Културната общност в България категорично се обединява в подкрепа на

...
Културната общност в България категорично се обединява в подкрепа на
Коментари Харесай

След гафа с ЮНЕСКО: Виктор Чучков, Мария Бакалова, Милица Гладнишка и още 75 творци подкрепиха Найден Тодоров

Културната общественост в България изрично се сплотява в поддръжка на маестро Найден Тодоров в актуалната обстановка, обвързвана с отнетото домакинство на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание на ЮНЕСКО. Това се споделя в отворено писмо, подписано от редица видни актьори, продуценти, мениджъри, уредници на културни събития и специалисти, което бе получено в редакцията на Lupa.bg от Българска музикална промишленост.

В позицията се показва отвращение от настоящия разказ, който цели дискредитиране на една от най-изявените персони в българската просвета. Вместо самопризнание за положените дипломатически и организационни старания за провеждането на този важен конгрес в България – първото сходно събитие от 40 години насам – ставаме очевидци на политически офанзиви и замяна на обстоятелствата.

" Отказът от семейството на това влиятелно събитие е освен сериозен удар по интернационалния имидж на страната, само че и пропусната опция за развиване на културната инфраструктура, привличане на вложения и одобряване на България като водещ фактор в международното културно завещание ", се споделя в позицията.

Отворено писмо с цялостен лист на подписалите

Ние, долуподписаните представители на културния бранш, актьори, мениджъри, продуценти, уредници на културни събития и специалисти, показваме своята безапелационна поддръжка за маестро Найден Тодоров, някогашен министър на културата, и заставаме зад него в актуалната обстановка, обвързвана с проваленото домакинство на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание на ЮНЕСКО.

През последните дни ставаме очевидци на тревожни политически операции и
несправедливи обвинявания, целящи дискредитиране на една от най-изявените персони в българската просвета. Вместо да бъде приета работата му по подготовката на семейството на влиятелния конгрес на ЮНЕСКО (за финален път България е хазаин преди 40 години), в общественото пространство се постанова разказ, който омаловажава постигнатото и подменя истината за процеса.



Факти, които представители на държавното управление изопачават:

● България публично получи правото да бъде хазаин на форума след необятен
политически консенсус и дипломатически старания, ръководени от Найден Тодоров.
Всички парламентарно показани партии подписаха единодушие за
кандидатурата, в това число представителите на актуалното държавно управление.

● Подготовката вървеше в тясно съдействие с специалистите на ЮНЕСКО, които в
продължение на месеци потвърждаваха положителната организация. Дори при започване на
февруари 2025 година тяхната оценка оставаше положителна.

● Независимо от това Министерството на културата разгласи, че семейството на
47-мата сесия на ЮНЕСКО няма да се организира в България, а в Париж.

● Въпреки че Министерство на Културата в този момент твърди, че „ няма време “ за
организацията, Франция одобри семейството с надалеч по-малък времеви запас и
ще организира събитието без проблеми. Това е блестящо доказателство, че не времето, а
другите неналичия са главният проблем.



Защо Георг Георгиев прибягва до прокуратурата единствено няколко часа откакто Найден Тодоров изнесе всички обстоятелства и условия в предаването 120 минути по БТВ?

В предаването „ Защо, господин министър? Министърът на външните работи Георг Георгиев упрекна Найден Тодоров, че е злоупотребил със служебното си състояние и е кандидатствал без да има позволение за това.

Шокиращото изявление на вътрешния (явно се има поради външния министър, б.ред.) министър Георг Георгиев, че ще подаде сигнал против Найден Тодоров за „ машинация и злоумишленост “ във връзка с ЮНЕСКО, е ослепителен образец за корист с власт и политическа принуда. Това наподобява на добре позната тактичност на дискредитиране, употребена против хора с действителни заслуги, които не са обвързани с избрани политически кръгове.

Какво загуби България?

Отказването от фактическото домакинство в България и преместването му в Париж
е забележим неуспех на страната и загуба на позиции във връзка с световни
културни политики.

Поради аргументи, известни единствено на държавното управление, страната ни изгуби опция за:

● Повишаване на интернационалния авторитет на България като значим фактор в
сферата на международното културно завещание.

● Привличане на обилни стопански изгоди от туризъм и интернационалните
вложения в културния бранш.

● Подобряване на изискванията за предпазване на обектите, включени в листата на
международното завещание на ЮНЕСКО.

● Развитие на културната инфраструктура и модернизиране на основни институции в столицата.

Не можем да позволим културният бранш да стане жертва на политическите игри!
Ние, долуподписаните, заставаме изрично зад името на един заслужен музикант и министър и отхвърляме нападките към него.

Категорично се противопоставяме на акцията за дискредитиране на маестро Найден Тодоров. Тази офанзива е офанзива против цялата културна общественост и против напъните за одобряване на България като заслужен сътрудник на международната културна сцена. Вярваме, че българската общност и дейната част от културния бранш няма да мълчат и ще изискат отговорност от ръководещите за този неприличен опит за принуда.

Настояваме министър Георг Георгиев да организира среща с маестро Найден Тодоров за изясняване на обстановката и двамата да излязат с обща позиция пред обществото. Призоваваме медиите да не разрешават политическият напън да заглуши истината. Призоваваме жителите да изразят своята поддръжка за културата и нейните същински експерти, тъй като през днешния ден на прицел е Найден Тодоров, а на следващия ден може да бъде всеки, който дръзне да работи за подобряването на имиджа на България.

С почитание,
Теодор Ушев, режисьор
Дарина Такова, оперна певица
Люси Дяковска, певица
Яна Титова, режисьор, актриса
Алек Алексиев, артист, продуцент
Милица Гладнишка, актриса, певица
Виктор Чучков, кинорежисьор
Мария Бакалова, актриса, продуцент
Анжела Недялкова, актриса
Иво Папазов - Ибряма, музикант
Асен Асенов - “Фондация Едно за просвета и изкуства, Европейска мрежа на фестивалите
за танц
Росица Павлова-Инджева, оперна певица
Иво Инджев, публицист и публицист
Мария Мутафчиева - реализатор и създател на песни
Яна Маринова - актриса, продуцент
Мина Милева - режисьор, продуцент
Весела Казакова - режисьор, продуцент, актриса
Магдалена Сотирова, музикален продуцент - “Монте Мюзик ”
Тереза Велева, художник НИМ
Мая Михайлова, началник планове Балет “Арабеск ”
Минчо Минчев, цигулар, възпитател
Николай Минчев, цигулар
Валя Минчева
Андрей Андреев - музиколог
Павлинка Попова, коректор
Ася Пенчева, журналистка в БНР
Мила Михова, оперна певица
Магдалена Маринова, началник на отдел
“Информационно обслужване и връзки с обществеността ”, НИМ
Божена Иванова, пианист
Богдана Пенева, виолончелист, концертмайстор на Русенска филхармония
Ангелина Александрова, преводач
Милена Яцино - музикант
Борислава Петкова- оркестрант виола
Герасим Костадинов-дизайнер
Преслава Петкова-оркестрант цигулка
Крум Филипов - публицист, режисьор
Станислава Чуринскйене, експерт по ранно детско развититие
Елисавета Вълчинова-Чендова - музиколог
Георги Арнаудов - композитор
Иво Балев - журналист.
Вилиана Вълчева- диригент
Борис Луков- оперен артист
Рут Колева, певица
Милена Шушулова - Нов български университет
Николай Василев, режисьор
Петра Атанасова, музикант
Златина Желева, психолог
Ива Колева, редактор
Янина Богданова, музиколог
Анатоли Кръстев, виолончелист
Гергана Чифтчиоглу, преводач
Севда Николова, публицист
Христо Костадинов, инженер
Джанер Гюнай, музикант
Гергана Пирозова, драматург, сценичен критик
Мира Сталева, продуцент
Весела Данчева, режисьор и продуцент
Катерина Ламбринова, сценарист, кино критик, продуцент
Мария Аверина, режисьор
Калоян Антонов, креативен шеф
Калина Луканова, режисьор, продуцент
Екатерина Дочева, музикален критик
Христо Христозов, кино- и фестивален програматор
Петър Македонски, музикант
Милен Николов - фестивален уредник
Гергана Георгиева, възпитател
Венцислав Сариев - кинорежисьор, продуцент
Проф. Евелина Келбечева, историк
Дечо Таралежков - кино сценарист и продуцент
Мартин Петров, мъдрец
Лора Томакова
Ваня Райнова, продуцент
Мария Яковчева - певица
Ангелина Гаврилова - танцьор
Пламен Джуров, диригент, композитор
Ралица Петрова - кинорежисьор
Ралица Ангелова - графичен дизайнер
Константин Божанов - режисьор, сценарист, продуцент
Виктор Чучков-баща - композитор
Елена Чучкова - музикант
Източник: lupa.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР