Културата и традициите, които сме имали, рано или късно ще

Културата и традициите, които сме имали, рано или късно ще ни изведат още веднъж на международно равнище, по този начин както се случи с художествената гимнастика. Едно време хористите пееха от обич към музиката, от чист идеализъм, не за пари. С Македония би трябвало да работим дружно и в шоубизнеса.

Това показа пред БГНЕС един от най-известните ни телевизионни водещи и продуценти Андрей Арнаудов. В професионалната си биография той има записани едни от най-успешните планове, предавани в родния ефир. Андрей е и измежду основателите на Сдружение „ ДНК ”, което е приело за своя задача насърчаването раждаемостта в България, което е от основно значение за преборването на демографския срив в страната.

Известният продуцент и ТВ водещ е наследник на най-големия български хоров диригент - Васил Арнаудов. На 1 май т.г. татко му щеше да навърши 85 години, само че, за жалост, към този момент не е сред нас и несъмнено някъде отвисоко подвига диригентската палка, притваряйки очи в ритъма на мелодиите, които обича.

„ Не е добре, че като нация имаме толкоз къса памет ”, с мъка споделя синът. И многозначително прибавя, че в Русе го познават не като Андрей от Иван и Андрей, а като сина на Арнаудов.

Проф. Арнаудов е легенда в музикалните среди. Той възвисява изкуството на хора, само че дружно с това го прави обичано и ценено както измежду експертите, по този начин и измежду необятната аудитория. През 1988 година Васил Арнаудов реализира с хор „ Родина “, Русе най-голямото самопризнание за българското хорово изкуство – 5 първи награди и званието „ Хор на света “ в Ланголен (Великобритания). Невиждан триумф за страната ни!
Васил Арнаудов - най-големият български хоров диригент. / БГНЕС
Фамилията Арнаудови

Знам от татко ми, че сме родственици с акад. Михаил Арнаудов, споделя Андрей. И продължава: прекомерно дребен съм бил и нямам спомен, знам, че сме родини, само че не близки. По принцип, май всички Арнаудови са по някакъв метод родственици. Имало е огромна, многодетна фамилия, която се е преселила от Арнаутския край при започване на 19 век от македонските земи, частта, която е към Албания. Били са доста синове и са се разпръснали из цяла България. Такава е легендата.

По-известни Арнаудови са акад. Михаил Арнаудов, татко ми и надарената хореографка, която си отиде прекомерно млада - Маргарита Арнаудова, споделя Андрей.

И прибавя: в този момент се прибирам от Русе, където имах ангажимент като водещ на едно корпоративно събитие и си мисля, че той е последният град, където хората над 40 към момента ме знаят не като Андрей от Иван и Андрей, а като сина на Арнаудов. Вчера се разходих из града за 20 минути и ме обзе носталгия като се сетих, че татко ми, когато беше още жив и деятелен, всяка седмица по един или два дни работеше в Русе. Имаше апартамент там и аз минах около него, разходих се по площада, до читалището, където репетираха. Прекосих една улица в центъра, която носи неговото име и тогава една жена ме спря. Заговорихме се… И в мен нахлуха толкоз мемоари - това ми се е случвало в Русе доста пъти и постоянно се вълнувам.

Помня друга жена- един път, отново в Русе, без да ми споделя нищо, си отвори портфейла, извади фотография на татко ми, даде ми я, постоя малко, разплака се и продължи. И това след 27 години…

Едно време целият Русе пееше. Хоровете искряха от обич към музиката, и, забележете - тогава хористите не получаваха заплати, спомня си Андрей.

Днес е мъчно да си го показва - татко ми през живота си завоюва за България 37 първи, огромни награди от интернационалните състезания и единствено една втора - от всичките му явявания на състезания.

Затова, без непотребна невзискателност, си давам сметка, че българската певческа традиция е с дълбоки корени и с огромни имена, споделя Андрей. А едно от най-големите е той, татко ми. И прибавя: тъжното е, че последните 20 години традицията угасва. Има две неща, които изрично можем и в които сме на международно равнище - да пеем класическа и национална музика. Защо не се съпротивляваме да ги запазим, пита неразбиращо синът. Като продължава с размислите за оперното изкуство, за художествената гимнастика, в които като българи сме си върнали непокътнатите територии. Според него това ще се случи и с хоровото пеене, рано или късно.

„ Ще се постарая да направя нещо в тази посока. От следващата година ще се опитам да провеждам дружно с някой от по-добрите студенти на баща, които са се отдали на това занятие, като Ваня Монова, да вземем за пример, интернационален фестивал на името на татко ми ”, издава проектите си Андрей.

И мислите му политат в друга географска посока, само че още веднъж свързани с татко му…

Защо бъдещето на България и Македония е общо

За организирането на фестивала „ OneLove “ баща е мотивът, само че индиректно, тъй като семейството му произлиза от Егейска Македония, споделя Андрей. Моята баба и фамилията й са избягали, с помощта на „ положителните гърци ” по време на Балканските войни. Избягали са първо в Истанбул, а оттова - във Варна, където е роден татко ми, напомня той.

А другояче, любовта към Македония е посята в мен отново от него, от татко ми. Така се случи преди 10 години, че направихме „ Мюзик Айдъл “ 3, който се излъчваше и по една от огромните македонски малките екрани - с българи и с македонци. Миналата година беше първото издание на „ One love tour ”, което беше в жанр поп и RnB, по-малък формат, в зали в 8 града. Тази година „ One love tour ” се трансформира във фестивал - открит, със свободен вход, в 9 града в Македония и България, с 10-12 часа стратегия. Ще се опитаме да го превърнем в една огромна платформа за актьори от двете страни, уверен е Андрей.

„ Артистите и публиката би трябвало да бъдат дружно от двете страни на границата. Ще има всичко - от детски куклен спектакъл и песни, през кулинарни промоции, фолклор, поп, джаз, рок, стенд ъп комици. Ще вършим улица на занаятите и традициите - все неща, които да ни свързват, споделя разпалено той.

Защото предишното е това, което ни свързва, счита Андрей. Във фолклора, занаятите и традициите, в действителност, се вижда, че всичко ни е едно. Ще вземат участие в тези формати най-известните имена от двете страни на границата, зарича се той. И е сигурен, че нашето общо бъдеще е и поради езика. Пазарите ни са дребни и дружно ще ни се получават по-добре нещата, е неговото мнение.

Идва моментът и на следващата креативна провокация за Андрей…

Сериалът „ Слънчев бряг ” ще покаже, че не би трябвало да се срамим, а да се гордеем

Досега имаме опит единствено в така наречен реалити сериали, което не е нещо извънредно за един продуцент, продължава Андрей. Но в този момент вършим първия си същински игрален сериал, който се споделя „ Слънчев бряг ” – комедия, която ще излезе на екран следващата година през пролетта.

Сериалът ще покаже, с изключение на всички смешни балкански приумици, че постоянно се срамим от неща, с които би трябвало да се гордеем. В Европа сме познати със Слънчев бряг. Той, става известно, е доста сполучлив и знаменит артикул. А ние изпитваме стеснение от него…

Като се замисли човек - комплицирана задача. Но аз имам кредо, и то отново е от моя татко - в случай че започваш нещо с хиляди взаимни отстъпки и оправдания, по-добре не го захващай. Винаги се сещам за това, каквото и да подхвана, метафизичен заключава Андрей. /БГНЕС