Синдикати настояват заплащането на нощния труд да се промени
КТ " Подкрепа " разгласи началото на акция за почтени условия и възнаграждение на нощния труд. Искането е за нарастване на спомагателното възнаграждение за нощен труд като % от минималната работна заплата за страната - не по-малко от 0,5 % от нея за един час нощен труд. Началото на акцията беше оповестено от Здравчо Здравчев, ръководител на Национална федерация " Техническа промишленост, просвета, информатика " към КТ " Подкрепа ".
Ако настояването на синдиката се удовлетвори, заплащането за час нощен труд при сегашната минимална работна заплата, ще стане 2,55 лева. или 17,85 лева за една нощна промяна. Приходите за осигурителната система биха били милиони в допълнение, са пресметнали от КТ " Подкрепа ".
Кампанията е и за ограничението на полагането на нощен труд. Световната здравна организация излезе със мнение, че нощният труд трайно поврежда здравето на служащите и би трябвало да се ограничи, изясни Здравчо Здравчев.
Финансово икономическите мотиви за желаното от КТ " Подкрепа " нарастване са, че с актуалният принцип на установяване на спомагателното възнаграждение за нощен труд не се отразява динамичността в заплащането на труда - сегашната му стойност от 0,25 лева на час е избрана през 2007 година при минимална работна заплата за страната от 180 лв., а сега минималното хонорари е 510 лв.. Преди това има също един дълъг интервал, в който заплащането за нощен труд не е променяно - от 1997 година, когато то е било седем стотинки за час.
Това възнаграждение не е в положение да изплати за една нощна промяна даже транспортните разходи за отиване и връщане на работа, а камо ли да послужи за възобновяване и обезщетение на този изключително нездравословен за организма труд, допълни Здравчев.
В настояването има и претекстове, свързани със здравето. Нощният труд предизвиква отмалялост, понижаване на качеството на съня, повишение заболеваемостта и отсъствия от работа.Увеличават се трудовите злополуки и текучеството на служащи, добави още Здравчев.
Според КТ " Подкрепа " осъществените многочислени проучвания на полагащите нощен труд откриват нарастване на риска от болести на сърдечно съдовата система с 40 на 100, с три пъти от рак на простатата, с 30 на 100 от рак на гърдата, с 40 на 100 от рак на белите дробове и на пикочния мехур, депресии, диабет и метаболитни проблеми. Социалните опасности са свързани с проблеми в фамилията, обществена изолираност и като разследване репродуктивни проблеми, което пък довежда и до демографски проблеми.
В нощен труд са заети към 400 000 души в България.
Според отчета на ЕК и на Европейския стопански и обществен комитет от 2017 година, който анализира използването на директивата за организацията на работното време, продължителността на работното време (в това число и изключителният труд) не би трябвало да надвишава 48 часа на седмица, като само в българския Кодекс на труда се планува дълготрайност на седмичното работно време до 56 часа, което е т.нар сумирано пресмятане на седмичното работно време. Това е обвързвано с изхабяване на организма, означи Здравчев. Затова от синдиката упорстват и у нас да се вкара горна граница от 48 часа дружно с нощния труд, броят на следващите нощни смени да се понижи от пет на три в седмицата, минимална междуседмична почивка да стане 35 часа / сега е 24 часа / и да се ратифицира спогодба 171 на МОТ за нощния труд.
Лидерът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов уточни, че от синдиката са предложили на вицепремиера Валери Симеонов да създадат среща по тематиката. До момента не са получили отговор.
Ако настояването на синдиката се удовлетвори, заплащането за час нощен труд при сегашната минимална работна заплата, ще стане 2,55 лева. или 17,85 лева за една нощна промяна. Приходите за осигурителната система биха били милиони в допълнение, са пресметнали от КТ " Подкрепа ".
Кампанията е и за ограничението на полагането на нощен труд. Световната здравна организация излезе със мнение, че нощният труд трайно поврежда здравето на служащите и би трябвало да се ограничи, изясни Здравчо Здравчев.
Финансово икономическите мотиви за желаното от КТ " Подкрепа " нарастване са, че с актуалният принцип на установяване на спомагателното възнаграждение за нощен труд не се отразява динамичността в заплащането на труда - сегашната му стойност от 0,25 лева на час е избрана през 2007 година при минимална работна заплата за страната от 180 лв., а сега минималното хонорари е 510 лв.. Преди това има също един дълъг интервал, в който заплащането за нощен труд не е променяно - от 1997 година, когато то е било седем стотинки за час.
Това възнаграждение не е в положение да изплати за една нощна промяна даже транспортните разходи за отиване и връщане на работа, а камо ли да послужи за възобновяване и обезщетение на този изключително нездравословен за организма труд, допълни Здравчев.
В настояването има и претекстове, свързани със здравето. Нощният труд предизвиква отмалялост, понижаване на качеството на съня, повишение заболеваемостта и отсъствия от работа.Увеличават се трудовите злополуки и текучеството на служащи, добави още Здравчев.
Според КТ " Подкрепа " осъществените многочислени проучвания на полагащите нощен труд откриват нарастване на риска от болести на сърдечно съдовата система с 40 на 100, с три пъти от рак на простатата, с 30 на 100 от рак на гърдата, с 40 на 100 от рак на белите дробове и на пикочния мехур, депресии, диабет и метаболитни проблеми. Социалните опасности са свързани с проблеми в фамилията, обществена изолираност и като разследване репродуктивни проблеми, което пък довежда и до демографски проблеми.
В нощен труд са заети към 400 000 души в България.
Според отчета на ЕК и на Европейския стопански и обществен комитет от 2017 година, който анализира използването на директивата за организацията на работното време, продължителността на работното време (в това число и изключителният труд) не би трябвало да надвишава 48 часа на седмица, като само в българския Кодекс на труда се планува дълготрайност на седмичното работно време до 56 часа, което е т.нар сумирано пресмятане на седмичното работно време. Това е обвързвано с изхабяване на организма, означи Здравчев. Затова от синдиката упорстват и у нас да се вкара горна граница от 48 часа дружно с нощния труд, броят на следващите нощни смени да се понижи от пет на три в седмицата, минимална междуседмична почивка да стане 35 часа / сега е 24 часа / и да се ратифицира спогодба 171 на МОТ за нощния труд.
Лидерът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов уточни, че от синдиката са предложили на вицепремиера Валери Симеонов да създадат среща по тематиката. До момента не са получили отговор.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ