Наталия Киселова и Десислава Радева присъстваха в Казанлък на отбелязването на 100-годишнината от създаването на картината "Ахинора" на Иван Милев
Културна самодейност „ 100 години Ахинора - 100 лица на актуалната жена в Казанлък " се организира под патронажа на госпожа Десислава Радева, брачна половинка на президента на Република България, и с присъединяване на госпожа Наталия Киселова, ръководител на Народното събрание. Събитието означи стогодишнината от основаването на емблематичната картина „ Ахинора " (1925 г.) на Иван Милев.
В своята забележителна творба Иван Милев претворява облика на Ахинора като знак на националния дух и женската мощ, съчетавайки художествените въздействия на сецесиона с българската национална традиция. Тази мистична фигура, по едно и също време митологична и модерна, въплъщава безконечната женственост, силата и мъдростта - визия, изпреварила времето си и оставила дълбока диря в българското културно схващане.
Сто години по-късно, планът на Художествената изложба в Казанлък слага този въодушевяващ облик в разговор със съвременността, поканвайки 100 забележителни дами, свързани с Казанлък - родени тук, работещи за развиването на града или съдействали за неговата културна и обществена еднаквост. Подобно на цветните пластове в композицията на Милев, тези дами въплъщават разнообразни измерения на актуалния женски принос - лекари, учители, бизнесмени, създатели, общественици, спортисти и майки.
Програмата стартира с посещаване на музей „ Ахинора " - единственият музей в света, отдаден на една-единствена картина. Д-р Пламен В. Петров, шеф на Художествена изложба - Казанлък, показа на гостите историята на творбата и нейното значение за българското изкуство.
„ В художествено отношение, „ Ахинора " може да бъде избрана като един от най-енигматичните женски облици в историята на българското изкуство, " показа доктор Петров пред гостите. „ Доминиращият взор на Ахинора, прикритите женски устни, множеството знаци способстват за особената аура на творбата, определяна от публиката като „ българската Джоконда ". Картината въплъщава безконечната женственост, силата и мъдростта - визия, изпреварила времето си и оставила дълбока диря в българското културно схващане. Днес, стотици хора от целия свят посещават нашия дребен музей точно поради магнетизма на това произведение. "
Официалната част на събитието стартира в постройката на Художествената изложба - с осъществявания на хор „ Ваня Монева ". Доц. доктор Аксения Тилева, заместител кмет на Община Казанлък, откри събитието с приветствено слово, в което акцентира смисъла на „ Ахинора " за локалната културна еднаквост. Г-жа Наталия Киселова, ръководител на Народното събрание и една от 100-те казанлъчанки поканени от галерията, подчертава върху значимостта на културното завещание за образуване на национално самочувствие и прочувствено напомни за първия си допир с творчеството на Иван Милев от ученическите ѝ години.
Централният детайл в програмата бе дискусионният панел „ Българската жена: Между националната митология и актуалната действителност ". В полемиката участваха:г-жа Десислава Радева, брачна половинка на президента на Република България, госпожа Мария Гинева, изпълнителен шеф на съдружие „ Бъдеще за децата ", и госпожа Севдалина Карабоюкова.
Панелът прегледа няколко съществени тематики: историческият облик на българката в националния разказ; актуалните провокации като салдото сред кариера и семейство, разликата в заплащането сред мъже и дами, която в дребните обитаеми места доближава до 25%, представителството на дамите на управителни позиции; медийното показване на българската жена и въздействието на стандартите върху професионалната реализация. Модератор на диалога беше роденият в Казанлък публицист Васил Христов, който е президент на Foreign Press Association в Лондон.
Идеята на събитието е да сътвори неповторим жив списък на женското наличие в Казанлък посредством фотографии, изявленията и персоналните истории на поканените дами.Тази самодейност освен документира приноса на дамите към общността, само че и акцентира ролята на Художествената изложба не просто като вместилище на изкуство, а като деен културен посредник и пространство за публичен разговор.
„ Превръщаме галерията от обичаен музей в съвременно пространство за връзка и среща на разнообразни генерации, хрумвания и култури, " разясни доктор Петров. „ Проектът „ 100 години Ахинора " е част от цялостната ни тактика за динамизиране на културния живот в Казанлък. През последните години организирахме серия от събития и начинания, с които желаеме да превърнем галерията в средище на креативност, което не просто съхранява предишното, само че и интензивно образува културния образ на града. "
Художествена изложба - Казанлък се утвърждава като институция, която задава трендове в културния живот на района, привличайки нова публика и стимулирайки креативния продан сред разнообразни изкуства и генерации.
ИСТОРИЯТА НА КАРТИНАТА „ АХИНОРА "
„ Ахинора " (1925 г.) на Иван Милев е едно от най-знаковите творби в българското изкуство, съхранявано в най-старата художествена колекция в родния град на художника - Казанлък.
Заглавието на картината ни препраща към именития роман на писателя и художник Николай Райнов „ Царица Ахинора ". Иван Милев се среща със сюжета още при първата му обява по страниците на списание „ Отечество " през 1917 година Година по-късно, текстът е поместен в книгата на Николай Райнов „ Видения из антична България ", в която е репродуциран и първият прочут облик на Ахинора, дело на самия създател.
През 1922 година, към момента студент в Държавната художествена академия в София, Иван Милев основава първия вид на картината си „ Ахинора ". Интересно е, че композиционно тази творба наподобява заимствана от графичния облик, основан от Николай Райнов, само че завъртян огледално. Наблюдава се подобие даже в пропорциите на двата облика, както и в някои от изобразените обекти.
Три години по-късно, през 1925 година, Иван Милев се завръща към тематиката, създавайки версията, която през днешния ден почитаме. Този път брачната половинка на кан Аспарух е изобразена фронтално, а голям брой елементи в композицията ни препращат към литературния източник. Художникът майсторски пресъздава детайли от текста, като „ кралица Ахинора носеше ханджар в своите косичници, преплетени със седеф и скъпи костени мъниста ", „ в палати, накитени с пъстри дъсчици ме вкара той ", „ украси лицето ми с венец от горски теменуги ". Основният акцент в картината е подложен върху погледа на Ахинора - „ когато ме зърнеше някой, душата му се губеше в очите ми ". Забулената усмивка на именитата кралица е различен значим подробност, символизиращ нейната тайнственост.
Композиционното решение на „ Ахинора " от 1925 година също има своите въздействия. През 1924 година Иван Милев и Пенчо Георгиев са част от приятелския кръг на Александър Божинов, бащата на българската подигравка. Пенчо Георгиев основава малкоформатно изображение на женско лице с взор редуциран надолу и устни, покрити с проницаем воал - детайли, които намираме и в „ Ахинора " на Милев.
На 25 октомври 1926 година, единствено няколко месеца преди ненавременната си гибел, Иван Милев персонално подарява картината на Музея за старини с художествена колекция в родния си град. За дълго време творбата остава непозната за необятната аудитория и откривателите. Първото ѝ обществено показване е едвам през 1969 година, когато е включена в ретроспективната галерия на създателя в Исторически музей „ Искра ". Така, съвсем 40 години след своето основаване, „ Ахинора " стартира своя обществен живот, с цел да се трансформира в една от емблемите на Казанлък.
Иван Милев рисува облика на Ахинора върху тъничък бял картон с темперни бои и златен бронз, които и през днешния ден резервират своите наситени и ярки цветове. През 1976 година картината е реставрирана за първи път и дублирана върху фазерна повърхност. Последните реставрационни действия са осъществени през 2021 година от реставраторката Кристина Белева. Днес творбата е инсталирана в особено направена външна рамка с музейно стъкло, осигуряващи безвредното ѝ запазване и експониране.
В художествено отношение, „ Ахинора " е един от най-енигматичните женски облици в историята на българското изкуство. Доминиращият взор, прикритите женски устни и множеството знаци способстват за аурата на творбата, определяна от публиката като „ българската Джоконда ".
Съществуват две догатки по отношение на действителната идентичност на модела за „ Ахинора ". Според първото, картината съставлява портрет на брачната половинка на Иван Милев - Катя Наумова. По-разпространената теза е, че портретът в действителност изобразява Анна Орозова, брачна половинка на богатия розотърговец Александър Орозов. Това съмнение се ражда през 70-те години на предишния век и се трансформира в градска легенда, която вълнува мозъците и до през днешния ден.
През 2022 година, по самодейност на екипа на Художествена изложба - Казанлък, е проведена първата независима галерия на Иван Милев отвън рамките на страната - показана в Рим (Италия) и Виена (Австрия), в която „ Ахинора " заема централно място, затвърждавайки смисъла си като скъпо богатство на българското изкуство.
В своята забележителна творба Иван Милев претворява облика на Ахинора като знак на националния дух и женската мощ, съчетавайки художествените въздействия на сецесиона с българската национална традиция. Тази мистична фигура, по едно и също време митологична и модерна, въплъщава безконечната женственост, силата и мъдростта - визия, изпреварила времето си и оставила дълбока диря в българското културно схващане.
Сто години по-късно, планът на Художествената изложба в Казанлък слага този въодушевяващ облик в разговор със съвременността, поканвайки 100 забележителни дами, свързани с Казанлък - родени тук, работещи за развиването на града или съдействали за неговата културна и обществена еднаквост. Подобно на цветните пластове в композицията на Милев, тези дами въплъщават разнообразни измерения на актуалния женски принос - лекари, учители, бизнесмени, създатели, общественици, спортисти и майки.
Програмата стартира с посещаване на музей „ Ахинора " - единственият музей в света, отдаден на една-единствена картина. Д-р Пламен В. Петров, шеф на Художествена изложба - Казанлък, показа на гостите историята на творбата и нейното значение за българското изкуство.
„ В художествено отношение, „ Ахинора " може да бъде избрана като един от най-енигматичните женски облици в историята на българското изкуство, " показа доктор Петров пред гостите. „ Доминиращият взор на Ахинора, прикритите женски устни, множеството знаци способстват за особената аура на творбата, определяна от публиката като „ българската Джоконда ". Картината въплъщава безконечната женственост, силата и мъдростта - визия, изпреварила времето си и оставила дълбока диря в българското културно схващане. Днес, стотици хора от целия свят посещават нашия дребен музей точно поради магнетизма на това произведение. "
Официалната част на събитието стартира в постройката на Художествената изложба - с осъществявания на хор „ Ваня Монева ". Доц. доктор Аксения Тилева, заместител кмет на Община Казанлък, откри събитието с приветствено слово, в което акцентира смисъла на „ Ахинора " за локалната културна еднаквост. Г-жа Наталия Киселова, ръководител на Народното събрание и една от 100-те казанлъчанки поканени от галерията, подчертава върху значимостта на културното завещание за образуване на национално самочувствие и прочувствено напомни за първия си допир с творчеството на Иван Милев от ученическите ѝ години.
Централният детайл в програмата бе дискусионният панел „ Българската жена: Между националната митология и актуалната действителност ". В полемиката участваха:г-жа Десислава Радева, брачна половинка на президента на Република България, госпожа Мария Гинева, изпълнителен шеф на съдружие „ Бъдеще за децата ", и госпожа Севдалина Карабоюкова.
Панелът прегледа няколко съществени тематики: историческият облик на българката в националния разказ; актуалните провокации като салдото сред кариера и семейство, разликата в заплащането сред мъже и дами, която в дребните обитаеми места доближава до 25%, представителството на дамите на управителни позиции; медийното показване на българската жена и въздействието на стандартите върху професионалната реализация. Модератор на диалога беше роденият в Казанлък публицист Васил Христов, който е президент на Foreign Press Association в Лондон.
Идеята на събитието е да сътвори неповторим жив списък на женското наличие в Казанлък посредством фотографии, изявленията и персоналните истории на поканените дами.Тази самодейност освен документира приноса на дамите към общността, само че и акцентира ролята на Художествената изложба не просто като вместилище на изкуство, а като деен културен посредник и пространство за публичен разговор.
„ Превръщаме галерията от обичаен музей в съвременно пространство за връзка и среща на разнообразни генерации, хрумвания и култури, " разясни доктор Петров. „ Проектът „ 100 години Ахинора " е част от цялостната ни тактика за динамизиране на културния живот в Казанлък. През последните години организирахме серия от събития и начинания, с които желаеме да превърнем галерията в средище на креативност, което не просто съхранява предишното, само че и интензивно образува културния образ на града. "
Художествена изложба - Казанлък се утвърждава като институция, която задава трендове в културния живот на района, привличайки нова публика и стимулирайки креативния продан сред разнообразни изкуства и генерации.
ИСТОРИЯТА НА КАРТИНАТА „ АХИНОРА "
„ Ахинора " (1925 г.) на Иван Милев е едно от най-знаковите творби в българското изкуство, съхранявано в най-старата художествена колекция в родния град на художника - Казанлък.
Заглавието на картината ни препраща към именития роман на писателя и художник Николай Райнов „ Царица Ахинора ". Иван Милев се среща със сюжета още при първата му обява по страниците на списание „ Отечество " през 1917 година Година по-късно, текстът е поместен в книгата на Николай Райнов „ Видения из антична България ", в която е репродуциран и първият прочут облик на Ахинора, дело на самия създател.
През 1922 година, към момента студент в Държавната художествена академия в София, Иван Милев основава първия вид на картината си „ Ахинора ". Интересно е, че композиционно тази творба наподобява заимствана от графичния облик, основан от Николай Райнов, само че завъртян огледално. Наблюдава се подобие даже в пропорциите на двата облика, както и в някои от изобразените обекти.
Три години по-късно, през 1925 година, Иван Милев се завръща към тематиката, създавайки версията, която през днешния ден почитаме. Този път брачната половинка на кан Аспарух е изобразена фронтално, а голям брой елементи в композицията ни препращат към литературния източник. Художникът майсторски пресъздава детайли от текста, като „ кралица Ахинора носеше ханджар в своите косичници, преплетени със седеф и скъпи костени мъниста ", „ в палати, накитени с пъстри дъсчици ме вкара той ", „ украси лицето ми с венец от горски теменуги ". Основният акцент в картината е подложен върху погледа на Ахинора - „ когато ме зърнеше някой, душата му се губеше в очите ми ". Забулената усмивка на именитата кралица е различен значим подробност, символизиращ нейната тайнственост.
Композиционното решение на „ Ахинора " от 1925 година също има своите въздействия. През 1924 година Иван Милев и Пенчо Георгиев са част от приятелския кръг на Александър Божинов, бащата на българската подигравка. Пенчо Георгиев основава малкоформатно изображение на женско лице с взор редуциран надолу и устни, покрити с проницаем воал - детайли, които намираме и в „ Ахинора " на Милев.
На 25 октомври 1926 година, единствено няколко месеца преди ненавременната си гибел, Иван Милев персонално подарява картината на Музея за старини с художествена колекция в родния си град. За дълго време творбата остава непозната за необятната аудитория и откривателите. Първото ѝ обществено показване е едвам през 1969 година, когато е включена в ретроспективната галерия на създателя в Исторически музей „ Искра ". Така, съвсем 40 години след своето основаване, „ Ахинора " стартира своя обществен живот, с цел да се трансформира в една от емблемите на Казанлък.
Иван Милев рисува облика на Ахинора върху тъничък бял картон с темперни бои и златен бронз, които и през днешния ден резервират своите наситени и ярки цветове. През 1976 година картината е реставрирана за първи път и дублирана върху фазерна повърхност. Последните реставрационни действия са осъществени през 2021 година от реставраторката Кристина Белева. Днес творбата е инсталирана в особено направена външна рамка с музейно стъкло, осигуряващи безвредното ѝ запазване и експониране.
В художествено отношение, „ Ахинора " е един от най-енигматичните женски облици в историята на българското изкуство. Доминиращият взор, прикритите женски устни и множеството знаци способстват за аурата на творбата, определяна от публиката като „ българската Джоконда ".
Съществуват две догатки по отношение на действителната идентичност на модела за „ Ахинора ". Според първото, картината съставлява портрет на брачната половинка на Иван Милев - Катя Наумова. По-разпространената теза е, че портретът в действителност изобразява Анна Орозова, брачна половинка на богатия розотърговец Александър Орозов. Това съмнение се ражда през 70-те години на предишния век и се трансформира в градска легенда, която вълнува мозъците и до през днешния ден.
През 2022 година, по самодейност на екипа на Художествена изложба - Казанлък, е проведена първата независима галерия на Иван Милев отвън рамките на страната - показана в Рим (Италия) и Виена (Австрия), в която „ Ахинора " заема централно място, затвърждавайки смисъла си като скъпо богатство на българското изкуство.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ