Кучетата също страдат от деменция. Но често е трудно да

Кучетата също страдат от деменция. Но постоянно е мъчно да се забележи. Изследване, оповестено тази седмица, демонстрира какъв брой постоянно срещано е то, изключително при кучетата на възраст над 10 години.

Ето някои поведенчески промени, за които би трябвало да внимавате при възрастното си куче, и по кое време би трябвало да се консултирате с ветеринарния си доктор. Представя ги " Сайънс Алерт ".

Какво съставлява кучешката деменция?

Кучешката деменция, или когнитивната дисфункция при кучетата, е сходна на заболяването на Алцхаймер при хората - прогресивно мозъчно заболяване, което протича с поведенчески, когнитивни и други промени. Обикновено се следи при кучета над осемгодишна възраст, само че може да се появи и при такива на шестгодишна възраст.

Има ли моето куче деменция?

Кучетата с деменция постоянно могат да се изгубят в личния си двор или дом. Те могат да се заклещят зад мебели или в ъглите на стаята, тъй като не помнят, че имат задна скорост.

Взаимодействието на кучетата с хората и другите домашни любимци може да се промени. Те могат да търсят по-малко или повече любов от стопаните си, в сравнение с преди, или да стартират да се сърдят на другото куче в дома, където преди са били щастливи съквартиранти. Те даже могат да не помнят лица, които са познавали през целия си живот.

Освен това те са склонни да спят повече денем и да стават повече през нощта. Може да се движат, да хленчат или да лаят, видимо без цел. Утехата постоянно не ги успокоява.

Понякога грижата за куче в преклонна възраст с деменция е като да имате още веднъж кученце, защото те могат да стартират да вървят до тоалетна у дома, макар че са подготвени да вършат това на открито.

Също по този начин им става мъчно да си спомнят някои от тези съществени държания, които са познавали през целия си живот, и още по-трудно да научат нови.

Общото равнище на интензивност също може да се промени, като се стартира от това да се разхождат по през целия ден без спиране и се стигне до това едвам да станат от леглото.

Накрая, може да забележите и нараснало равнище на тревога. Кучето ви може да не се оправя повече с това да остава единствено, да ви следва от стая в стая или да се плаши елементарно от неща, които преди не са го тормозили.

Мисля, че кучето ми има деменция, какво да върша в този момент?

Има някои медикаменти, които могат да оказват помощ за понижаване на признаците на кучешкото малоумие, с цел да се усъвършенства качеството на живот и да се улеснят малко грижите за него. Така че, в случай че смятате, че кучето ви е наранено, консултирайте се с вашия ветеринарен доктор.

За страдание, няма лекуване. Последното изследване демонстрира, че упражненията могат да бъдат ключът.

Какво откри последното изследване?

В оповестеното през днешния ден американско проучване са събрани данни от над 15 000 кучета в границите на плана " Dog Aging Project ". Изследователите са помолили притежателите на домашни кучета да попълнят две анкети. В едното от тях се пита за кучетата, тяхното здравословно положение и физическа интензивност. Второто прави оценка когнитивните функционалности на кучетата.

Смята се, че към 1,4% от кучетата имат кучешка когнитивна дисфункция. При кучетата на възраст над 10 години всяка спомагателна година живот усилва риска от развиване на деменция с повече от 50 %. При по-малко дейните кучета вероятността от деменция е съвсем 6,5 пъти по-голяма, в сравнение с при доста дейните.

Макар че това може да допуска, че постоянните физически извършения могат да предпазят кучетата от деменция, не можем да бъдем сигурни от този вид изследване. Кучетата с деменция или с ранни признаци на деменция може да са по-малко склонни към физически извършения. Знаем обаче, че упражненията могат да понижат риска от деменция при хората. Така че разхождането на кучетата ни може да помогне на тях и на нас да понижим риска от деменция. /БГНЕС