Куинси Хол обясни драматичната си победа на 400 метра на

Куинси Хол изясни трагичната си победа на 400 метра на Олимпийските игри в Париж, откакто съумя да надвие Матю Хъдсън-Смит в последните метри до финала.

Носителят на олимпийската купа на 400 метра Хол разкри по какъв начин е съумял да се върне от губеща позиция и да грабне златото на игрите в Париж през август.

С трагично завръщане в последните 100 метра Хол изпревари конкуренцията и завоюва златото в мъжките 400 метра с време 43.40 секунди. Матю Хъдсън-Смит от Англия завоюва сребро с 43.44 секунди, а Музала Самуконга от Замбия – бронз с 43.74 секунди.

Спринтът на Хол е четвъртият най-бърз в историята на дисциплината и третият най-бърз за американец.

" Интересното е в метода, по който упражнявам. Във всяко съревнование, което виждате, аз се връщам в края “, сподели Хол.

За разлика от обичайните експерти на 400 метра, които се стрелват от старта, Хол призна, че е по-силен във втората половина на бягането, разчитайки на силата, която е построил посредством тренировки, по-подходящи за междинни дистанции.

" Не съм добър стартьор. Аз съм по-скоро бегач на 800, даже на 1500 метра. Така че имам доста мощ в края на надпреварата. “

Именно тази тактика му донесе олимпийското злато. Във край, където другите се втурнаха през първите 100 метра, отчитайки времена от 20.4 и 20.6 секунди, той резервира хладнокръвие.

" Просто останах себе си. Чувствах се по този начин, като че ли правех това, което върша на подготовка, и го пренесох на пистата – и това ми донесе олимпийския златен орден. “

Подходът на Хол към надпреварата е по едно и също време земен и фокусиран. Разпределението по коридори? Шумът? Напрежението? Нищо от това не го разколебава.

" Аз съм работлив “, съобщи той. " От пистата до животните ми и просто всичко в живота, аз работя интензивно. Единственото нещо, което мога да управлявам, съм аз. Не мога да управлявам седми кулоар, шести кулоар – в който и да е кулоар, мога да управлявам единствено този кулоар. “

Тази непримиримост не е почнала със спринта – тя е била внушена доста преди този момент, в ранчото от 100 акра на починалия му чичо Тони.

" Ходехме там. За да се нахраним, трябваше да ловим риба или да косим трева. “

Чичо Тони е разпознал решителността на момчето и го е възнаградил, като му е подарил сребрист кон на име Стар.

" Когато видя, че съм предан на работата, ми даде кон. Оттогава просто обичам конете. “

Въпреки че колежът означаваше да остави тази обич на пауза, не му лиши доста време да се върне към нея, щом стана експерт.

" Веднага щом станах експерт, отидох да си взема конете и другите неща назад “, споделя той. " Израснах измежду коне и просто упорита работа. Обичам хубавите коне. “