Кунева е идеологът на антикорупционния модел, Захариева трябва да продължи

Кунева е идеологът на антикорупционния модел, Захариева би трябвало да продължи борбата. Проект още няма

Неясната идея за това по какъв начин тъкмо ще наподобява и какво тъкмо ще прави бъдещият следващ антикорупционен орган слага под подозрение поставения период. Още по тематиката
Зад прехвърлянето на делата против министри, депутати и магистрати към профилираните съд и прокуратура няма нито един мотив, основан на обстоятелства

Как пакистанският министър председател Наваз Шариф може да загуби работата си поради шрифта Calibri

Вицепрезидентът на Канадско-българската бизнес мрежа пред " Капитал "

Вицепрезидентът на Българо-американската комерсиална камара пред " Капитал "

По корупция България е по-близо до някои африкански страни, в сравнение с до Европейски Съюз. ДПС-Борисов и Цацаров се втурват в борба с корумпираните и вършат профилиран съд. Но не значи ли това, че би трябвало да се борят против себе си?

Висш съдебен съвет го избра, въпреки че другият претендент идва от по-високо йерархично равнище и би трябвало да е с преимущество
В сряда, когато в парламентарната правна комисия стана ясно, че времето няма да доближи, с цел да бъдат признати измененията в наказателния развой и прехвърлянето на делата за корупция към профилирания съд, съвещанието беше отсрочено за идващия ден. Тогава зам.-председателят на Върховния касационен съд Павлина Панова и зам. основната прокурорка Мария Шишкова се пробваха да обяснят, че в четвъртък са на първото съвещание на управлявания от Екатерина Захариева Национален съвет по антикорупционни политики и няма да могат да участват. Вместо схващане те получиха от депутата от ГЕРБ Димитър Лазаров следната директива: " Отидете, регистрирайте се и елате. "

Формалното отношение към корупцията не е ново, само че случилото се в правната комисия е показателно за отношението на ръководещите към битката с нея. Въпросният Национален съвет по антикорупционни политики беше основан преди две години в осъществяване на Националната тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията 2015 – 2020, която за разлика от твърдите ограничения (като наказателното преследване) залагаше повече на предварителната защита.

Всичко това трябваше да бъде уредено от така наречен антикорупционен закон, станал прочут като закона " Кунева ". Той трябваше да бъде признат при предходния кабинет " Борисов ", само че първо беше отритнат, а по-късно оставката на държавното управление не разреши повторното му приемане. По създание планът представляваше машинален общ брой на няколко закона - за спор на ползи, гласност на имуществото на лица, заемащи висши държавни постове, лишаване на нелегално имущество - и сливане на съответните институции, които ги ползват, в обединен антикорупционен орган.

Върху този план на някогашния вицепремиер сега се прави нов, трети за ГЕРБ, антикорупционен закон. Приемането му до края на годината беше сложено от Европейската комисия като най-малко, с цел да бъде регистрирана някаква воля у ръководещите. Какво тъкмо ще съставлява третата версия не е ясно, тъй като план няма. На уеб страницата на правосъдното министерство са качени два документа - наличието (глави, раздели) на бъдещия закон и нещо като справочник за бъдещото публично разискване на несъществуващия план за закон.

Конкретен текст съгласно правосъдния министър Цецка Цачева ще има до края на идната седмица. От участник в работната група към министерството " Капитал " научи, че от изписаното в предходния кабинет на Бойко Борисов е отпаднала концепцията да бъдат обсъждани анонимни сигнали, в които се съдържа задоволително съответна информация. Така отпада единствената форма на отбрана на така наречен whistleblowers (вътрешните хора в една институция, които изнасят данни за корупционно поведение). Друга стъпка обратно е обвързвана с намаляването на публичността на декларациите на държавните чиновници - планът не решавал въпроса с спорната процедура в държавните институции, които разгласяват по свое убеждение декларациите за спор на ползи.

Какво ще се случи с текстовете обаче не е напълно ясно, тъй като преди няколко седмици след среща сред президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов стана ясно, че двамата са постигнали консенсус върху нова концепция, която тотално трансформира досегашната идея за по-скоро предпазен и административен орган. Президентът предлага, а явно министър председателят се е съгласил в новия му вид да влезе и дирекция " Корупция " на ДАНС и по този начин бъдещата институция да получи и проверяващи функционалности.

Идеята, в която Радев е съумя да убеди Борисов, президентът разви преди време: " Този обединен орган би трябвало да бъде сложен, тъй че да включва стремително в себе си тази необятна експертиза – и прокурори, и проверяващи служители на реда, и чиновници от ДАНС, и IT експерти, и финансови, и банкови специалисти, тъй че, когато има някакъв сигнал, той да бъде безусловно разнищен и да се стигне до дъното, и да се каже има ли корупция, или няма, и в случай че има, каква е. Трябва в действителност тези хора, събрани в екип с задоволително пълномощия, с огромни заплати, да разровят всички крупни съмнителни публични поръчки, да гледат доста деликатно в това, което сега се случва. "

Тази внезапна промяна на концепцията, обвързвана с смяна на най-малко още два закона, слага под въпрос по кое време изобщо ще бъде признато антикорупционното законодателство. Но както се видя тази седмица в правната комисия, за разлика от прехвърлянето на делата в следения профилиран съд противодействието на корупцията очевидно не е приоритет.