От първо лице: Чудо, което извисява.... С болка за унизената българска култура
" Културата е чудото, посредством което човешкия тип извисява и продължава своето битие ” , писа през 1989 година в предговора към една от своите книги огромният стихотворец и преводач Николай Кънчев (1925 – 2007). Да, само че 35 години след този текст се убедихме, че на културата у нас не се гледа като „ знамение, което извисява ”. Тя, културата, за нашите неуки и бездуховни управници е към този момент „ последната дупка на кавала ”. Ние сме с най-мизерния бюджет за просвета и първи по рушене и съсипване.
И тази разрушителна наклонност се ускори изключително откакто ГЕРБ завзе властта. Поредицата недомислени промени на кабинетите на Костов и изключително трите разрушителни ръководства на „ еднокнижника от Банкя ” за малко време унищожиха граденото с десетилетия от страната и нейните създатели. Тук ще загатна и друга поредност – от некадърни министри, отпред с Вежди Рашидов. А закриването на театри, филхармонии, оркестри, ансамбли, библиотеки, музеи, галерии, културни центрове, фестивали, което се случи преди време у нас, в европейска България, беше без казус в Европа и света. Защото да затвориш спектакъл или музей е все едно да разрушиш храм. Равно е на закононарушение, на огромен грях, за който няма амнистия!
Днес даже в азиатски страни като Турция, Дубай, Южна Корея, Казахстан, Китай, Тайван, където европейската просвета бе до неотдавна непозната, се откриват оперни театри и симфонични оркестри (строят се луксозни здания - дворци за тях), основават се състезания и фестивали на огромната музика, до момента в който у нас към този момент всичко безжалостно се разрушава. Руши се и поради системата на финансиране и ръководство, поради неподдържаната от страната база – неремонтирани ог години, даже рушащи се здания. И най- към този момент поради необикновено обидните бюджети! Защото 0,3 на 100 това е напряко насмешка, откакто при соца – бюджетът беше 10 пъти по- огромен, 3 на 100. След като във всички някогашни соц- страни и на Балканите, в това число и в Анадола няма сходна бедност като нас към този момент от години!..Сещам се в този момент за един образец, за последното издание на фестивала „ Енеску ” в Букурещ с неговия еднократен бюджет от 20 000 000 евро, до момента в който нашите два най- значими конгреси на огромната музика «Мартенските дни» в Русе и «Софийските седмици» кретат с жалките 150 - 200 хиляди евро!/. Да, стигнахме дотук! Да си спомним за близкото минало. Конкретно за страната / въпреки и социалистическа!/ и културата. Да си спомним и за граденото през гладните следвоенни години. Та тогава спектакъл и симфоничен оркестър имаше във всеки по- огромен град (в това число и в Хасково и Кърджали, а опери имаше във Враца, Сливен и Плевен!), а неотдавна в остарял брой на списание „ Театър ” открих, че държавни трагични театри е имало....представете си даже в градчета като Троян и Нови Пазар и те са взели участие през 1959 година в Националния обзор на българските трагични театри. А в този момент? За сходни прегледи, които са нужни в креативен проект, не може и да мечтаем. Повечето от театрите, оперите и оркестрите са пред банкрут и не могат да работят обикновено. Заплатите на нашите актьори, музиканти, оперни артисти са напряко мизерни, на множеството места са доста по- ниски от междинната и стигат до минимална заплата. Да, в пъти по- ниско от тези на сътрудниците им от Румъния, Сърбия и останалите балкански, да не приказваме за европейските страни. А нашата просвета, както знаем, превъзхожда културата на редица страни от Запада. И в действителност, допустимо ли е един оперен актьор, един диригент или един инструменталист, с високо обучение и гений, да получава в пъти по- малко от военните и служителите на реда!
И по този начин рушенето се случи по два метода – посредством директно затваряне (както стана с доста първокласни сформира, даже с филхармониите на Пловдив, Варна и Русе и Операта в Плевен ), или посредством нелепостта „ делегирани бюджети ” на ГЕРБ (безумиеу без казус в света!), което докара в случай че не до последователното им затваряне, до упадъка им. И в действителност, редица от институтите (все още съществуващите) са към този момент в крах и рецесия. Освен, че част от тях / като да вземем за пример, огромните опери на Пловдив и Варна нямат свои сгради/, а тези които имат нямат пари за ремонт, както е в Русе. И още нещо скандално: цели 10 години Пловдив е без концертна зала! Затова пък се построиха пребогато спортни зали, ужасно скъпи арени, безчет игрища, стадиони, басейни с олимпийски размери даже и селата! И се проектират други нови. Нов стадион на ЦСКА за милиарди! През дългото си „ умно ” и „ градивно ” ръководство, неуморният строител на автомагистрали и спортни обекти Б. Б., не влезе нито един път в Операта или в зала „ България ”, не взе образец от своя преподавател Тато, който обичаше театъра и влизаше и в тези две зали...
И отново ще изтъквам, въпросния Рашидов, тъй като точно той бе артикул на тази власт. Да, тази нелепа фигура (дори в соц-а не можеше да има такава, тогава в културата, въпреки всичко, имаше критерии и висок професионализъм!) най-нагло и безконтролно съобщи, че в Италия имало единствено 5 опери и те не били на държавна прехрана. Горкият той или не знаеше или просто се правеше, че не знае каква е обстановката в Италия, където има оперни театри във всеки град, както и в Европа. А да вземем за пример, в Германия даже и в дребните градове има симфонични оркестри. А в качеството си на министър той публично съобщи: „ Българските театри и оркестри са киста в тялото на българския поданик! ”. Искаше да закрие – даже... отличната Старозагорска опера/ център на единствения оперен фестивал на Балканите!/, Националната оперета, неповторимото балетно студио „ Арабеск ”, Великотърновския музикално-драматичен спектакъл. Не по- положителни от него бяха и Ало- Банов, Просто Наско и Найден Т.
Да, в това министерство нещата не вървят към този момент години наред. Преди у нас имаше обособени дирекции „ Театър ” и „ Музика ” със съществени експерти, които следиха от близко активността на театрите, оперите и оркестрите, помагаха им! Сега съществени специалисти- специалисти по изкуствата в МК съвсем няма. Няма и надзор върху активността на театрите, работата на директорите/ доста от тях ръководят еднолично без художествени препоръки и надзор!/ Бюджетът е беден, директорските състезания неведнъж нагласени, отчетност никакъв. Да не приказваме за огромните злоупотреби с отпусканите средства за разнообразни планове и действия. За непозволеното финансиране на ниските жанрове, за частните театри за сметка на сериозната просвета. Често избухват кавги във връзка такива от страна на толерирани от властта наши кинодейци, посредством нагласени комисии и състезания заграбили средствата за ново българско кино. Така се манипулират от МК и креативните синдикати и директорските състезания за институтите и това е към този момент открита «традиция».Така че до момента, в поредицата от непрекъснати и краткотрайни държавни управления, най-малко един път, не случихме нито на министър председател, нито на културен министър....
Да, при тази рецесия много институти в страната са към този момент съществено застрашени. Просто без бъдеше! И един образец, през 2021 година в изстрадалия, тогава лишен от вода поради алчни и некадърни хора, Перник управляващите взеха решение да затворят 110-годишния трагичен спектакъл, носещ името на огромния режисьор модернизатор Боян Дановски. Един спектакъл с име, с дълга традиция, богата история и безспорни постижения, в който са работили огромни режисьори и даровити актьори и дълги години е радвал града и района. Да си спомним даже за един от последните, познатия ни от киното артист Георги Русев. А господин кметът Станков реши, че «неговият» град нямал потребност от спектакъл, че артистите били едни „ безполезни ”, съгласно него „ заплатаджии ”. Той бил почнал ремонт на постройката и щял да кани на еднократни гастроли други театри, артисти, оркестри, актьори. Както трансфораха някои регионални театри в „ открити подиуми ”, та там се настаниха халтурните представления на алч„ ни столични „ звезди ” и чалгата. Така бе погубен и един от най- старите столични театри «Сълза и смях». Да, за ремонта можеше единствено да похвалим този кмет, само че това че се осмели да унищожи един остарял и одобрен културен институт?! Това не беше ли закононарушение? И въпреки да беше кмет, кой му даде това право? Негова благосъстоятелност ли беше театърът на Перник? Да затвориш спектакъл не е ли все едно да затвориш храм?
Всъщност, това е единствено един образец. Кризата е дълбока. И какъв брой още ще продължи? Културата за нашите ръководещи в този момент е „ последната дупка на кавала ”. Техните прародители от Соца, макар минусите и прегрешенията си, уважаваха културата, подкрепяха я. Вече от години проследявам встъпителните речи на всякакви партийни водачи и министър председатели. Думата „ просвета ” даже не се загатва в тях! А новата власт напълно ни разочарова, вместо да възстановява нещата, да направи нови закони, да усили този афектиран бюджет, към този момент реши да го понижи с 10 на 100!
