Съкращенията в културата: “борба с вятърни мелници” и “фалшиви страхове”?
„ Културата сякаш влезе в процедура по свръхдефицит преди страната да влезе в тази процедура. Опитвам се да направя смешка с това, което следва в страната ни “, открива Георги Любенов.
„ Ако би трябвало да продължа шегата, тя постоянно е била в свръхдефицит “, отвръща министърът на културата Евтим Милошев.
Така шеговито стартира „ Денят с Георги Любенов “ в неделя по.
Министърът беше поканен да разяснява събитията от последната седмица, които породиха известно обществено напрежение, в резултат на репортаж на публичната телевизия, след който се разнесе новината, че бюджетът за просвета ще бъде скъсен с 10%, а библиотеки, театри и читалища ще бъдат принудени да свият разноските си.
Новината пристигна на фона на пакета от фискални ограничения, разгласен от финансовия министър Гълъб Донев, който планува 10% съкращения в бюджетния бранш. Беше конкретизирано, че те няма да се отразят върху месечните хонорари на чиновниците, а ще се изразят в преструктуриране на държавната администрация и орязване на така наречен кухи щатни бройки.
Както стана ясно, главната цел на тази промяна е ограничението на обществените разноски и свиването на бюджетния недостиг до 3%. Ако това не бъде реализирано в границите на идващите месеци, страната може да бъде изправена пред процедура по свръхдефицит на равнище Европейски съюз и евентуално да бъде финансово глобена, реши да ни плаши след посещаване в Брюксел предходната седмица и министър председателят Румен Радев.
В ефир Евтимов заключи случая от предходната седмица като прибързана реакция на една „ лъжлива вест “ и една „ неправилна интерпретация “.
“Предстои административна промяна. Имаше специфични инструкции от Министерството на финансите към всички министерства, освен към министерство на културата ”, сподели той пред Българска национална телевизия.
В същия дух още в разгара на обществените полемики Министерството на културата се принуди да разгласява публична позиция, в която увери, че плануваното стесняване на разноските не визира действия, финансирани посредством делегирани бюджети - театри, опери, филхармонии, галерии, библиотеки, читалища и учебни заведения по изкуствата - а се отнася единствено до трайно незаетите щатни бройки отвън тях.
Почти двойно повече видимост обаче закупи обявата на ръководителя на Съюза на българските актьори (САБ) Христо Мутафчиев, който също побърза да прикани към успокоение.
" Уважаеми сътрудници, не позволявайте на политическите и журналистическите спекулации да ви завладеят! (...) Нека не хабим сила в битка с „ вятърни мелници “ и подправени страхове ”, написа той.
Всичко това идва да ни каже, че настояща действителна опасност за културния бранш няма и в фактически става дума за безразсъдно преекспониране на административни ограничения.
Така ли е обаче?
“Борба с вятърни мелници ”
От години културният бранш в България действа в условия на хронично недофинансиране, административно неуважение и липса на поредна политическа воля. В театри, музеи, библиотеки и читалища от дълго време се приказва за дефицит на средства и фрагменти. Възнагражденията в огромна част от държавните културни институции остават близки до минималната работна заплата, което затруднява задържането на експерти и води до непрекъснат кадрови недостиг.
Материалната база на много от тях също е под всякаква рецензия. В Националната библиотека от години има потребност от ремонт поради течове и сериозна обезценка на постройката. Подобни проблеми съществуват и в други културни институции, където поддръжката постоянно се прави отчасти и на стадии, а не посредством цялостни решения.
По отношение на театралните изкуства обстановката се изостря от време на време. Финансовата рецесия там ескалира в края на предходната година, когато голям брой институции се оказаха със съществени финансови усложнения. Отделни театри даже заговориха за риск от банкрут. През ноември предходната година забавени заплащания, процедурни неуредици и липса на връзка с Министерството на културата (МК) и Национален фонд „ Култура “ (НФК) провокираха митингите на самостоятелния културен бранш.
Системата за запазване на недвижимото културно завещание в България също е в рецесия. Още през юли предходната година на полемика, проведена от ИКОМОС (Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места), архитекти, археолози, реставратори и изкуствоведи дефинираха положението на бранша като „ пагубно “ и упрекнаха страната в редовно неглижиране. Тогава обявиха, че България се намира в една от най-тежките рецесии в тази област след измененията. Описаната от тях картина изглеждаше по този начин: хронично недофинансиране, частични законодателни промени, на практика разпад на системата за запазване на културното завещание.
В по-скорошен проект проблеми възникаха и към Националния културен календар - официалния лист от културни събития, фестивали и празнувания с национално и интернационално значение, който всяка година се координира и финансира от страната. Няколко огромни фестивала, в това число софийския джаз фестивал „ A to JazZ “, се оказаха в условия на неразбираемо финансиране седмици преди плануваното им осъществяване. Националният фестивал на дребните театрални форми във Враца и други събития във Варна и Шумен също предизвестиха за съществени усложнения поради забавени средства. Част от тях даже обмисляха да отложат програмите си. Макар включването в културния календар да е тип институционално самопризнание, стана ясно, че то също не може да обезпечи навременно и стабилно държавно финансиране.
Това са все свидетелства за един културен бранш, пренебрегнат в периферията на държавните цели.
Сега управляващите подсигуряват, че що се отнася до културата, спомагателни усложнения не се плануват.
“Само незаети щатни бройки ”?
директорката на Обсерваторията по стопанска система на културата Диана Андреева изясни просторно, че това не е напълно по този начин.
По точката с щатните бройки и делегираните бюджети тя посочи:
„ За оставащите 5 месеца ограниченията следва да се приложат от всеки първокачествен разпоредник с бюджет. Това не се отнася единствено до незаети щатни бройки. Съобщението на Министерството на културата беше правилно в тази си част, в която разноските за оптимизация са включени към делегираните бюджети. Но не всички действия в границите на МК са на делегирани бюджети. Най-голямото перо на делегираните бюджети са театралните институти, музеите, галериите и Българската национална филмотека. Всички останали стратегии обаче не са и подлежат на оптимизация. “
„ Всички планови дотации не са делегирани действия - включително и фестивалите, и културният календар (…) Средствата за филмовата промишленост също не са делегирани действия, а се отпускат на планов принцип. (…) Особено сериозно е ситуацията с Национален фонд „ Култура “, където с дребни дотации отчасти се подкрепя активността на целия самостоятелен бранш. “
По нейни думи плануванаъа оптимизация би имала незабележим резултат по отношение на общия размер на обществените финанси, който следва да се редуцира.
„ В МК повече от половината финансиране е за делегирани действия. Изискваната оптимизация ще бъде в границите на няколко милиона, което е смешно предвид на задачата за бюджетен недостиг, равняващ се на милиарди. “
Според нея културата може напълно умерено да бъде оставена без съкращения.
“МК следва да каже на Министесрвото на финансите да извади пред скоби българската просвета, като ясно обоснове за какво не следва да се пести оттова. ”
Извадените “пред скоби ”
Извадени пред скоби все отново има. Стана ясно, че министерските инструкции съдържат изключения и отвън обсега на съкращенията попадат силовите ведомства и службите за сигурност. Това включва Министерство на вътрешните работи, Министерството на защитата (МО), ДАНС, НСО, разузнаването и пандизите, както и браншове като опазването на здравето и образованието. Изключението за бранш „ Сигурност “ важи единствено за чиновниците по специфичните закони - униформените служители на реда, военните на терен, сътрудниците. Ограничението ще се ползва за гражданските лица (назначените по Кодекса на труда) и общата държавна администрация в границите на Министерство на вътрешните работи и Министерството на защитата.
Все още обаче няма изясненост на какво се дължи това изключение, поради факта че държавните силови структури са системите с максимален растеж в разноските за заплати в последните години. Само Министерство на вътрешните работи и Министерството на защитата образуват съвсем 50% от всички разноски за хонорари в държавния бюджет.
, че на Министерство на вътрешните работи се пада най-големият дял от така наречен кухи щатове незаети бройки в страната. От общо над 12 000 незаети бройки в цялата администрация, в Министерство на вътрешните работи те са близо 4500.
България е и страната с най-вече полицейски чиновници на глава от популацията: по публични данни на всеки 100 000 души се падат сред 421 и 451 полицейски чиновници. Това се равнява на почти един служител на реда на всеки 220-230 жители и слага страната на едно от челните места по плътност с органи на реда в Европейски Съюз.
На този декор отделяме и най-голям дял от брутния си вътрешен артикул - 1,3% от Брутният вътрешен продукт - за прехрана на полицията измежду всички страни в Европейски Съюз, където междинното равнище е 0,9%. За сметка на това, съгласно, обществените разноски за просвета в България за 2025 година възлизат на към 0,5% от Брутният вътрешен продукт, което ни подрежда на последно място в Европейски Съюз.
Вижте още по тематиката:
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
„ Ако би трябвало да продължа шегата, тя постоянно е била в свръхдефицит “, отвръща министърът на културата Евтим Милошев.
Така шеговито стартира „ Денят с Георги Любенов “ в неделя по.
Министърът беше поканен да разяснява събитията от последната седмица, които породиха известно обществено напрежение, в резултат на репортаж на публичната телевизия, след който се разнесе новината, че бюджетът за просвета ще бъде скъсен с 10%, а библиотеки, театри и читалища ще бъдат принудени да свият разноските си.
Новината пристигна на фона на пакета от фискални ограничения, разгласен от финансовия министър Гълъб Донев, който планува 10% съкращения в бюджетния бранш. Беше конкретизирано, че те няма да се отразят върху месечните хонорари на чиновниците, а ще се изразят в преструктуриране на държавната администрация и орязване на така наречен кухи щатни бройки.
Както стана ясно, главната цел на тази промяна е ограничението на обществените разноски и свиването на бюджетния недостиг до 3%. Ако това не бъде реализирано в границите на идващите месеци, страната може да бъде изправена пред процедура по свръхдефицит на равнище Европейски съюз и евентуално да бъде финансово глобена, реши да ни плаши след посещаване в Брюксел предходната седмица и министър председателят Румен Радев.
В ефир Евтимов заключи случая от предходната седмица като прибързана реакция на една „ лъжлива вест “ и една „ неправилна интерпретация “.
“Предстои административна промяна. Имаше специфични инструкции от Министерството на финансите към всички министерства, освен към министерство на културата ”, сподели той пред Българска национална телевизия.
В същия дух още в разгара на обществените полемики Министерството на културата се принуди да разгласява публична позиция, в която увери, че плануваното стесняване на разноските не визира действия, финансирани посредством делегирани бюджети - театри, опери, филхармонии, галерии, библиотеки, читалища и учебни заведения по изкуствата - а се отнася единствено до трайно незаетите щатни бройки отвън тях.
Почти двойно повече видимост обаче закупи обявата на ръководителя на Съюза на българските актьори (САБ) Христо Мутафчиев, който също побърза да прикани към успокоение.
" Уважаеми сътрудници, не позволявайте на политическите и журналистическите спекулации да ви завладеят! (...) Нека не хабим сила в битка с „ вятърни мелници “ и подправени страхове ”, написа той.
Всичко това идва да ни каже, че настояща действителна опасност за културния бранш няма и в фактически става дума за безразсъдно преекспониране на административни ограничения.
Така ли е обаче?
“Борба с вятърни мелници ”
От години културният бранш в България действа в условия на хронично недофинансиране, административно неуважение и липса на поредна политическа воля. В театри, музеи, библиотеки и читалища от дълго време се приказва за дефицит на средства и фрагменти. Възнагражденията в огромна част от държавните културни институции остават близки до минималната работна заплата, което затруднява задържането на експерти и води до непрекъснат кадрови недостиг.
Материалната база на много от тях също е под всякаква рецензия. В Националната библиотека от години има потребност от ремонт поради течове и сериозна обезценка на постройката. Подобни проблеми съществуват и в други културни институции, където поддръжката постоянно се прави отчасти и на стадии, а не посредством цялостни решения.
По отношение на театралните изкуства обстановката се изостря от време на време. Финансовата рецесия там ескалира в края на предходната година, когато голям брой институции се оказаха със съществени финансови усложнения. Отделни театри даже заговориха за риск от банкрут. През ноември предходната година забавени заплащания, процедурни неуредици и липса на връзка с Министерството на културата (МК) и Национален фонд „ Култура “ (НФК) провокираха митингите на самостоятелния културен бранш.
Системата за запазване на недвижимото културно завещание в България също е в рецесия. Още през юли предходната година на полемика, проведена от ИКОМОС (Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места), архитекти, археолози, реставратори и изкуствоведи дефинираха положението на бранша като „ пагубно “ и упрекнаха страната в редовно неглижиране. Тогава обявиха, че България се намира в една от най-тежките рецесии в тази област след измененията. Описаната от тях картина изглеждаше по този начин: хронично недофинансиране, частични законодателни промени, на практика разпад на системата за запазване на културното завещание.
В по-скорошен проект проблеми възникаха и към Националния културен календар - официалния лист от културни събития, фестивали и празнувания с национално и интернационално значение, който всяка година се координира и финансира от страната. Няколко огромни фестивала, в това число софийския джаз фестивал „ A to JazZ “, се оказаха в условия на неразбираемо финансиране седмици преди плануваното им осъществяване. Националният фестивал на дребните театрални форми във Враца и други събития във Варна и Шумен също предизвестиха за съществени усложнения поради забавени средства. Част от тях даже обмисляха да отложат програмите си. Макар включването в културния календар да е тип институционално самопризнание, стана ясно, че то също не може да обезпечи навременно и стабилно държавно финансиране.
Това са все свидетелства за един културен бранш, пренебрегнат в периферията на държавните цели.
Сега управляващите подсигуряват, че що се отнася до културата, спомагателни усложнения не се плануват.
“Само незаети щатни бройки ”?
директорката на Обсерваторията по стопанска система на културата Диана Андреева изясни просторно, че това не е напълно по този начин.
По точката с щатните бройки и делегираните бюджети тя посочи:
„ За оставащите 5 месеца ограниченията следва да се приложат от всеки първокачествен разпоредник с бюджет. Това не се отнася единствено до незаети щатни бройки. Съобщението на Министерството на културата беше правилно в тази си част, в която разноските за оптимизация са включени към делегираните бюджети. Но не всички действия в границите на МК са на делегирани бюджети. Най-голямото перо на делегираните бюджети са театралните институти, музеите, галериите и Българската национална филмотека. Всички останали стратегии обаче не са и подлежат на оптимизация. “
„ Всички планови дотации не са делегирани действия - включително и фестивалите, и културният календар (…) Средствата за филмовата промишленост също не са делегирани действия, а се отпускат на планов принцип. (…) Особено сериозно е ситуацията с Национален фонд „ Култура “, където с дребни дотации отчасти се подкрепя активността на целия самостоятелен бранш. “
По нейни думи плануванаъа оптимизация би имала незабележим резултат по отношение на общия размер на обществените финанси, който следва да се редуцира.
„ В МК повече от половината финансиране е за делегирани действия. Изискваната оптимизация ще бъде в границите на няколко милиона, което е смешно предвид на задачата за бюджетен недостиг, равняващ се на милиарди. “
Според нея културата може напълно умерено да бъде оставена без съкращения.
“МК следва да каже на Министесрвото на финансите да извади пред скоби българската просвета, като ясно обоснове за какво не следва да се пести оттова. ”
Извадените “пред скоби ”
Извадени пред скоби все отново има. Стана ясно, че министерските инструкции съдържат изключения и отвън обсега на съкращенията попадат силовите ведомства и службите за сигурност. Това включва Министерство на вътрешните работи, Министерството на защитата (МО), ДАНС, НСО, разузнаването и пандизите, както и браншове като опазването на здравето и образованието. Изключението за бранш „ Сигурност “ важи единствено за чиновниците по специфичните закони - униформените служители на реда, военните на терен, сътрудниците. Ограничението ще се ползва за гражданските лица (назначените по Кодекса на труда) и общата държавна администрация в границите на Министерство на вътрешните работи и Министерството на защитата.
Все още обаче няма изясненост на какво се дължи това изключение, поради факта че държавните силови структури са системите с максимален растеж в разноските за заплати в последните години. Само Министерство на вътрешните работи и Министерството на защитата образуват съвсем 50% от всички разноски за хонорари в държавния бюджет.
, че на Министерство на вътрешните работи се пада най-големият дял от така наречен кухи щатове незаети бройки в страната. От общо над 12 000 незаети бройки в цялата администрация, в Министерство на вътрешните работи те са близо 4500.
България е и страната с най-вече полицейски чиновници на глава от популацията: по публични данни на всеки 100 000 души се падат сред 421 и 451 полицейски чиновници. Това се равнява на почти един служител на реда на всеки 220-230 жители и слага страната на едно от челните места по плътност с органи на реда в Европейски Съюз.
На този декор отделяме и най-голям дял от брутния си вътрешен артикул - 1,3% от Брутният вътрешен продукт - за прехрана на полицията измежду всички страни в Европейски Съюз, където междинното равнище е 0,9%. За сметка на това, съгласно, обществените разноски за просвета в България за 2025 година възлизат на към 0,5% от Брутният вътрешен продукт, което ни подрежда на последно място в Европейски Съюз.
Вижте още по тематиката:
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ