Куба - страната на пурите, латино ритмите, карибските плажове и…

Куба - страната на пурите, латино ритмите, карибските плажове и… бокса. Между въжетата боксьорите там демонстрират великолепие и финес, каквито съперниците им постоянно даже не са виждали. Сред кубинските боксови гении е Хавиер Ибаниес – момчето, което към този момент показва България.

Хавиер е роден в кубинския град Матанзас - на повече от 9000 километра от мястото, където тренира понастоящем - София. Пред bTV той дава своето пояснение за какво в Куба боксът е повече от спорт. Част от културата на страната е.

" Започваме доста дребни с бокса в Куба. Аз бях на 10. Затова и в страната равнището е толкоз високо. Приятели ме насочиха към бокса. Впоследствие треньорите видяха, че имам качества и продължих. Нашата зала беше улицата. Бяхме доста дребни и за нас беше като игра. Като по-големи отивахме към този момент в зали, където изискванията са доста по-добри. ", разяснява Хавиер.

Едва 18-годишен, той става олимпийски първенец за младежи през 2014-а година в китайския град Нанджин. В родината си е посрещнат като воин:

" Моят град е по-малък и всички ме посрещнаха с доста страст като същински първенец. Тогава осъзнах, че съм постигнал нещо значимо "

След огромните триумфи, идват и големите упования, тежащи на Хавиер, който взима съдбоносно решение. Окачва ръкавиците в дома си и поставя завършек на боксовата си кариера. Едва на 23.

" Бях отпаднал, не се усещах добре. Заради целия този стрес започнах да имам главоболия и взех решение да спра. 1 година си бях у дома, без да упражнявам. Близо до нас няма зала. Опитахме да създадем една дребна с моите другари и да упражняваме, само че когато треньорът пристигна с предлагането, започнах още веднъж да упражнявам доста съществено. ", спомня си с трогване Хавиер.

И тъкмо тогава идва моментът за смяната. Тя, както постоянно се случва в човешката история, става напълно инцидентно. Време е Ибаниес да отупа от праха боксовите си ръкавици и да се върне във втория си дом – кръга:

" Един доста прочут боксьор ми сподели, че мога да напусна Куба и да продължа да се боксирам за друга страна. Взех това решение и започнах със сериозните тренировки. Изведнъж пристигна и предлагането от България. Познавах треньора на националния тим - Жоел Арате. Припомних си, че тук, в София, станах международен първенец за младежи. Реших, че тук е моят шанс. ", разяснява Хавиер.

Пред кубинеца с българско поданство налице е голямо предизвикателство: да се потвърди на нов континент, за нова страна. И да печели. За страната, която показва – България. Признава, че през цялото време е получил поддръжка от своите другари за взетото мъчно решение:

" Никой не ме е подлагал на критика. Виждали сме се с кубински боксьори по надпревари откогато представям България, само че никой не ме е подлагал на критика, нито треньорите даже. “, признава кубинският боксьор с български паспорт.

Началото за Хавиер Ибаниес е обещаващо и доста обнадеждаващо за бъдещето. Печели бронз на европейското състезание по бокс в Ереван, Армения, а остава на крачка от оценката и на международното, където отпада на четвъртфиналите.

Матанзас, Нанджин и София са трите щастливи места по пътя към огромната фантазия – отличие на олимпийските игри в Париж през 2024-а година:

" Аз съм кубинец по рождение, само че се усещам и българин. Вече 3 години съм тук, имам поданство и представям България. И тук се усещам като у дома. Аз оставих спорта в Куба, а България отвори необятно вратите си за мен. Даде ми опция да извърша детската си фантазия – да стана олимпийски първенец. "

btvsport.bg