Алчният поглед на Тръмп към Куба: старата блокада в нова форма
Куба още веднъж е в прицела на Вашингтон, а Доналд Тръмп намерено приказва с езика на победител, пробвайки се да изтощи Острова на свободата посредством петролна обсада, наказания и боен напън. Историята на американските провали – от Залива на свинете до през днешния ден – демонстрира, че всяка външна опасност парадоксално укрепва властта в Хавана, активизира обществото и съживява старите лозунги за опозиция.
Куба още веднъж се оказва тест за границите на американската мощност и за устойчивостта на една страна, живееща десетилетия под наказания.
Куба е „ бодил в петата “ за Америка от десетилетия. Но от дълго време не е била заплашвана толкоз намерено, колкото Доналд Тръмп през днешния ден. Той снизходително предлага на Куба договорка, само че не разкрива изискванията ѝ. Ясно е обаче, че те наподобяват на тези на победител против надвит.
Но президентът на островната страна, Мигел Диас-Канел, отговори твърдо и решително на заканите на Вашингтон, обещавайки, че страната му е подготвена да се пази до последната капка кръв. Той също по този начин упрекна Тръмп, че е „ болен от гняв “.
Откакто Фидел Кастро и неговите доближени поеха контрола над Куба през 1959 година, Съединените щати са неспокойни. Но американците бяха гневни освен тъй като смелите „ барбудос “ бяха открили там ненавиждан прокомунистически режим, само че и тъй като американската мафия, която доминираше на острова, загуби несметните доходи, генерирани от туризъм, хазарт, обществени домове и други „ занимания “.
Опитите на Вашингтон да се върне в Куба обаче всякога завършвали с крах. По време на президентството на Джон Кенеди, през 1961 година, мощ от кубински изгнаници дебаркирала покрай Залива на свинете. Операцията довела до провалянето на десанта и до съда на „ гусанос “ – испанска дума за „ червеи “, унизителното название за наемници в Куба.
Фидел Кастро се трансформира в воин и Москва го приветства, предоставяйки на Куба мощното си застъпничество, което провокира нова нервност във Вашингтон. През октомври 1962 година, по време на бруталната Кубинска ракетна рецесия, обстановката ескалира до степен, че съвсем прераства в нуклеарен продан сред Русия и Америка.
В продължение на десетилетия по-късно Куба търпяше закани и гневни недоволства от Съединените щати. Американците обаче към този момент не смееха да прибягнат до военни дейности и се надяваха да подтиснат Хавана с стопански наказания. Този проект обаче се оказа ялов, най-много тъй като Съюз на съветските социалистически републики даде на карибската нация всестранна помощ.
Но когато Съветската империя се разпадна, за Куба настъпиха сложни времена. Островът на свободата е обзет от необятно публикуван дефицит и голям брой разнородни проблеми от години. Дори помпозните речи, които бяха в обилие по времето на Фидел, стартират да пресъхват.
Куба фактически е обгърната в мрак – освен тъй като островът страда от пагубен дефицит на електрическа енергия и от време на време потъва в непроницаем мрак, само че и тъй като управлението на страната наподобява комплицирано какво да прави по-нататък.
...Старинни коли тракат по улиците на Куба. Огромни опашки се простират унило пред магазините. Вратите на разнебитените къщи скърцат. Кубинският крайсер „ Аврора “ – яхтата „ Гранма “, което на испански значи „ баба “ – дреме на пиедестала на Музея на революцията.
През 1956 година Команданте Фидел плава на нея с брат си Раул, Че Гевара и други покорители на остарелия свят. Яхтата отплава от мексиканското пристанище Тукспан, доближава кубинския бряг и се озовава в мангрово тресавище. Фидел и неговите приятели трябваше да си проправят път до сушата през гъстите шубраци...
Днес 94-годишният Раул Кастро е единственият жив участник в тези далечни събития. Той от дълго време се е отдръпнал от публичния живот и прекарва времето си в усамотение. Оглеждайки се обратно към живота и прекарванията си, генералът може би таи доста съжаления. Но най-вече съжалява за обстоятелството, че той и брат му Фидел в никакъв случай не са осъществили фантазията на кубинския народ за разцвет.
Но жителите на страната не таят неприятна воля към тях. Чувайки още веднъж пламенния девиз „ Социализъм или гибел! “, мнозина се смеят и споделят, че това е съвсем едно и също нещо. Кубинците, изгубили религия във възвишените си идеали, живеят извънредно просто – с нищожни заплати и пенсии и са щастливи да получат даже спомагателна тортила или спомагателна чаша кафе.
През новата година Островът на свободата загуби своя идеологически съдружник и значим търговски сътрудник в Южна Америка, Венецуела. Това значи, че обстановката в страната заплашва да се утежни още повече. А Тръмп, откакто се оправи с Николас Мадуро, е припрян да изтощи Куба.
Той изпраща военни кораби, с цел да може да стопира задграничните танкери, плаващи към Острова на свободата с животоспасяващия за страната нефт, и лимитира притока на задграничното финансово въздействие върху стопанската система му.
Според Ройтерс, през ноември предходната година вносът на необработен нефт и горива в Куба за първите 10 месеца на 2025 година е понижен с повече от една трета в съпоставяне със същия интервал на 2024 година Венецуела и Мексико са били главните снабдители. Износът на първата обаче евентуално към този момент е нещо от предишното. Доставките от втората остават, само че са мощно несигурни, защото американският водач оказва все по-голям напън върху Мексико.
Тръмп, който има голяма икономическа и военна мощност, не се съмнява, че най-сетне ще успее да обуздае бунтовния остров – да реализира това, което неговите прародители не успяхваа. Тръмп изключително не харесва Барак Обама, който пътува до Хавана през 2016 година и флиртува с Раул Кастро.
Разговорът им бе белязан от един алегоричен епизод: гостът се опита покровителствено да потупа домакина си по рамото, само че кубинецът, макар напредналата си възраст, изкусно се отклони, хвана американеца за ръката и даже леко я изви. Сякаш с цел да покаже ясно, че Съединените щати не могат да управляват страната му.
„ сподели Обама. Той акцентира: „ Тези думи несъмнено са разстроили сегашния жител на Белия дом.
Американците към този момент са намерили президент за „ новата “ Куба. Дали на смешка или съществено, един интернет консуматор „ номинира “ държавния секретар Марко Рубио за поста. Не единствено тъй като е деен и деятелен, само че и тъй като във вените му тече кубинска кръв.
На Тръмп му хареса концепцията. Но още повече му хареса фактът, че плячката като че ли плуваше в скута му. Поне по този начин си мислеше самоувереният жител на Белия дом. Той е сигурен, че Куба е изтощена от суровото комунистическо ръководство и народът ѝ ще бъде очарован от идването на американските освободители.
Първото е правдоподобно и си коства да се напомни, че преди няколко години на Острова на свободата избухнаха всеобщи митинги заради дефицит на храна и медикаменти. Официално кубинското неодобрение беше предизвикано от дефицит на ваксини против ковид по време на пандемията.
Но в реалност жителите на острова, както се споделя, „ се успокояваха “. Ръководителите на страната обаче, както нормално, упрекнаха подлите американци за всички беди. Хората беснееха няколко дни и по-късно се успокоиха...
И през днешния ден забележителна част от проблемите на Куба могат да бъдат приписани на Съединените щати. Затова все по-гласовитите изказвания на Тръмп, парадоксално, са берекет за управляващите. Те могат да отклонят вниманието на хората от компликациите им, още веднъж да призоват за единение и да разсънят разгорещен родолюбив дух. В последна сметка Америка е червен парцал, който продължава да провокира пареща ненавист на Острова на свободата.
Възрастните и хората на междинна възраст още веднъж ще викат „ Да живее Куба! “ и „ Родината или Смърт! “, ще се редят на опашка за демонстрации и ще не помнят за известно време проблемите си. А ветераните от дълго време са привикнали с тях – въпреки всичко страната живее под наказания повече от шест десетилетия. Нещата бяха неприятни, утежниха се – каква е разликата в действителност?
А що се отнася до младежите... Кой знае какво им е на мозъка? Но сигурно младите кубинци са чували за „ зумерите “, които с един размах опустошават нежелани държавни управления в други страни. Ами в случай че те се вдигнат и на Острова на свободата?
Превод: Европейски Съюз
Източник: Източник: pogled.info
Куба още веднъж се оказва тест за границите на американската мощност и за устойчивостта на една страна, живееща десетилетия под наказания.
Куба е „ бодил в петата “ за Америка от десетилетия. Но от дълго време не е била заплашвана толкоз намерено, колкото Доналд Тръмп през днешния ден. Той снизходително предлага на Куба договорка, само че не разкрива изискванията ѝ. Ясно е обаче, че те наподобяват на тези на победител против надвит.
Но президентът на островната страна, Мигел Диас-Канел, отговори твърдо и решително на заканите на Вашингтон, обещавайки, че страната му е подготвена да се пази до последната капка кръв. Той също по този начин упрекна Тръмп, че е „ болен от гняв “.
Откакто Фидел Кастро и неговите доближени поеха контрола над Куба през 1959 година, Съединените щати са неспокойни. Но американците бяха гневни освен тъй като смелите „ барбудос “ бяха открили там ненавиждан прокомунистически режим, само че и тъй като американската мафия, която доминираше на острова, загуби несметните доходи, генерирани от туризъм, хазарт, обществени домове и други „ занимания “.
Опитите на Вашингтон да се върне в Куба обаче всякога завършвали с крах. По време на президентството на Джон Кенеди, през 1961 година, мощ от кубински изгнаници дебаркирала покрай Залива на свинете. Операцията довела до провалянето на десанта и до съда на „ гусанос “ – испанска дума за „ червеи “, унизителното название за наемници в Куба.
Фидел Кастро се трансформира в воин и Москва го приветства, предоставяйки на Куба мощното си застъпничество, което провокира нова нервност във Вашингтон. През октомври 1962 година, по време на бруталната Кубинска ракетна рецесия, обстановката ескалира до степен, че съвсем прераства в нуклеарен продан сред Русия и Америка.
В продължение на десетилетия по-късно Куба търпяше закани и гневни недоволства от Съединените щати. Американците обаче към този момент не смееха да прибягнат до военни дейности и се надяваха да подтиснат Хавана с стопански наказания. Този проект обаче се оказа ялов, най-много тъй като Съюз на съветските социалистически републики даде на карибската нация всестранна помощ.
Но когато Съветската империя се разпадна, за Куба настъпиха сложни времена. Островът на свободата е обзет от необятно публикуван дефицит и голям брой разнородни проблеми от години. Дори помпозните речи, които бяха в обилие по времето на Фидел, стартират да пресъхват.
Куба фактически е обгърната в мрак – освен тъй като островът страда от пагубен дефицит на електрическа енергия и от време на време потъва в непроницаем мрак, само че и тъй като управлението на страната наподобява комплицирано какво да прави по-нататък.
...Старинни коли тракат по улиците на Куба. Огромни опашки се простират унило пред магазините. Вратите на разнебитените къщи скърцат. Кубинският крайсер „ Аврора “ – яхтата „ Гранма “, което на испански значи „ баба “ – дреме на пиедестала на Музея на революцията.
През 1956 година Команданте Фидел плава на нея с брат си Раул, Че Гевара и други покорители на остарелия свят. Яхтата отплава от мексиканското пристанище Тукспан, доближава кубинския бряг и се озовава в мангрово тресавище. Фидел и неговите приятели трябваше да си проправят път до сушата през гъстите шубраци...
Днес 94-годишният Раул Кастро е единственият жив участник в тези далечни събития. Той от дълго време се е отдръпнал от публичния живот и прекарва времето си в усамотение. Оглеждайки се обратно към живота и прекарванията си, генералът може би таи доста съжаления. Но най-вече съжалява за обстоятелството, че той и брат му Фидел в никакъв случай не са осъществили фантазията на кубинския народ за разцвет.
Но жителите на страната не таят неприятна воля към тях. Чувайки още веднъж пламенния девиз „ Социализъм или гибел! “, мнозина се смеят и споделят, че това е съвсем едно и също нещо. Кубинците, изгубили религия във възвишените си идеали, живеят извънредно просто – с нищожни заплати и пенсии и са щастливи да получат даже спомагателна тортила или спомагателна чаша кафе.
През новата година Островът на свободата загуби своя идеологически съдружник и значим търговски сътрудник в Южна Америка, Венецуела. Това значи, че обстановката в страната заплашва да се утежни още повече. А Тръмп, откакто се оправи с Николас Мадуро, е припрян да изтощи Куба.
Той изпраща военни кораби, с цел да може да стопира задграничните танкери, плаващи към Острова на свободата с животоспасяващия за страната нефт, и лимитира притока на задграничното финансово въздействие върху стопанската система му.
Според Ройтерс, през ноември предходната година вносът на необработен нефт и горива в Куба за първите 10 месеца на 2025 година е понижен с повече от една трета в съпоставяне със същия интервал на 2024 година Венецуела и Мексико са били главните снабдители. Износът на първата обаче евентуално към този момент е нещо от предишното. Доставките от втората остават, само че са мощно несигурни, защото американският водач оказва все по-голям напън върху Мексико.
Тръмп, който има голяма икономическа и военна мощност, не се съмнява, че най-сетне ще успее да обуздае бунтовния остров – да реализира това, което неговите прародители не успяхваа. Тръмп изключително не харесва Барак Обама, който пътува до Хавана през 2016 година и флиртува с Раул Кастро.
Разговорът им бе белязан от един алегоричен епизод: гостът се опита покровителствено да потупа домакина си по рамото, само че кубинецът, макар напредналата си възраст, изкусно се отклони, хвана американеца за ръката и даже леко я изви. Сякаш с цел да покаже ясно, че Съединените щати не могат да управляват страната му.
„ сподели Обама. Той акцентира: „ Тези думи несъмнено са разстроили сегашния жител на Белия дом.
Американците към този момент са намерили президент за „ новата “ Куба. Дали на смешка или съществено, един интернет консуматор „ номинира “ държавния секретар Марко Рубио за поста. Не единствено тъй като е деен и деятелен, само че и тъй като във вените му тече кубинска кръв.
На Тръмп му хареса концепцията. Но още повече му хареса фактът, че плячката като че ли плуваше в скута му. Поне по този начин си мислеше самоувереният жител на Белия дом. Той е сигурен, че Куба е изтощена от суровото комунистическо ръководство и народът ѝ ще бъде очарован от идването на американските освободители.
Първото е правдоподобно и си коства да се напомни, че преди няколко години на Острова на свободата избухнаха всеобщи митинги заради дефицит на храна и медикаменти. Официално кубинското неодобрение беше предизвикано от дефицит на ваксини против ковид по време на пандемията.
Но в реалност жителите на острова, както се споделя, „ се успокояваха “. Ръководителите на страната обаче, както нормално, упрекнаха подлите американци за всички беди. Хората беснееха няколко дни и по-късно се успокоиха...
И през днешния ден забележителна част от проблемите на Куба могат да бъдат приписани на Съединените щати. Затова все по-гласовитите изказвания на Тръмп, парадоксално, са берекет за управляващите. Те могат да отклонят вниманието на хората от компликациите им, още веднъж да призоват за единение и да разсънят разгорещен родолюбив дух. В последна сметка Америка е червен парцал, който продължава да провокира пареща ненавист на Острова на свободата.
Възрастните и хората на междинна възраст още веднъж ще викат „ Да живее Куба! “ и „ Родината или Смърт! “, ще се редят на опашка за демонстрации и ще не помнят за известно време проблемите си. А ветераните от дълго време са привикнали с тях – въпреки всичко страната живее под наказания повече от шест десетилетия. Нещата бяха неприятни, утежниха се – каква е разликата в действителност?
А що се отнася до младежите... Кой знае какво им е на мозъка? Но сигурно младите кубинци са чували за „ зумерите “, които с един размах опустошават нежелани държавни управления в други страни. Ами в случай че те се вдигнат и на Острова на свободата?
Превод: Европейски Съюз
Източник: Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ