Според документите, Цацаров е извършил поетия ангажимент към турското посолство. В публикуваната от него тази седмица позиция, той уточни, че при сходни срещи с дипломати се е „ придържал прецизно към законовите пълномощия на основния прокурор и българските национални ползи. " Последната част от изречението е показателна, тъй като дефиницията за народен интерес може да се разтегля до безспир. Ако турските чиновници са описали нещата правилно в този документ, то Цацаров несъмнено е излязъл отвън „ законовите пълномощия на основния прокурор “.

Какво печелим от предаването на съперници на Ердоган ?

Възможно ли е сдържането на мигрантския поток на българо-турската граница да е част от договорка сред двете страни, включваща като съставен елемент и предаването на политически съперници на Ердоган? За това загатна самият Борисов малко след депортацията на Бююк. Фактите сочат, че тази теза, въпреки и не изчерпателна, евентуално е основателна.

От 2017 година броят на противозаконните мигранти, влизащи в България, непрестанно понижава. През първите 7 месеца на тази година, единствено 832-ма души са били открити в страната. Сред тях има и влезнали през други граници, само че главният вход е през Турция. Вероятно отчасти и поради ковид, спадът в съпоставяне със същия интервал през предходната година е фрапантен – с повече от една трета. През цялата 2019 година, арестуваните незаконни чужденци в страната са 2184 души. Това е спад от съвсем една четвърт по отношение на 2018 година, в която пък е маркирано понижение от 5 % на годишна база.

На този декор, не може да не направи усещане нарастването на експулсираните и екстрадирани турци от България. Информация, получена по Закона за достъп до публичната информация от Министерство на вътрешните работи и Министерство на правораздаването сочи, че броят на върнатите турски жители е повишен съществено след опита за прелом през 2016 година. През двете години, предшестващи опита за пуч – 2014 година и 2015 година - общо 129 души са били експулсирани.

Увеличение от една трета при депортираните

В двете години, последващи събитията от 15 юли 2016 година т.е. през 2017 година и 2018 година, към този момент има нарастване с повече от една трета - 175 депортирани. През 2016 година – неспокойната година на Турция, когато са осемте известни „ чувствителни “ депортации от България, са експулсирани 90 души. „ Рекордът “ е подложен предходната година – 108 депортации. В тези цифри влизат и всички престъпни, както и други основателни случаи.

Сухите числа евентуално могат да дадат отговор и на различен значим въпрос. Дори и Абдуллах Бююк да не бе станал жертва на междуинституционален скрит план в България, той надали щеше да получи формален статут. Защото, въпреки и необявена, българската политика е да не дава интернационална отбрана на турски жители. Една-единствена молба за сходен статут е била задоволена сред 2014 година и 2018 година, при общо 59 подадени приложения. Сигурен метод за още по-пълно скрепване на така и така задушевните връзки с Турция.