Културата и науката, на които Русия дължи своето съществуване, са се срутили,

Културата и науката, на които Русия дължи своето битие, са се " срутили ", а " човешкият капацитет е привършен ". Това споделя известният съветски писател Виктор Ерофеев в изявление за " Новая газета Европа ", представено тези дни и от немския " Байеришер Рундфунк ". Според интелектуалеца е цяло знамение, че Русия е съумяла да оцелее толкоз дълго. Това се дължи на нейната " пасивност ", изяснява Ерофеев и прибавя, че не чака нищо положително от бъдещето, даже и след Путин: " В Русия не може да има народна власт. Там в никакъв случай не е имало народна власт, в никакъв случай. След 1905 година имаше малко народна власт, само че нищо не се получи. "
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 7685
" Русия е мъртва. Това е мъртвец. "

Ерофеев е наследник на някогашен руски културен аташе в Париж, преводач на съчиненията на Сталин и един от най-известните модерни съветски писатели. Автор е на романи и есета като " Страшният съд ", " Добрият Сталин " и " Руският апокалипсис ". " Според мен в този момент Русия към този момент в действителност е мъртва. Това е мъртвец ", споделя писателят и признава, че е изгубил цялата си религия в бъдещето на своята татковина, написа " Дойче веле ".

Запитан дали при започване на 1990-те години в страната въпреки всичко не е имало условия за възникването на народна власт, създателят дава отговор: " Това беше демократична империя, нямаше същинска народна власт. Имаше демократичен цар Горбачов, след това Елцин - преди войната с Чеченя. Елцин също не беше европеец. Познавах добре Горбачов. Не можехме да кажем, че сме другари, само че общувахме другарски. Той беше доста прелестен, малко доверчив и идеалистичен човек. Но когато се пенсионира, призна, че не схваща доста неща. "

" Путин атакува Украйна от досада "

Ерофеев счита, че руският президент Владимир Путин е нападнал Украйна от " досада ". " Погледнете отегчената му физиономия. Разгледах цяла сбирка от негови фотоси и осъзнах, че той оживява единствено когато държи оръжие в ръка. Тогава очите му светват, наподобява благополучен. Малко и когато е на кон, само че не чак толкоз ", споделя Ерофеев и прибавя, че Путин е разчитал на манталитета на своите сънародници, който " в действителност е частично рабски ".

Друг съветски интелектуалец, психологът и отстъпник Леонид Гозман, също е песимистичен за бъдещето на страната след възможен завършек на режима на Путин - поради тези милиони съветски гласоподаватели, които съгласно него при всички случаи биха подкрепили тирания.

" Става дума за хора, които са уверени, че Крим ни принадлежи и че Западът, воден от Съединени американски щати, желае нашата гибел и по тази причина ни принуждава да се пазиме ", споделя Гозман и продължава: " Това не са някакви нарушители, които би трябвало да бъдат осъдени, а напълно елементарни хора, които заради неособено висок разсъдък, неприятно обучение, бездейност, взаимозависимост, живот в изтощена осведомителна среда са си основали една толкоз несъответстваща визия за света. И техният мироглед няма да се промени автоматизирано и съществено единствено тъй като лъжите и омразата към този момент не се изливат от екраните. Не бива да се подценява силата на вярата в тоталитарните фантоми. "

Драконът, Пушкин и балонът

Според Гозман демократичната съпротива в Русия се е провалила да реализира контакт точно с тези гласоподаватели, които се нуждаят от " змей " на върха на властта. " Дори и демократични страни се сблъскват с копнежите на някои свои жители по тирания и ограничение на свободата. Тръмп, Льо Пен, " Алтернатива за Германия " и доста други не се появиха от нищото ", споделя Гозман и изброява и други пропуски на съперниците на съветския режим. Според него те нямат съответна визия за бъдещето на страната, незадоволително прочувствени са, държат се високомерно и надменно и обитават най-вече в личните си " балони ", които неправилно считат за " представителни ", споделя психологът.

Преклонението към властта в Русия има дълбоки корени. Като индикативен образец се показва един сюжет от лекциите по история на славянската литература на полския публицист и журналист Адам Мицкевич (1798-1855), в които той споделя за метаморфозата на в миналото непокорния и непокорен надъхан съветски стихотворец Александър Пушкин. Твърди се, че след визита при царя интелектуалецът бил толкоз удивен от неговата персона, че се отказал от всевъзможни хрумвания за гражданска война: " Той споделил на задграничните си другари (защото пред руснаците не смеел да го признае), че след диалога с царя за него било просто невероятно да остане негов съперник ".

Анархията след тиранията

Американският политолог Робърт Д. Каплан предизвестява на собствен ред за проблемите, които пораждат след края на тоталитарните режими. В собствен анализ Каплан апропо написа:  " Дори когато демокрацията съумява, тя не се ражда за една нощ - не и в страни без същински обичаи в това отношение. Често следват години на разтърсвания. В Русия годините след разпадането на Съветския съюз са време на избуяваща престъпност, стопански безпорядък и зле осъществени промени, в следствие от което към 70% от руснаците са живели на или под прага на бедността. Именно от този въртоп на нефункционираща народна власт в последна сметка се появи Путин ", разяснява Каплан и предизвестява: " Колкото по-разрушителна е била една робия, толкоз по-голяма е анархията по-късно. "