Куба не е само мохито, салса и пури
Куба е – омайната приказка на сибонеите, Островът на свободата – независимост на душата и тялото, независимост на личността. Куба е земя, полегнала върху 1200 км дълга и тясна линия, а днес Sofia24.bg ще ви опише за нея. Всъщност е архипелаг от над 4000 острова. Осеяна е от тънък бял пясък, кристално чисто изумрудено море, музика и танци, международно известни ром и пури и зашеметяваща кухня, която не оставя никого апатичен.
В Куба прекарах от 1974 до 1978 година Бях на 7 година, първи клас в Руското дипломатическо учебно заведение към посолство на Съветския Съюз, когато заминахме за Хавана, където майка ми правеше аспирантура по испански език и литература в университета " Хосе Мартин “, като в същото време работеше към българското посолство. Живеехме в най-луксозният хотел в Хавана – " Хавана Либре “, на 21-вия етаж. Асансьорите си имаха " водачи “ – кубинец, който по през целия ден седи в асансьора и натиска копчетата, до момента в който си приказва с пътуващите надолу и нагоре. Майка ми позволяваше да слизам сама и да си поръчвам храна в ресторанта. Първото изречение, което научих на испански език, беше: " Сеньор, киеро уна рана! “( " Господине, желая една жаба! “) Може би ще се зачудите по какъв начин по този начин желая жаба! Много просто. В Куба жабешкото месо е най-големият деликатес – те са ужасно огромни и убийствено вкусни.
Кубинското жабешото бутче е по-голямо от пилешкото, а месцето е снежно бяло и нежно. И по този начин Куба ме научи да хапвам вкусните жабешки бутчета, до момента в който възрастните пиеха коктейл " Мохито “ с мезе от специфични пържени оси, поднесени в купичка и забучени на клечки. Гледах ги с интерес в обичаната механа на Хемингуей " Бодегита “ и си мечтаех да порасна, с цел да пия и аз " Мохито “ или " Куба Либре “… Кръчмата е известна и с това, че известни персони и поети от целия свят са оставяли по една мисъл или стихотворение на своя език. Точно там, в дъното, майка ми, поетесата Ваня Петкова, написа превъзходното си стихотворение " Бодегита “ на български и се подписа с големия си автограф.
Храмът на кубинското мохито - дребният бар в Хавана " Бодегита дел медио " и до през днешния ден продължава да притегля милиони туристи, които идват, с цел да открият обичаното място на американския публицист Ърнест Хемингуей.
ДЕТСТВОТО
В двора на учебното заведение беше цялостно с дребни дръвчета със зелените лимончета " лайм “. В междучасието си късахме и се замервахме с тях. А в случай че искахме да дразним някой, ги ядяхме.
Една Нова година ни предложения на посетители бащата на Че Гевара – Ернесто Гевара Линч, който живееше в същия хотел, на същият етаж с втората си брачна половинка, която ни наготви типично кубинска ядене – в средата на масата лежеше величествено малко прасенце с гарнитура от пържени банани. Това е единствено един епизод от многочислените ми мемоари от Куба…
Населението на Куба е съумяло да сплоти испанските, африканските и карибските кулинарни обичаи с локалните пристрастия и усети.
Най-силно обаче се усеща
ВЛИЯНИЕТО НА ИСПАНСКИТЕ КОЛОНИЗАТОРИ
които владеят островите три века. Те първи докарват по тия места сушената солена тресчица и въпреки да е парадоксално при изобилието на прясна риба, през днешния ден тя е един от най-употребяваните артикули в кубинската кухня. Готвят я по старинна рецепта със зеленчуци и зелени подправки и я сервират непроменяемо с пържен " котешки “ самун. Впрочем локалната кухня придобива повече изисканост точно поради испанците, които научават популацията да си готви вкусотии като обилните омлети с късчета месо или морски блага. Много от общоприетите блюда също се трансформират в нещо особено, когато локалните се научават да ги подправят с финия кубински ром. Той се прибавя в сосовете или напряко в ястието, само че с него се забъркват и популярните коктейли куба либре, мохито, дайкири. Мохитото е била обичана напитка на Че Гевара.
Куба не страда от липса на кулинарно многообразие. Дори на тази неголяма територия има региони, които много се разграничават по желанията си към продуктите и ястията. На изток, в планините, обичаите са разнообразни от тези на централните региони. Там и в Сантяго де Куба в тортийата вместо картофи поставят юка или зелени банани и всичко готвят по-пикантно, до момента в който в централната и западната част пък са напряко пристрастени към кокосовите орехи и шоколада. За пържене употребяват единствено кокосово масло, а сосовете подготвят само с кокосово мляко. Впрочем сосовете са обичани на всички кубинци. Сред най-популярните са креолският (домати, лук, пипер и чесън) и мохо (чесън, лимонен сок и зелени подправки). И защото по тези места се използват доста плодове, готвачите обичат да подправят храната и с плодови сосове от манго, папая и цитруси. Дресингите за салатите нормално включват зехтин, само че сметаната и майонезата са изключени. Много известна е салатата от авокадо, което се разбърква с късчета ананас и сьомга и се подправя с лимонен сок. Интересно е, че салатите тук се сервират с самун, освен това – бял. В кубинската кухня доминират месата, печени на грил или задушени в керамични съдове. Яде се доста риба. Празничното меню пък постоянно се разнообразява с домашни и диви птици, печени на шиш или задушени със зеленчуци.
СПЕЦИАЛНИ БЛЮДА
Ако ви предлагат да опитате фридантас, знайте, че това не е нищо друго с изключение на шишчета от свинско месо, които се сервират с ориз и пикантен доматен сос. Те са доста обичани от локалните също като пастата със сирене, месо и зеленчуци. " Карко мишадо “ пък е говеждо, пълнено с шунка. И защото кубинският боб е друг по цвят – обичайният е червен, само че има и бял, жълт и даже черен, с него се вършат доста истински блюда. Най-популярните са супата " Потахе “ и ястието " Конгри “, в което бобът се разнообразява с ориз и пушен салам. Бананите са освен десерт, тук те се пържат и прибавят в супи. Бананите са мънички и зелени, само че извънредно вкусни. Бананови шубраци растяха в учебния ни двор и ни бяха изцяло безвъзмездна закуска в междучасията. Особено известни в Куба са зелените банани, които се режат на тънки кръгчета и се пържат в кипящо масло, до момента в който се покрият с яркожълта коричка. След това се поръсват със сол и пипер и по усет припомнят нашенските хрупкави пържени картофки. Струва си да се опита също задушено или печено свинско с разнородни подправки и банани, тасахо – от мощно подправено свинско мляно месо, задушените пилета с ориз – поло кон аррос, фамозните в целия свят кубински варени лангусти с лимон, месото и яйцата от костенурка, а на най-смелите предлагам и крокодилското задушено. Впрочем лангустите са част от обичаното ядене на кубинския някогашен водач Фидел Кастро – ориз със скариди.
ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕ – ЧОРБАТА НА АБОРИГЕНИТЕ
Кубинците считат, че локалното национално ястие, чорбата на туземците – " ахиако криоло “, е олицетворение на особения кубински жанр на живот и знак на дълголетието. Причината е, че доста от столетниците на Острова споделят, че тя е непрекъсната част от менюто им. Прави се с доста зеленчуци, плодове и с разнообразни меса – става гъста, с кондензиран усет и засищаща. Така че в случай че ви отдаде случай да посетите Куба, безусловно пробвайте вълшебното ахиако.
На обяд се сервира трапезно вино, а вечерята не минава без аперитив " Канелазос ром ", с добавени канела и карамфил. Поднасят го с хапки сирене. Угощенията приключват с десерт от разнородни плодове, сладолед " Копелия “ и горчиво кафе. Спомням си, че ми купуваха сладолед от кафе! Любимият плод на кубинците е ананасът, който освен се прибавя в ястията, само че и с него вършат най-различни питиета. Десертите, както и напитките в Куба са доста сладки, защото се овкусяват със захар от захарна тръстика. Традиционна наслада са бананите фламбе. Парченца от плода се потопяват в портокалов сок и в карамел и се поливат с обичания ром, който се възпламенява. Всичко това наложително е забулено в аромата на кубинските пури, който някой сеньор пуши наоколо. Куба е една освен екзотична, само че и вкусна фантазия.
В Куба прекарах от 1974 до 1978 година Бях на 7 година, първи клас в Руското дипломатическо учебно заведение към посолство на Съветския Съюз, когато заминахме за Хавана, където майка ми правеше аспирантура по испански език и литература в университета " Хосе Мартин “, като в същото време работеше към българското посолство. Живеехме в най-луксозният хотел в Хавана – " Хавана Либре “, на 21-вия етаж. Асансьорите си имаха " водачи “ – кубинец, който по през целия ден седи в асансьора и натиска копчетата, до момента в който си приказва с пътуващите надолу и нагоре. Майка ми позволяваше да слизам сама и да си поръчвам храна в ресторанта. Първото изречение, което научих на испански език, беше: " Сеньор, киеро уна рана! “( " Господине, желая една жаба! “) Може би ще се зачудите по какъв начин по този начин желая жаба! Много просто. В Куба жабешкото месо е най-големият деликатес – те са ужасно огромни и убийствено вкусни.
Кубинското жабешото бутче е по-голямо от пилешкото, а месцето е снежно бяло и нежно. И по този начин Куба ме научи да хапвам вкусните жабешки бутчета, до момента в който възрастните пиеха коктейл " Мохито “ с мезе от специфични пържени оси, поднесени в купичка и забучени на клечки. Гледах ги с интерес в обичаната механа на Хемингуей " Бодегита “ и си мечтаех да порасна, с цел да пия и аз " Мохито “ или " Куба Либре “… Кръчмата е известна и с това, че известни персони и поети от целия свят са оставяли по една мисъл или стихотворение на своя език. Точно там, в дъното, майка ми, поетесата Ваня Петкова, написа превъзходното си стихотворение " Бодегита “ на български и се подписа с големия си автограф.
Храмът на кубинското мохито - дребният бар в Хавана " Бодегита дел медио " и до през днешния ден продължава да притегля милиони туристи, които идват, с цел да открият обичаното място на американския публицист Ърнест Хемингуей.
ДЕТСТВОТО
В двора на учебното заведение беше цялостно с дребни дръвчета със зелените лимончета " лайм “. В междучасието си късахме и се замервахме с тях. А в случай че искахме да дразним някой, ги ядяхме.
Една Нова година ни предложения на посетители бащата на Че Гевара – Ернесто Гевара Линч, който живееше в същия хотел, на същият етаж с втората си брачна половинка, която ни наготви типично кубинска ядене – в средата на масата лежеше величествено малко прасенце с гарнитура от пържени банани. Това е единствено един епизод от многочислените ми мемоари от Куба…
Населението на Куба е съумяло да сплоти испанските, африканските и карибските кулинарни обичаи с локалните пристрастия и усети.
Най-силно обаче се усеща
ВЛИЯНИЕТО НА ИСПАНСКИТЕ КОЛОНИЗАТОРИ
които владеят островите три века. Те първи докарват по тия места сушената солена тресчица и въпреки да е парадоксално при изобилието на прясна риба, през днешния ден тя е един от най-употребяваните артикули в кубинската кухня. Готвят я по старинна рецепта със зеленчуци и зелени подправки и я сервират непроменяемо с пържен " котешки “ самун. Впрочем локалната кухня придобива повече изисканост точно поради испанците, които научават популацията да си готви вкусотии като обилните омлети с късчета месо или морски блага. Много от общоприетите блюда също се трансформират в нещо особено, когато локалните се научават да ги подправят с финия кубински ром. Той се прибавя в сосовете или напряко в ястието, само че с него се забъркват и популярните коктейли куба либре, мохито, дайкири. Мохитото е била обичана напитка на Че Гевара.
Куба не страда от липса на кулинарно многообразие. Дори на тази неголяма територия има региони, които много се разграничават по желанията си към продуктите и ястията. На изток, в планините, обичаите са разнообразни от тези на централните региони. Там и в Сантяго де Куба в тортийата вместо картофи поставят юка или зелени банани и всичко готвят по-пикантно, до момента в който в централната и западната част пък са напряко пристрастени към кокосовите орехи и шоколада. За пържене употребяват единствено кокосово масло, а сосовете подготвят само с кокосово мляко. Впрочем сосовете са обичани на всички кубинци. Сред най-популярните са креолският (домати, лук, пипер и чесън) и мохо (чесън, лимонен сок и зелени подправки). И защото по тези места се използват доста плодове, готвачите обичат да подправят храната и с плодови сосове от манго, папая и цитруси. Дресингите за салатите нормално включват зехтин, само че сметаната и майонезата са изключени. Много известна е салатата от авокадо, което се разбърква с късчета ананас и сьомга и се подправя с лимонен сок. Интересно е, че салатите тук се сервират с самун, освен това – бял. В кубинската кухня доминират месата, печени на грил или задушени в керамични съдове. Яде се доста риба. Празничното меню пък постоянно се разнообразява с домашни и диви птици, печени на шиш или задушени със зеленчуци.
СПЕЦИАЛНИ БЛЮДА
Ако ви предлагат да опитате фридантас, знайте, че това не е нищо друго с изключение на шишчета от свинско месо, които се сервират с ориз и пикантен доматен сос. Те са доста обичани от локалните също като пастата със сирене, месо и зеленчуци. " Карко мишадо “ пък е говеждо, пълнено с шунка. И защото кубинският боб е друг по цвят – обичайният е червен, само че има и бял, жълт и даже черен, с него се вършат доста истински блюда. Най-популярните са супата " Потахе “ и ястието " Конгри “, в което бобът се разнообразява с ориз и пушен салам. Бананите са освен десерт, тук те се пържат и прибавят в супи. Бананите са мънички и зелени, само че извънредно вкусни. Бананови шубраци растяха в учебния ни двор и ни бяха изцяло безвъзмездна закуска в междучасията. Особено известни в Куба са зелените банани, които се режат на тънки кръгчета и се пържат в кипящо масло, до момента в който се покрият с яркожълта коричка. След това се поръсват със сол и пипер и по усет припомнят нашенските хрупкави пържени картофки. Струва си да се опита също задушено или печено свинско с разнородни подправки и банани, тасахо – от мощно подправено свинско мляно месо, задушените пилета с ориз – поло кон аррос, фамозните в целия свят кубински варени лангусти с лимон, месото и яйцата от костенурка, а на най-смелите предлагам и крокодилското задушено. Впрочем лангустите са част от обичаното ядене на кубинския някогашен водач Фидел Кастро – ориз със скариди.
ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕ – ЧОРБАТА НА АБОРИГЕНИТЕ
Кубинците считат, че локалното национално ястие, чорбата на туземците – " ахиако криоло “, е олицетворение на особения кубински жанр на живот и знак на дълголетието. Причината е, че доста от столетниците на Острова споделят, че тя е непрекъсната част от менюто им. Прави се с доста зеленчуци, плодове и с разнообразни меса – става гъста, с кондензиран усет и засищаща. Така че в случай че ви отдаде случай да посетите Куба, безусловно пробвайте вълшебното ахиако.
На обяд се сервира трапезно вино, а вечерята не минава без аперитив " Канелазос ром ", с добавени канела и карамфил. Поднасят го с хапки сирене. Угощенията приключват с десерт от разнородни плодове, сладолед " Копелия “ и горчиво кафе. Спомням си, че ми купуваха сладолед от кафе! Любимият плод на кубинците е ананасът, който освен се прибавя в ястията, само че и с него вършат най-различни питиета. Десертите, както и напитките в Куба са доста сладки, защото се овкусяват със захар от захарна тръстика. Традиционна наслада са бананите фламбе. Парченца от плода се потопяват в портокалов сок и в карамел и се поливат с обичания ром, който се възпламенява. Всичко това наложително е забулено в аромата на кубинските пури, който някой сеньор пуши наоколо. Куба е една освен екзотична, само че и вкусна фантазия.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ