Културният сектор в България продължава да оцелява в крайно трудни

Културният бранш в България продължава да оцелява в извънредно сложни условия, само че с много хъс и малко на инат на обичайна липса на финансиране. Димитър Ганев беседва с четирима български създатели за тяхната 2021 година.

В годината, в която се смениха четири държавни управления, културният бранш в България продължи да оцелява по метода, по който постоянно го е правил: без да е приоритет за никого другиго, с изключение на за артистите - с много хъс и малко на инат на обичайно незадоволителното финансиране. Ето каква беше 2021 година за четирима български създатели:

Алек Попов, публицист: " За писателя изолацията не е нещо изключително "

Алек Попов, който издаде последния си разказ „ Мисия Туран “, разяснява, че за писателите е била отделена частична държавна поддръжка, въпреки тя да не е била съответна. „ Но и по принцип хората би трябвало да знаят, че не е добре да се разчита на страната “, акцентира той. Попов добавя още, че пазарът за изкуство, както и за доста други сфери у нас, не е задоволително огромен и мъчно може да се поддържа независимото битие на един актьор. Ето какво споделя той още:

Тази годината за мен беше много интензивна. След като излезе „ Мисия Туран “ при започване на лятото, имах много работа, обвързвана с представянето му в България и в чужбина. Подготвих за щемпел и ново издание на остаряла моя книга. Имах опция да осмисля посредством серия от изявленията цялата си работа. Направих едно дълго пътешестване оттатък Океана, което на фона на цялата рецесия с ковид изглеждаше напряко необикновено. В персонален проект най-важно е времето, което човек съумява да отдели на околните си и да прекара със фамилията си. Когато има компликации, фамилиите се поддържат, това е естественото. В този смисъл тестванията имат ненапълно и позитивен резултат върху общността. Понякога, несъмнено, може да се получи и противоположният резултат, да се разпалят тлеещи спорове. Неслучайно се споделя, че писателството е най-самотната специалност. Това е тъкмо по този начин. Лично аз, когато работя, попадам в изолираност, лимитирам обществените контакти и пропадам в собствен свят.
Редакцията предлага
Така че за мен обстановката с ковид не е нещо ново. Обичам да се срещам с аудитория, само че поддържам връзка с читателите основно посредством книгите си, това е най-ценното. Нашето съсловие мина и през сложни моменти, свързани със затварянето на книжарниците. Особено място заемат книжарниците в моловете, през които минава огромна част от оборота. Беше огромно тестване за издателите. Намирам намаляването на Данък добавена стойност за книгите на 9% за извънредно навременно и потребно. За книгите този налог въобще не би трябвало да се ползва.

Стефан Вълдобрев, музикант, артист и режисьор: " Искам насладата от работата да се завърне "

Музикантът и артист Стефан Вълдобрев предвижда, че страната ще играе все по-голяма роля за създателите, въпреки самият той да не разчита на нея и споделя:

Изпращам годината с възприятие на признателност за всяка една моя среща с публиката. А срещите не бяха по никакъв начин малко. Впрочем, имаше голяма разлика сред изявите навън и на закрито. Огромна. Страховете в затворени пространства са доста по-големи. Когато си на открито, всичко наподобява някак по-безопасно. По морето и в летните театри съвсем си върнахме страстите отпреди пандемията. В София, където общината построи най-малко пет открити подиуми, беше цялостно с хора. Вътрешно съм се подготвил за няколко идни години, в които дейната ми работа ще бъде от май до октомври. В този смисъл, театърът е извънредно ощетен и смятам, че страната би трябвало да му обърне особено внимание. В началото на септември, при налагането на първите ограничения, в един единствен ден бяха анулирани 11 наши концерта. Приемам всичко това като метафизичен опит, през който би трябвало да се мине търпеливо. Що се отнася до поддръжката от страната, доколкото знам, има няколко фонда към Министерството на културата, които финансират креативен планове и доста сътрудници са били подкрепени. Аз персонално не съм кандидатствал, тъй като от дълго време съм привикнал да се оправям самичък. Но смятам, че оттук насетне ще се постанова от ден на ден да разчитаме на страната. Иначе цяло лято се радвах същински на всеки разгласен и сбъднат концерт на сътрудниците ми – без значение дали театър или кино прожекция. Може би това е точно чувството за единодушие и, познавайки добре гилдията, съм сигурен, че възприятието е било взаимно. Но постоянно до момента съм изпитвал наслада от работата си, а в последно време това е съвсем невероятно. Иска ми се през 2022 година тази наслада да се върне.

Весела Казакова, режисьор и продуцент: " Рекламодателите диктуват неприятен усет в киното "

„ Публиката в никакъв случай не е напускала театъра и мисля, че спрямо киното, той стои доста по-добре “, споделя Весела Казакова. Режисьорката и продуцент, дружно с креативната си половинка Мина Милева стоят зад нашумелия филм „ Жените в действителност плачат “. Ето какво още споделя Казакова:

През тази година с Мина Милева постигнахме най-големия си триумф като режисьори и продуценти със селекцията в Кан. Отвориха се нови порти и се усещаме малко като новодошлите на празненството, все едно си поканен, само че си към момента непознатият там. Лично аз усетих, че следва доста работа. Същевременно не можем да кажем, че сме достигнали върха и сме подготвени за пенсия, занапред имаме да се потвърждаваме още. За пръв път се декларирахме, въпреки в европейски подтекст много хора да познават работата ни. И пред нас стои една към този момент доста по-висока планина. Надявам се да запазим отношението си към работата, към света към нас и да създадем нещата доста по-значими. Иначе Ковид-19 хвърли бомба в международната кино промишленост. Всички си скубят косите сега - дистрибутори, сътрудници – тъй като никой не знае какво се случва. Подобни неща са като едно огромно земетресение за нашата сфера. Тепърва ще има пренареждане, само че трендът, към който се върви особено за разпространяване, са платформите. Индустрията ни е доста гъвкава, само че това, което може да пострада най-сериозно, е самостоятелният бранш – дребните, нискобюджетните, авторските продукции. Иначе в по-широк проект рекламодателите навлизат в киното и това стартира да диктува неприятен усет.

Мина Милева, режисьор и продуцент: " Артистите не бяха подкрепени в рецесията "

2021 година беше доста рискова, година на зверско бачкане и големи триумфи, за мен персонално и на известно страдалчество. Никой триумф не идва по този начин, както наподобява във Facebook. Същевременно, с изключение на в Кан, „ Жените в действителност плачат “ имаше доста други селекции, откриващи и закриващи прожекции на други влиятелни фестивали. Благодарни сме на тази година с това, че ни се направи един подарък от Вселената. Но това беше и заплащане за труда ни в последните 13 години. Имаме един румънски сътрудник, който беше номиниран за „ Оскар “. Той отхвърли отличие от президента поради неналичието на поддръжка от страна на страната за артистите по време на пандемията. Същото е и в България. Няма по какъв начин да си кривим душата, че е направено нещо за който и да било. Поне що се отнася до нашия по-близък кръг актьори. Иначе можем да се похвалим, че получихме поддръжка от Министерството на културата и от Столична община. Но нашият филм беше първият сполучлив, който се случи без безусловно никакво обществено финансиране. Пожелавам на сътрудниците да има от ден на ден български триумфи, защото от 2015 – 2016 българското кино се изявява сносно. И това, може би, може да се мултиплицира.