Култовият спортен журналист Камен Алипиев-Кедъра водеще дълга война с телевизията-майка,

Култовият състезателен публицист Камен Алипиев-Кедъра водеще дълга война с телевизията-майка, откъдето бе изритан непозволено след дълги години вярна работа. Ето какво написа той по тематиката, откакто осъди Българска национална телевизия:

Хора, от четири месеца очаквам, с цел да напиша величествен пост във връзка извоюваното от мен и юристите ми трудово-правно дело с Българска национална телевизия. Търпеливо изчаках да му пристигна времето, изчаках да бъда възобновен на работа и по-късно да напусна по лично предпочитание и този ден настъпи, само че настроението ми да пиша дълги тържествени послания се изпари, а и към този момент не съм сигурен, че имам да кажа кой знае какво, само че въпреки всичко.

Нямах желание да осъждам малкия екран, само че ударите под кръста, които получих, ме накараха да го направя, тъй като едни от доста дребното неща, които принадлежат персонално на всеки един от нас и зависят от всекидневните ни решения са името и достолепието ни! Точно те бяха наранени преди четири години и бях задължен да ги защитя, още повече, че името не е единствено мое, само че и на един от създателите на спортната редакция на Българска национална телевизия - моят татко - Цветан Алипиев. Заради това преминахме през този триинстанционен катарзис, който приключи с морална победа. Не мога да й се развеселявам, само че се надявам това да бъде образец за хората, които не имат вяра, които се отхвърлят елементарно и се огъват под ударите на ориста. През цялото време знаех, че съм прав и по тази причина не ми пукаше от поръчковите изявления на " сътрудници ", които целяха да ме дискредитират и да ме изкарат мним шарлатанин, който е крил, че няма нужния учебен ценз, с цел да заема позицията си.

Работих трийсет и две години и половина в Българска национална телевизия, това беше моята идея и през целия интервал съм имал една цел - да оказа помощ тази телевизия и спортната й. редакция да стават по-добри. Сега там нямат потребност от мен и по тази причина с възприятие на облекчение и изпълнен дълг, се отдръпвам почтено. Някой ден може и да се върна, дори бих се пенсионирал там, само че най-малко сега желая да се любувам на новите провокации, които изникват пред мен в последните четири години и макар че ориста на журналиста на свободна процедура е много по-несигурна, предпочитам нея и виждам напред. Не се дразня на никого, имам вяра, че това трябваше да стане и благодаря на всички, които не престават да ме поддържат, а и на тези, които считат, че най-сетне съм си намерил майстора. На първи септември бях написал, че справедливостта ще спечелва и в този момент приложих доказателството!

Специални благодарности на и Лора Каменова!