Куба е изключителна локация, която до днес може да се

Куба е изключителна локация, която до през днешния ден може да се счита за изгубена във времето. Благодарение на изчезналия капитализъм и въздействието на великите сили, островът се е трансформирал в една от най-пленяващите туристически дестинации. Днес мераклиите могат да посетят страната и да се насладят на дивата ѝ хубост, само че преди към 70 години, туристите не са били изключително добре посрещани.

Причината се крие в няколко имена, единият е Хуленсио Батиста –  някогашен президенти на Куба, а другият е доста по-познат – Фидел Кастро. През далечната 1958 година Батиста се пробва да открие вярната формула за задържането на естественото, въпреки и непрекъснато да се приказва за корупция, гражданска война, протести и всевъзможни други проблеми. В Хавана се приказва даже за развиването на бизнес и офисите никнат един след различен.

Надеждата на президента е да притегли освен туристи, само че и хора, които да оказват помощ за построяването и развиването на една по-модерна страна. А що се отнася до столицата, тя е готова да стане идващия латино Лас Вегас и Батиста е подготвен да хвърли доста пари за тази цел. Намирайки се в центъра сред два континента, водачът има намерение да откри задоволително вложители, само че по модела на Монако, първо се постарал да предложения представителите на Формула 1. Първото Гран При на острова се провежда  през 1957 година в Хавана и откакто самият град не разполага с съвършената инфраструктура, пистата представлявала една много трагична гонка по градските улици. И най-важното, мнозина си закупили билети, а и концепцията се харесала на мнозина.

Същата година Хуан Мануел Фанджио освен сграбчва успеха, само че и сърцата на почитателите, най-много със своя доста по-благ темперамент. Впрочем до този миг Фанджио е великолепие, чийто рекроди са усъвършенствани само и единствено от Люис Хамилтън и Михаел Шумахер. За хаванската аудитория, Фанджио и до през днешния ден е най-хубав – просто не са виждали доста други водачи след него. През 1958 година аудиторията се приготвя да посрещне още веднъж най-бързите водачи на света. С идването на тимовете, всеки вижда една по-различна страна, а и няма по какъв начин да не бъде, откакто Кастро към този момент е съумял да набере скорост и вълненията могат да се отчетат и по скалата на Рихтер.

Фанджио идва с една единствена задача, да отбрани купата си и да се наложи като първенец на Куба, до момента в който Стърлинг Мос има намерение да охлади пристрастеностите. Самото съревнование не е включено в формалния формат, само че водачите го харесват, публиката е удовлетворена и гостите са настанени в първокласния и хубав хотел Линкълн в Централна Хавана, където всичко е повече от приказка. А и за едно съревнование, което ще се отплати в диви и буйни вечери, състезателите са подготвени освен да посетят острова, само че и да останат по-дълго. Някои идват даже седмица по-рано. Една вечер след идването си, Фанджио влиза в хотела и се насочва към ресторанта, когато е посрещнат от чужд човек с кожено яке демонстрира своето оръжие и го принуждава безшумно да тръгне след него.

Пилотът извършва сюрпризиран и чува, че против него е човек от 26-то юлската гражданска война. Мануел се качва в автомобила на похитителя и по-късно изчезва в незнайна посока. Мотивите не са изненада за никого, с отвличането на едно от най-големите имена в моторния спорт, революционерите се пробват да завоюват вниманието на международната аудитория. Показването на тяхната идея е може би най-хубавия метод да получат и малко повече поддръжка. В този миг Батиста е заловен на тясно и би трябвало да вземе решение, дали да одобри условията на похитителите и да спре надпреварата или да продължи всичко по проект и да остави полицията да преследва похитителите.

Междувременно Стърлинг Мос получава отбраната на полицията и защитата в хотела е повече от впечатляваща, даже е неразрешено на гостите да влизат и да желаят подписи. Малко по-късно той ще признае, че е била доста неспокойна вечер. Когато Фанджио се връща, споделя по какъв начин е дочул, че партизаните желали да вземат и Мос, само че точно той ги помолил да го оставят, тъй като е на меден месец със брачната половинка си. Това несъмнено е неистина, само че кубинците няма по какъв начин да го знаят. Това, което мнозина обаче не знаят е, че Фанджио изкарва доста прелестно своето похищение. Хранен е с пържоли на стомах, може да спи като цар, никой не го закача, даже самите „ терористи “ желаят да им споделя за пилотирането на бързи коли, слушат историята на живота му и още доста други такива действия.

Мануел има единствено почитатели и може да си почине, а това е разкош, който не се случва постоянно. Още през цялото време, неговите похитители споделят, че въобще не е в заплаха и не би трябвало да се тормози за здравето си. Малко откакто е освободен, той признава, че схваща идеята на революционерите и няма никакво желание да взима страна, той е аржентинец и няма да се намесва в техните каузи. В деня на надпреварата, кубинският президент декларира, че освен няма желание да договаря с терористи, само че и ще разреши надпреварата да се организира, освен това пред аудитория от 150 000 души.

Маурисио Тринтинат се качва в Maserati-то на Фанджио и надпреварата стартира. По това време на Мануел е препоръчано радио, с цел да слуша коментара, само че не е в въодушевление и отхвърля. Дори е препоръчано да получи опрощение персонално от Фидел Кастро и заричане, че идващият път, когато революцията към този момент се случи, Фанджио ще има правото да се състезава и ще може да победи. Единственият проблем е, че единствено още едно такова ще има в програмата, преди да бъдат прекъснати вечно. Самото съревнование също не е толкоз очарователно, колкото се желае на публиката. След 5-тата обиколка Мос и Мастен Грегъри стартират да изпитват усложнения и да усещат, че пътя е прекомерно хлъзгав. Организаторите стартират да подозират още един бойкот, до момента в който не се оказва, че Porsche-то на Роберто Майерс не е почнало да пуска масло по пътя. На идната обиколка идват и по-големите проблеми.

Армандо Гарсия Сифуентенс губи надзор над свеото Ferrari и се забива с болида си в група фенове отвън пистата. Около 30 индивида са ранени и 7 умират на място. Другият водач на Porsche – Улф Нориден стопира на пистата и се пробва да помогне на потърпевшите. Телата били разхвърляни на всички места и отделени човешки елементи можели да бъдат видяни покрай болида. Победител в това съревнование е Стърлинг Мос, който обаче по този начин и не схваща, че е имала доста тежка злополука, до момента в който стигне до мястото, пистата е разчистена. До през днешния ден мнозина настояват, че Мос не се е съобразил с аления байрак и е съумял да изпревари Мастен Грегъри точно в зона, в която това е било неразрешено. Въпреки това Стърлинг взима тъкмо това, което е желал – успеха. Що се отнася до Фанджио, той е предаден малко след надпреварата на Аржентинското посолство в Куба. Междувременно целият свят към този момент оповестява за революцията на Кастро.

Батиста изпада в недружелюбност и продължава да натрупа негативи за безхаберието и неналичието на каквато и да било защита. Кубинският водач, който губи надзор и убива 7 души е наказан за ликвидиране, присъдата е издадена, до момента в който е в болничното заведение и лекарите се пробват да го спасят. До през днешния ден в кубинската полиция ще откриете, че отвличането се счита за осъществено от незнаен причинител. Фидел съумява да хвърли цяла Куба в пламъци, само че са нужни още 2 години, преди да успее да възвърне спортната процедура в Куба.

Отново ще бъдат поканени тези познати водачи, и тогава Стърлинг ще успее да завоюва, само че пистата още веднъж демонстрира съществени проблеми, този път със гибелта на Еторе Чимери, който разрушава своето Ferrari в мантинела и лети към 45 метра към пропастта. За страдание лекарите не съумяват да му оказват помощ. Една година по-късно, надпреварата към този момент не се организира. Според новият режим, надпреварите с лъскави машини, се считат като буржоазни и влизат в несъгласия с ръководството.