Кубрат Пулев: Настъпват истински времена, трябват ни истински хора
Кубрат Пулев даде следващото си изявление, в което този път не говореше за спорт, а за уроците на живота и мирогледа си в обстановката на изключително състояние. Той показа и вижнанията си за обединяването и разединението на хората по време на борба с повсеместен зложелател.
Първо да ви попитам по какъв начин сте в тази обстановка? Винаги добре, съвършено. Винаги, в каквито и обстановки да изпадна, постоянно съм благополучен и даже и да има нерви, те са за към няколко секунди, не повече. От там нататъка, всичко е супер! Познаваме се може би от три години и всякога, когато съм ви попитал по какъв начин сте, сте отговаряли по този метод. Как успявате да поддържате този дух? Много елементарно, когато човек е удовлетворен от всичко и е благополучен от всичко, и вижда смо хубвите неща в хората. постоянно оставам положителен, тъй като знам, че всички сме краткотрайно на този свят и обещано ни е на всички да изпитаме най-голямото благополучие на тази планета - да се роди човек, да живее щастливо и след това да си замине, да остави нещо след себе си. Така, че би трябвало да бъде ухилен и да се любува на всеки един ден, и всяка една минута. Разбирам, че вие търсите, даже в най-лошата обстановка, даже в най-лошият, търсите у човек положителното. Не, аз не го диря, аз го виждам. Да, аз го виждам. Виждам не-само положителното, виждам хубавото. Виждам скъпото, виждам същинското. То е хубавото. А кое е хубавото в нас, българите? Това, че сме българи първо хубаво ли е? Естествено, че е хубаво. Всичко е хубаво. Ние сме един топъл народ, надарен народ сме. Има доста интелигентни, умни хора. Има огромни експерти. Във всяка една сфера има големи, неповторими експерти. Уникални професори, хирурзи, майстори. Както има и мърлячи, нали. В последна сметка има и мърлячи, само че все пак, когато срещна някой сходен вид човек, който по този начин немърливо отношение има към работата си или към нещо, аз виждам по този начин да му дам съвет. Сега към този момент, негов е въпроса дали ще има разсъдък да ме разбере и да се усъвършенства. Защото хората би трябвало да одобряват, че всичко ги усъвършенства. Т.е. те да се учат от всяко едно нещо. И от положителното, и от неприятното, и от грешките, и от успехите, и от позитивите, от всичко трябв да се учат и да си взимат поука. Нали отговорен, отговорен до такава степен, че да си вземеш поука това по какъв начин да не се случва повече и да бъдеш още по-добър, и да помагаш на някой различен, който да израстне, да върви напред. А в тази обстановка, в която е целият свят? Буквално той спря. Всъщност какъв позитив можем да вземем? И този свят, той беше ли се позабравил малко? Много позитиви могат да се извадят, естественно има доста негативи като, нали, не веднъж аз споделям, че стопанската система е най-опасното нещо и в случай че стопанската система се ще преживееме много-големи катарзиси и милиони хора ще дадеме жертви. Нали, никой не е застрахован, тъй че за жалост този вирус доста, доста обърка проектите на милиони, да не кажа на всички хора. Така, че несъмнено ни чака нещо доста, доста тежко и доста съществено. Хората даже не могат да си дадат сметка. Гледам всякакви малките екрани, виждам всякакви политици, изявления на публицисти, на водещи на излъчвания, на водещи, на водачи на партии. Такива нелепости се приказват, чакали да отмине, да, щяло да отмине. Просто те не си дават сметка защо става на въпрос. Изобщо не си дават сметка, някои даже подценяват. Казват – “Kакво му се плашиме на този вирус?”. Мерките са ненужни, което е просто. Аз не мога да допускам, има хора, които викат – “Как ще ме задължават да поставям маска?”. Нали това е едно общество и даденият човек е заст от това общество, и би трябвало да се впише в това общество. Сега сме разединени по-скоро? Ами не, в последна сметка, всеки си има мнение, само че нали България по тази причина е избрала националните си представители, по тази причина има тази система, с цел да има хора, които да мислят за този народ. Надявам се те да взимат най-правилните решения. За страдание, досега не са тъкмо по този начин, само че всичко е доста субективно. Нашата история ни е научила, че ни, българите, се сплотяваме, когато имаме общ зложелател. Този вирус може ли да ни сплоти по някакъв метод? Със сигурност ще ни сплоти като се стартира по този начин, като се навлезе в различен стадий от нашия битовизъм, по този начин и нашето всекидневие, тогава в действителност ще се обединиме. Надявам се, тогава да има мощни водачи. България да има мощни хора и умни, които да не са подбудени отново от своите комплекси. От тях зависи българският народ. И едните, и другите, и третите, такива изявления - празни приказки. Реклама на единият, на дригуя, на третия. Реклама на партии, въобще тъпо, тъпо и то в подобен миг! Жалко! Но точно това ще покаже на хората кои са тези хора и в действителност защо става на въпрос. Хубавото на това нещо е, че, да, настъпват същински времена! Настъпват времена не на фалша. Настъпват времена, не на пиара, не на рекламата. Настъпват същински времена. И за същинските времена ни трябват същински хора. Вие сте доказателство за това. Аз не съм жуналист, аз съм фешън дизайнер, а вие, от вашата позиция, се съгласявате да говорите с мен. Т.е. това е в действителност нещо доста, доста същинско. Аз не съм представител на огромна медия. Вие може нито да сте представител на огромна медия, нито сте просветен публицист, само че си имате вашето обучение в друга сфера, обаче вие сте един от всички хора. И вашите въпроси, аз поглеждам пък по различен метод. Вашите въпроси са доста по-интересни, от тези на публицистите, вие сте част от народа, друго е от на всеки един публицист това изявление. Добре, въпреки всичко, вие като състезател сте привикнал да планирате. Примерно, имате мач след 6 месеца, знаете, че би трябвало да се готвите по прецизна стратегия. Не споделям, че е същото, само че не можа ли по такава логичност да се възнамерява. Има след 6 меседа три разновидността - да има мач, да опадне мача, заради причина от ваша страна, или да отпадне мача заради причина от трета страна? Като цяло, България и българското държавно управление реагира доста бързо. Защото би трябвало и да отчетеме и хубавите неща, които се направиха. Реагираха доста бързо, ограничиха го. Върви, нали, по този начин със напълно слаби темпове, което е доста, доста добре. Аз считам, че би трябвало да се мисли към този момент стопански хората по какъв начин ще претърпяват, по какъв начин ще бъдат от тук нататъка. Какво ще се случи на по-късен стадий? Какво ще се случи след месец, два, в случай че това състояние остане по този начин? Дават ли си сметка въобще? Имаше диспути дали да теглят 10 милиарда или седем, или осем милиадра, или там, колкото бяха. Не виждам какво имат да се чудят. Това нещо трябваше да се направи много-бързо и в действителност трябваше да се изтеглят доста повече от седем. Защото не виждам, просто, аз не виждам по какъв начин хората, в случай че това състояние задържи, хората... какво ще стане? Те не си дават сметка. Аз съм съвсем сигурен, че ситуацията няма да се оправи най-малко в близката година. А със спорта какво ще стане? Спорта не знам дали има смисъл да го разясняваме, при изискване, че нали има толкоз доста по-сериозни проблеми. За страдание спорта на този стадий остава на назад във времето и спешен режим. Който, както може, по малко и по този начин. Днеска слушах изявление, няма да разясня кой, какво и що, и няма да споделям имена. Слушах изявление, че ние сме били подвластни от Германия, от стопанската система на Германия, Испания и Италия, и ние чакаме на тях в действителност. Това значи, чакаме на кой ден ще ни пристигна бесилото. Това не значи ли, че ние все едно сме се предали? Не, означва, че не разчитаме на нас си. Ние живееме в едно от най-прекрасните места на планетата, имаме една от най плодородните земи, и ние седиме и чакаме на Германия, на Италия и на Испания на стопанските системи, те да се възстановят, а ние тъй като сме били вързани. Това хубаво, само че ние говориме, нали, в случай че не се възстановят те, ние какво правиме? Умираме ли? А светът в миналото ще бъде ли подобен, какъвто го познаваме? Това към този момент, може би ще бъде по-добър. Може би? Сега, в навечерието на един от най-големите християнски празници, множеството хора ще го прекарат по метод, по който не са го прекарвали. Вие персонално смеете ли да отидете сега на черква? Не е въпрос тук на смеене или не, на боязън или не. Разумно ли е съгласно вас? Не е рационално! Т.е. бихте посъветвали хората да си останат у дома? Ами да. Ако някой има вяра в Господ, или не има вяра в Господ, църквата няма да му оправи обстановката. Няма да му оправи това нещо. Той като си има вяра, има вяра си. Моли се. Някой, който съблюдава десетте божи заповеди, той ще си ги съблюдава, със църквата или без църквата. Нали, да разбираме, че такива са традициите, само че в обстановката би трябвало да бъдеме по-гъвкави и приспособими, по-бързо ориантиращи се. И да може да се работи като цяло в екип. В началото на диалога ни казахте, че като се ядосате за няколко секунди ви минава. В момента доста хора са затворени в къщи и почва по този начин да ескалира домашно принуждение, случват се неприятни сигуации от това, че хората прекарват доста време дружно. Как бихте ги посъвевали да се оправят?
Аз това ще кажа, че идват същински времена. Идват времена, които са доста същински. Много по този начин, хората ще правят оценка най-важните неща и ще рзберат за самите себе си къде са, къде е бил фалша. Къде е било недоразумението. Защото ще има доста спорове, които се основават точно, когато.... има някои хора, които избгвайки единият, заобикаляйки другият, те живеят по този метод. Като се заобикалят или не си приказват доста. Но сега в който ще би трябвало да сближат, те ще бъдат по този начин сложени в обстановка, която ще е неизбежно и ще би трябвало или да се схванат и да седнат, и да поговорят, което ги поучавам, тъй като постоянно е човек по-добре да приказва, и да оставя страстите на страни, тъй като страстите са безусловно непотребни. Има повече неща на които може хората да се радват, отколото да спорят за тях? Така ли да разбираме? Повече неща, които могат да обичат, в сравнение с да ненавиждат. Да, сигурно! Аз най-малко съм по този начин. То отново е въпрос на разсъдък. Много пъти, някой споделя - този е неприятен човек, то е гнусен. Той не е неприятен, елементарен той е малоумен. Иначе той не е неприятен човек, той е добър човек, просто е малоумен и тъй като не разсъждава, както би трябвало, и точно заради тази причина, той прави тези неща. Това е човек, който няма разсъдък. Иначе той не е неприятен човек. Но за жалост би трябвало да има от всичко. Света е цветен. Еми да, по тази причина е толкоз прекрасен, толкоз хубаво на тази планета, тъй като има всичко. Може ли да се каже, че с някой от вашите кандидати на кръга, с които сте излизали в професионалният бокс, сте другари? С съвсем всичките, откакто ги победя. След като ги успехите ставате другари? Да. А има един, който не сте победил, тогава се изказахте за него, че в никакъв случай няма да го почитате. Не, отново съм... на мен ми минава доста бързо, аз съм неприятен за малко, за един ден. Оттам нататъка, изключително за нещо сходно, съществено чак, най-вече един ден. Оттам нататъка ми минава. Дори съм си казвал, на хора, на които върша такива услуги и те не ги правят оценка, и си споделям, - “Гледай по какъв начин постъпи този човек, гледай каква услуга им направих, а той по какъв начин постъпи.”, само че си споделям – “Няма значение”, а той отново идва при мен за услуга, и отново му оказвам помощ. Така, че аз съм по различен метод е моето мислене. Усявате ли по пълностоен метод да се подготвяте сега, да упражнявате? Аз нямам потребност от толкоз пълноценно, тъй като аз отново споделих, че съм в спешен режим, спортно механически и упражнявам по този начин поддържащо. Но когато би трябвало, и когато се удостовери, че мача ще е 100 % на тази дата, и към този момент видя, че това е действително, че всички хора към този момент са отново във този, остарелия си режим. Виждам, че, нали, мача е действителен, естественно ще се приготвя крепко и ще бъда на топ равнище, и ще отида, и ще го победя. Ще го победя безапелационно, и по този начин хубаво, на инат на всички, които не имат вяра. vezba.bg
Първо да ви попитам по какъв начин сте в тази обстановка? Винаги добре, съвършено. Винаги, в каквито и обстановки да изпадна, постоянно съм благополучен и даже и да има нерви, те са за към няколко секунди, не повече. От там нататъка, всичко е супер! Познаваме се може би от три години и всякога, когато съм ви попитал по какъв начин сте, сте отговаряли по този метод. Как успявате да поддържате този дух? Много елементарно, когато човек е удовлетворен от всичко и е благополучен от всичко, и вижда смо хубвите неща в хората. постоянно оставам положителен, тъй като знам, че всички сме краткотрайно на този свят и обещано ни е на всички да изпитаме най-голямото благополучие на тази планета - да се роди човек, да живее щастливо и след това да си замине, да остави нещо след себе си. Така, че би трябвало да бъде ухилен и да се любува на всеки един ден, и всяка една минута. Разбирам, че вие търсите, даже в най-лошата обстановка, даже в най-лошият, търсите у човек положителното. Не, аз не го диря, аз го виждам. Да, аз го виждам. Виждам не-само положителното, виждам хубавото. Виждам скъпото, виждам същинското. То е хубавото. А кое е хубавото в нас, българите? Това, че сме българи първо хубаво ли е? Естествено, че е хубаво. Всичко е хубаво. Ние сме един топъл народ, надарен народ сме. Има доста интелигентни, умни хора. Има огромни експерти. Във всяка една сфера има големи, неповторими експерти. Уникални професори, хирурзи, майстори. Както има и мърлячи, нали. В последна сметка има и мърлячи, само че все пак, когато срещна някой сходен вид човек, който по този начин немърливо отношение има към работата си или към нещо, аз виждам по този начин да му дам съвет. Сега към този момент, негов е въпроса дали ще има разсъдък да ме разбере и да се усъвършенства. Защото хората би трябвало да одобряват, че всичко ги усъвършенства. Т.е. те да се учат от всяко едно нещо. И от положителното, и от неприятното, и от грешките, и от успехите, и от позитивите, от всичко трябв да се учат и да си взимат поука. Нали отговорен, отговорен до такава степен, че да си вземеш поука това по какъв начин да не се случва повече и да бъдеш още по-добър, и да помагаш на някой различен, който да израстне, да върви напред. А в тази обстановка, в която е целият свят? Буквално той спря. Всъщност какъв позитив можем да вземем? И този свят, той беше ли се позабравил малко? Много позитиви могат да се извадят, естественно има доста негативи като, нали, не веднъж аз споделям, че стопанската система е най-опасното нещо и в случай че стопанската система се ще преживееме много-големи катарзиси и милиони хора ще дадеме жертви. Нали, никой не е застрахован, тъй че за жалост този вирус доста, доста обърка проектите на милиони, да не кажа на всички хора. Така, че несъмнено ни чака нещо доста, доста тежко и доста съществено. Хората даже не могат да си дадат сметка. Гледам всякакви малките екрани, виждам всякакви политици, изявления на публицисти, на водещи на излъчвания, на водещи, на водачи на партии. Такива нелепости се приказват, чакали да отмине, да, щяло да отмине. Просто те не си дават сметка защо става на въпрос. Изобщо не си дават сметка, някои даже подценяват. Казват – “Kакво му се плашиме на този вирус?”. Мерките са ненужни, което е просто. Аз не мога да допускам, има хора, които викат – “Как ще ме задължават да поставям маска?”. Нали това е едно общество и даденият човек е заст от това общество, и би трябвало да се впише в това общество. Сега сме разединени по-скоро? Ами не, в последна сметка, всеки си има мнение, само че нали България по тази причина е избрала националните си представители, по тази причина има тази система, с цел да има хора, които да мислят за този народ. Надявам се те да взимат най-правилните решения. За страдание, досега не са тъкмо по този начин, само че всичко е доста субективно. Нашата история ни е научила, че ни, българите, се сплотяваме, когато имаме общ зложелател. Този вирус може ли да ни сплоти по някакъв метод? Със сигурност ще ни сплоти като се стартира по този начин, като се навлезе в различен стадий от нашия битовизъм, по този начин и нашето всекидневие, тогава в действителност ще се обединиме. Надявам се, тогава да има мощни водачи. България да има мощни хора и умни, които да не са подбудени отново от своите комплекси. От тях зависи българският народ. И едните, и другите, и третите, такива изявления - празни приказки. Реклама на единият, на дригуя, на третия. Реклама на партии, въобще тъпо, тъпо и то в подобен миг! Жалко! Но точно това ще покаже на хората кои са тези хора и в действителност защо става на въпрос. Хубавото на това нещо е, че, да, настъпват същински времена! Настъпват времена не на фалша. Настъпват времена, не на пиара, не на рекламата. Настъпват същински времена. И за същинските времена ни трябват същински хора. Вие сте доказателство за това. Аз не съм жуналист, аз съм фешън дизайнер, а вие, от вашата позиция, се съгласявате да говорите с мен. Т.е. това е в действителност нещо доста, доста същинско. Аз не съм представител на огромна медия. Вие може нито да сте представител на огромна медия, нито сте просветен публицист, само че си имате вашето обучение в друга сфера, обаче вие сте един от всички хора. И вашите въпроси, аз поглеждам пък по различен метод. Вашите въпроси са доста по-интересни, от тези на публицистите, вие сте част от народа, друго е от на всеки един публицист това изявление. Добре, въпреки всичко, вие като състезател сте привикнал да планирате. Примерно, имате мач след 6 месеца, знаете, че би трябвало да се готвите по прецизна стратегия. Не споделям, че е същото, само че не можа ли по такава логичност да се възнамерява. Има след 6 меседа три разновидността - да има мач, да опадне мача, заради причина от ваша страна, или да отпадне мача заради причина от трета страна? Като цяло, България и българското държавно управление реагира доста бързо. Защото би трябвало и да отчетеме и хубавите неща, които се направиха. Реагираха доста бързо, ограничиха го. Върви, нали, по този начин със напълно слаби темпове, което е доста, доста добре. Аз считам, че би трябвало да се мисли към този момент стопански хората по какъв начин ще претърпяват, по какъв начин ще бъдат от тук нататъка. Какво ще се случи на по-късен стадий? Какво ще се случи след месец, два, в случай че това състояние остане по този начин? Дават ли си сметка въобще? Имаше диспути дали да теглят 10 милиарда или седем, или осем милиадра, или там, колкото бяха. Не виждам какво имат да се чудят. Това нещо трябваше да се направи много-бързо и в действителност трябваше да се изтеглят доста повече от седем. Защото не виждам, просто, аз не виждам по какъв начин хората, в случай че това състояние задържи, хората... какво ще стане? Те не си дават сметка. Аз съм съвсем сигурен, че ситуацията няма да се оправи най-малко в близката година. А със спорта какво ще стане? Спорта не знам дали има смисъл да го разясняваме, при изискване, че нали има толкоз доста по-сериозни проблеми. За страдание спорта на този стадий остава на назад във времето и спешен режим. Който, както може, по малко и по този начин. Днеска слушах изявление, няма да разясня кой, какво и що, и няма да споделям имена. Слушах изявление, че ние сме били подвластни от Германия, от стопанската система на Германия, Испания и Италия, и ние чакаме на тях в действителност. Това значи, чакаме на кой ден ще ни пристигна бесилото. Това не значи ли, че ние все едно сме се предали? Не, означва, че не разчитаме на нас си. Ние живееме в едно от най-прекрасните места на планетата, имаме една от най плодородните земи, и ние седиме и чакаме на Германия, на Италия и на Испания на стопанските системи, те да се възстановят, а ние тъй като сме били вързани. Това хубаво, само че ние говориме, нали, в случай че не се възстановят те, ние какво правиме? Умираме ли? А светът в миналото ще бъде ли подобен, какъвто го познаваме? Това към този момент, може би ще бъде по-добър. Може би? Сега, в навечерието на един от най-големите християнски празници, множеството хора ще го прекарат по метод, по който не са го прекарвали. Вие персонално смеете ли да отидете сега на черква? Не е въпрос тук на смеене или не, на боязън или не. Разумно ли е съгласно вас? Не е рационално! Т.е. бихте посъветвали хората да си останат у дома? Ами да. Ако някой има вяра в Господ, или не има вяра в Господ, църквата няма да му оправи обстановката. Няма да му оправи това нещо. Той като си има вяра, има вяра си. Моли се. Някой, който съблюдава десетте божи заповеди, той ще си ги съблюдава, със църквата или без църквата. Нали, да разбираме, че такива са традициите, само че в обстановката би трябвало да бъдеме по-гъвкави и приспособими, по-бързо ориантиращи се. И да може да се работи като цяло в екип. В началото на диалога ни казахте, че като се ядосате за няколко секунди ви минава. В момента доста хора са затворени в къщи и почва по този начин да ескалира домашно принуждение, случват се неприятни сигуации от това, че хората прекарват доста време дружно. Как бихте ги посъвевали да се оправят?
Аз това ще кажа, че идват същински времена. Идват времена, които са доста същински. Много по този начин, хората ще правят оценка най-важните неща и ще рзберат за самите себе си къде са, къде е бил фалша. Къде е било недоразумението. Защото ще има доста спорове, които се основават точно, когато.... има някои хора, които избгвайки единият, заобикаляйки другият, те живеят по този метод. Като се заобикалят или не си приказват доста. Но сега в който ще би трябвало да сближат, те ще бъдат по този начин сложени в обстановка, която ще е неизбежно и ще би трябвало или да се схванат и да седнат, и да поговорят, което ги поучавам, тъй като постоянно е човек по-добре да приказва, и да оставя страстите на страни, тъй като страстите са безусловно непотребни. Има повече неща на които може хората да се радват, отколото да спорят за тях? Така ли да разбираме? Повече неща, които могат да обичат, в сравнение с да ненавиждат. Да, сигурно! Аз най-малко съм по този начин. То отново е въпрос на разсъдък. Много пъти, някой споделя - този е неприятен човек, то е гнусен. Той не е неприятен, елементарен той е малоумен. Иначе той не е неприятен човек, той е добър човек, просто е малоумен и тъй като не разсъждава, както би трябвало, и точно заради тази причина, той прави тези неща. Това е човек, който няма разсъдък. Иначе той не е неприятен човек. Но за жалост би трябвало да има от всичко. Света е цветен. Еми да, по тази причина е толкоз прекрасен, толкоз хубаво на тази планета, тъй като има всичко. Може ли да се каже, че с някой от вашите кандидати на кръга, с които сте излизали в професионалният бокс, сте другари? С съвсем всичките, откакто ги победя. След като ги успехите ставате другари? Да. А има един, който не сте победил, тогава се изказахте за него, че в никакъв случай няма да го почитате. Не, отново съм... на мен ми минава доста бързо, аз съм неприятен за малко, за един ден. Оттам нататъка, изключително за нещо сходно, съществено чак, най-вече един ден. Оттам нататъка ми минава. Дори съм си казвал, на хора, на които върша такива услуги и те не ги правят оценка, и си споделям, - “Гледай по какъв начин постъпи този човек, гледай каква услуга им направих, а той по какъв начин постъпи.”, само че си споделям – “Няма значение”, а той отново идва при мен за услуга, и отново му оказвам помощ. Така, че аз съм по различен метод е моето мислене. Усявате ли по пълностоен метод да се подготвяте сега, да упражнявате? Аз нямам потребност от толкоз пълноценно, тъй като аз отново споделих, че съм в спешен режим, спортно механически и упражнявам по този начин поддържащо. Но когато би трябвало, и когато се удостовери, че мача ще е 100 % на тази дата, и към този момент видя, че това е действително, че всички хора към този момент са отново във този, остарелия си режим. Виждам, че, нали, мача е действителен, естественно ще се приготвя крепко и ще бъда на топ равнище, и ще отида, и ще го победя. Ще го победя безапелационно, и по този начин хубаво, на инат на всички, които не имат вяра. vezba.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ