Историята на един Хачико: Куче премина хиляди километри, за да е до собственика си, но България ги раздели
Кучето-пазач Хачико, което стана знак на верността и предаността, съществува и в наши дни. То се споделя Шука – прелестно гледан голдън ретривър, чиято история разплака хиляди у нас и в чужбина. Също като Хачи и то обезверено чака притежателя си, само че не на гарата в родния ирански град, а пред бежанския център в българския град Харманли, оповестява " Флагман ".
Тъжната история на мигранта и домашния му любим стартира преди няколко месеца. Бежанецът от Иран, просветен и образован човек, взема решение да избяга от размирната страна, с цел да живее по-спокоен живот на Запад. За огромното и тъжно странствуване той взема и най-верния си другар, кучето си Шука, което е неразделна част от живота му.
Двамата изминават хиляди километри по пътя на пъкъла. Сблъскват се с десетки трудности, само че остават дружно, един до различен. Докато България ги раздели. Малко откакто минал българо-турската граница, незаконният мигрант е задържан от граничарите. Той е настанен в бежанския център в Харманли, където обаче няма място за Шука. Правилата в лагера са строги – неразрешено е за кучета. Така домашният любим остава отвън високите огради. Верният другар обаче не се отхвърля от стопанина си, нито той от него. Чака под дърво, пред вратата, с дни, с месеци, на едно и също място, даже не помръдва, в очакване да зърне своя лидер. Отчаянието на Шука извира от тъжните му очички. Въпреки че хората от региона, доброволци от Харманли, се пробват по всякакъв начин да оказват помощ на кучето, то отхвърля да се храни.
Двамата още веднъж могат да бъдат дружно едвам когато мигрантът бъде освободен от бежанския център, откакто получи български документи със статут на емигрант. Това обаче може да отнеме месец, а до тогава животът на открито за Шука може да се окаже съдбовен.
Именно заради тази причина доброволци се заеха със комплицираната задача да намерят краткотраен дом на Шука. Кучето от през днешния ден си има нови стопани, само че краткотрайно. Те ще се грижат за него, до момента в който още веднъж ориста събере двамата най-хубави другари.
Тъжната история на мигранта и домашния му любим стартира преди няколко месеца. Бежанецът от Иран, просветен и образован човек, взема решение да избяга от размирната страна, с цел да живее по-спокоен живот на Запад. За огромното и тъжно странствуване той взема и най-верния си другар, кучето си Шука, което е неразделна част от живота му.
Двамата изминават хиляди километри по пътя на пъкъла. Сблъскват се с десетки трудности, само че остават дружно, един до различен. Докато България ги раздели. Малко откакто минал българо-турската граница, незаконният мигрант е задържан от граничарите. Той е настанен в бежанския център в Харманли, където обаче няма място за Шука. Правилата в лагера са строги – неразрешено е за кучета. Така домашният любим остава отвън високите огради. Верният другар обаче не се отхвърля от стопанина си, нито той от него. Чака под дърво, пред вратата, с дни, с месеци, на едно и също място, даже не помръдва, в очакване да зърне своя лидер. Отчаянието на Шука извира от тъжните му очички. Въпреки че хората от региона, доброволци от Харманли, се пробват по всякакъв начин да оказват помощ на кучето, то отхвърля да се храни.
Двамата още веднъж могат да бъдат дружно едвам когато мигрантът бъде освободен от бежанския център, откакто получи български документи със статут на емигрант. Това обаче може да отнеме месец, а до тогава животът на открито за Шука може да се окаже съдбовен.
Именно заради тази причина доброволци се заеха със комплицираната задача да намерят краткотраен дом на Шука. Кучето от през днешния ден си има нови стопани, само че краткотрайно. Те ще се грижат за него, до момента в който още веднъж ориста събере двамата най-хубави другари.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ