Ускорението и спирачката на духовното развитие
Културата в България… Ще чуем да споделят, че е надстройка и непотребен разход на страната. Това обаче е демонстрация на фискален цинизъм и не е политика за създаване на модерна европейска страна. В обитаемоте места отвън столицата ясно виждаме неналичието на трите съществени целта – обучение, опазване на здравето и просвета. Ефектът от тази липса е обезлюдяването. В конституцията е записано, че страната основава условия за уравновесено районно развиване посредством финансовата, кредитната и капиталовата политика. Ако държавните управления бяха осигурявали този баланс, България щеше да е напълно друга страна – твърди доктор Диана Андреева-Попйорданова, шеф на Обсерваторията по стопанска система на културата. И изяснява какво време е в този момент:
Фискалните правила към българската просвета са доста строги, изключително в сфери, които изискват доста обществено субсидиране, измежду тях са театралните изкуства, културното завещание, музеи и галерии, филмовата промишленост и основаване на фондове - на една ръка разстояние като форма на ръководство и финансиране. Вниманието е ориентирано към обезпечаването на базовите потребности. Заплащането в някои от културните промишлености е повече от 2-3 пъти над междинното брутно заплащане в субсидираните сегменти.
В последните години сме
в битката на негатива
от задържането на % от Брутният вътрешен продукт, който е 0,56 – 0,58 на 100 годишно. Това са средства, от които се употребяват Министерството на културата, бюджетите за просвета на общините, средствата за публичните медии БНР, Българска национална телевизия и Българска телеграфна агенция. Страната се забави със основаването на различни източници за финансиране. Още през 2014 година инициирахме подписването на Пакт за просвета, в който се планува бюджетът да заделя 1% от Брутният вътрешен продукт за културни действия. В предизборни полемики политиците постоянно дават обещание, само че претворяването в каузи по този начин и не се реализира. А то е значимо, наред с правенето на дълго чаканата Стратегия за развиването на българската просвета, дружно с разширението на културните и креативните промишлености. Стратегията би структурирала ефикасното и ефикасно потребление на нараствания запас. Така ще се реализира
фантазията
за повишение равнището на българската просвета и това ще става с повишаването на средствата за нея. Нито публичните медии са финансирани с задоволителен запас, с цел да реализират гладко своята социална задача, нито пък другите културни действия. Засега този бранш разчита единствено на нарастване, което върви с повишаването на Брутният вътрешен продукт в безспорни стойности. Българската просвета е
във фискално менгеме
Ако средствата се усилят, това би дало подтик на развиването, изключително за общините, които предходната година получиха по-малък бюджет от Министерството на културата. Винаги е имало децентрализация и общините са разполагали с повече средства, само че хроничното недофинансиране на тези действия се задълбочава. София не е България. Столицата има добре структуриран културен живот, което не е реалност даже в най-големите градове в страната. Ще ни се да имаме вяра, че обещаното постъпателно нарастване на финансирането с 0,1% годишно ще стартира още от 2023 година
Образованието, опазването на здравето и културата би трябвало да са
стратегически приоритет
другояче няма стабилно развиване. Във времето обратно, изключително през 90-те години на ХХ век, бяха подценявани по степен на значимост и по заплащане на заетите в тях. Сега базовите потребности се свеждат до желанието за достойното възнаграждение на работещите в обществения бранш на българската просвета. Ако продължим да маргинализираме тези браншове, няма по какъв начин да сме просперираща страна.
От позиция на ефикасното и ефикасното разходване на обществените финанси извеждането на културата като приоритет е значимо, защото това е
най-дълготрайната инвестиция
с обезпечена възвръщаемост десетилетия напред. В другите европейски страни има политики, които насочват фокуса към културните и креативните промишлености поради високите им равнища на добавена стойност. Те стават и стопански приоритет на страните, защото са мотор за по-доброто развиване. Време е да преоткрием капацитета на българската просвета.
Струва ли си да се вършат тези разбори, проучвания, обществени полемики? Винаги има смисъл, щом сме водени от вярата, че рано или късно с усърдна работа ще реализираме високия резултат на българската просвета. Вярваме, че нейният път ще е прогресивен, в случай че всички работим за това.
Д-р Диана Андреева - Снимка Личен списък
Фактите говорятСектор „ Култура “ включва културните и креативните промишлености. Разделя се на 13 подсектора, измежду тях са театралните и образните изкуства, културното завещание. Със сериозна икономическа динамичност е групата на културните промишлености. В нея влизат филмовата и музикалната промишленост, книгоиздаването, медиите. Тук са софтуерът и видеоигрите, които са с най-бърз растеж;Пандемията откри и ясно уточни бели полета в българската културна политика. В множеството европейски страни има превес на частните и на неправителствените организации по отношение на държавните и общинските структури. Постковид обстановката в националната културна политика включва самостоятелния частен бранш, разчита се на Плана за възобновяване и резистентност. Към общините също би трябвало да са ориентирани средства и новаторски политики;Медиите и медийният пазар демонстрират напредък, изключително през 2021 г. Към тях се прибавя растежът на софтуера и видеоигрите и се получава общото повишаване на бранш „ Култура “. С над 200 млн. са нарастнали директните задгранични вложения в 2021 година, ориентирани към новите онлайн медии;Книгоиздаването е пазар в напредък. Диференцираната ставка по Данък добавена стойност има принос да се купуват повече книги;Сценичните изкуства ускоряват наличието си след края на пандемията. Най-добрата година за тях е 2019-а, когато приходите от продажба на билети надвишават 25 млн. лева, през 2022-ра са 22.5 млн. лева.;След противоречиви законови промени българската кино промишленост не съумява да усвои 57.5 млн. лева в последните две години;През предходната година Националният фонд „ Култура “ е получил към 3.6 млн. лева отчисления от Българския състезателен тотализатор, а за 2023 разполага с към 9 млн. лева В Унгария аналогичният фонд за просвета получава към 40 млн. евро, огромният % от постъпленията е от данъци върху хазарта.
Източник: Обсерваторията по стопанска система на културата
Текстът е част от бр. 114 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Фискалните правила към българската просвета са доста строги, изключително в сфери, които изискват доста обществено субсидиране, измежду тях са театралните изкуства, културното завещание, музеи и галерии, филмовата промишленост и основаване на фондове - на една ръка разстояние като форма на ръководство и финансиране. Вниманието е ориентирано към обезпечаването на базовите потребности. Заплащането в някои от културните промишлености е повече от 2-3 пъти над междинното брутно заплащане в субсидираните сегменти.
В последните години сме
в битката на негатива
от задържането на % от Брутният вътрешен продукт, който е 0,56 – 0,58 на 100 годишно. Това са средства, от които се употребяват Министерството на културата, бюджетите за просвета на общините, средствата за публичните медии БНР, Българска национална телевизия и Българска телеграфна агенция. Страната се забави със основаването на различни източници за финансиране. Още през 2014 година инициирахме подписването на Пакт за просвета, в който се планува бюджетът да заделя 1% от Брутният вътрешен продукт за културни действия. В предизборни полемики политиците постоянно дават обещание, само че претворяването в каузи по този начин и не се реализира. А то е значимо, наред с правенето на дълго чаканата Стратегия за развиването на българската просвета, дружно с разширението на културните и креативните промишлености. Стратегията би структурирала ефикасното и ефикасно потребление на нараствания запас. Така ще се реализира
фантазията
за повишение равнището на българската просвета и това ще става с повишаването на средствата за нея. Нито публичните медии са финансирани с задоволителен запас, с цел да реализират гладко своята социална задача, нито пък другите културни действия. Засега този бранш разчита единствено на нарастване, което върви с повишаването на Брутният вътрешен продукт в безспорни стойности. Българската просвета е
във фискално менгеме
Ако средствата се усилят, това би дало подтик на развиването, изключително за общините, които предходната година получиха по-малък бюджет от Министерството на културата. Винаги е имало децентрализация и общините са разполагали с повече средства, само че хроничното недофинансиране на тези действия се задълбочава. София не е България. Столицата има добре структуриран културен живот, което не е реалност даже в най-големите градове в страната. Ще ни се да имаме вяра, че обещаното постъпателно нарастване на финансирането с 0,1% годишно ще стартира още от 2023 година
Образованието, опазването на здравето и културата би трябвало да са
стратегически приоритет
другояче няма стабилно развиване. Във времето обратно, изключително през 90-те години на ХХ век, бяха подценявани по степен на значимост и по заплащане на заетите в тях. Сега базовите потребности се свеждат до желанието за достойното възнаграждение на работещите в обществения бранш на българската просвета. Ако продължим да маргинализираме тези браншове, няма по какъв начин да сме просперираща страна.
От позиция на ефикасното и ефикасното разходване на обществените финанси извеждането на културата като приоритет е значимо, защото това е
най-дълготрайната инвестиция
с обезпечена възвръщаемост десетилетия напред. В другите европейски страни има политики, които насочват фокуса към културните и креативните промишлености поради високите им равнища на добавена стойност. Те стават и стопански приоритет на страните, защото са мотор за по-доброто развиване. Време е да преоткрием капацитета на българската просвета.
Струва ли си да се вършат тези разбори, проучвания, обществени полемики? Винаги има смисъл, щом сме водени от вярата, че рано или късно с усърдна работа ще реализираме високия резултат на българската просвета. Вярваме, че нейният път ще е прогресивен, в случай че всички работим за това.
Д-р Диана Андреева - Снимка Личен списък Фактите говорятСектор „ Култура “ включва културните и креативните промишлености. Разделя се на 13 подсектора, измежду тях са театралните и образните изкуства, културното завещание. Със сериозна икономическа динамичност е групата на културните промишлености. В нея влизат филмовата и музикалната промишленост, книгоиздаването, медиите. Тук са софтуерът и видеоигрите, които са с най-бърз растеж;Пандемията откри и ясно уточни бели полета в българската културна политика. В множеството европейски страни има превес на частните и на неправителствените организации по отношение на държавните и общинските структури. Постковид обстановката в националната културна политика включва самостоятелния частен бранш, разчита се на Плана за възобновяване и резистентност. Към общините също би трябвало да са ориентирани средства и новаторски политики;Медиите и медийният пазар демонстрират напредък, изключително през 2021 г. Към тях се прибавя растежът на софтуера и видеоигрите и се получава общото повишаване на бранш „ Култура “. С над 200 млн. са нарастнали директните задгранични вложения в 2021 година, ориентирани към новите онлайн медии;Книгоиздаването е пазар в напредък. Диференцираната ставка по Данък добавена стойност има принос да се купуват повече книги;Сценичните изкуства ускоряват наличието си след края на пандемията. Най-добрата година за тях е 2019-а, когато приходите от продажба на билети надвишават 25 млн. лева, през 2022-ра са 22.5 млн. лева.;След противоречиви законови промени българската кино промишленост не съумява да усвои 57.5 млн. лева в последните две години;През предходната година Националният фонд „ Култура “ е получил към 3.6 млн. лева отчисления от Българския състезателен тотализатор, а за 2023 разполага с към 9 млн. лева В Унгария аналогичният фонд за просвета получава към 40 млн. евро, огромният % от постъпленията е от данъци върху хазарта.
Източник: Обсерваторията по стопанска система на културата
Текстът е част от бр. 114 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ