КС махна забраната да се плащат разноски за адвокат при оспорване пред НОИ
КС махна възбраната да се заплащат разходи за юрист при оборване пред Национален осигурителен институт
Конституционният съд (КС) единомислещо махна възбраната да се претендират разходи за юрист при обжалване по административен ред на актовете, които са издавани от чиновниците на Националния застрахователен институт.
Конституционен съд счете за противоконституционна наредбата на член 120, алинея 2
от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО), която гласи: „ При обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното заплащане за адвокатска отбрана “.
Това значи, че от всеки, на който се е наложило да апелира разпореждането,
с което му се отхвърля обезщетение за безработица, майчинство или болест или пенсия или пък му е несъмнено в неакуратен размер, и за задачата е наел юрист, няма да си получи от страната парите, които е платил, макар че администрацията потвърдено го е ощетила.
Става въпрос за разноските за юрист за обжалване на десетки типове
разпоредби пред ръководителя на съответното териториално отделение на Национален осигурителен институт, написа „ Лекс “. Той е първата административна инстанция, през която би трябвало да се мине, с цел да се стигне до дело пред съд. И точно тази първа тъжба е от основно значение за триумфа на жителя да потвърди правото си на обезщетение, помощ или пенсия.
От 1 август 2023 година обаче правенето ѝ стана за сметка
на ощетения обезпечен или пенсионер, тъй като тогава влезе в действие настоящата редакция на член 120, алинея 2 КСО. Преди смяната това тя предвиждаше тъкмо противоположното: „ При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разходи и платеното заплащане за отбрана пропорционално на почетената част “.
Забраната да се търсят разходи за юрист беше атакувана в Конституционен съд
от Висшия адвокатски съвет (ВАдС), който акцентира, че тя поврежда правата и ползите на едни от най-уязвимите групи в обществото – пенсионерите, бременните и майките, потърпевшите при трудови злополуки. И също така е в директно несъгласие с конституционното предписание, че страната дава отговор за вреди, породени от
противозаконни актове или дейности на нейни органи и длъжностни лица (повече за претекстовете на ВАдС виж тук).
В решението си Конституционен съд припомня, че неведнъж е разяснявал „ многопластовото наличие на правото на отбрана “ и че значителен детайл от него е правото на жителите да пазят правата си благодарение на бранител.
И добавя, че правото на отбрана по член 56 от Конституцията
изисква да не се препятства освен достъпът до съд, само че и пълноценната правна отбрана на засегнатите лица още в границите на административното произвеждане, изключително когато то е наложително и неговото пропускане попречва оспорването пред съд.
„ С признатата законодателна смяна на засегнатите лица
е вменена несъразмерна тежест по самоорганизиране на отбраната на правата им, което може да ги демотивира да упражнят свое конституционно право. Поради изложеното наредбата на член 120, алинея 2 КСО опонира на член 56 от Конституцията “, декларира съдът.
Той възприема и доводите на Висшия адвокатски съвет,
че наредбата опонира и на конституционното предписание, че страната дава отговор за вреди, породени от противозаконни актове или дейности на нейни органи и длъжностни лица.
„ С измененията в член 120, алинея 2 КСО се изключва отговорността
на страната за вреди от противозаконни актове и дейности на осигурителния орган, свързани с заплащане за ангажирането на адвокатска отбрана при административното обжалване по член 117 КСО. Това съставлява конституционно нетърпимо ограничаване на субективното право, произлизащо от прогласения в член 7 парламентарен принцип “, заключава Конституционен съд.
В решението особено се обръща внимание, че при обжалване на акт на Национален осигурителен институт,
предвид на сложността на осигурителноправната материя, е изцяло естествено този, който смята, че правата или законните му ползи са нарушени, да се обърне за правна помощ към юрист. „ Тогава разноските за адвокатско заплащане, бидейки в директна и непосредствена връзка с оповестените за противозаконни актове или дейности на държавен орган, попадат на общо съображение в границите на понятието за щета по член 7 от Конституцията “, декларират конституционните съдии.
Конституционният съд (КС) единомислещо махна възбраната да се претендират разходи за юрист при обжалване по административен ред на актовете, които са издавани от чиновниците на Националния застрахователен институт.
Конституционен съд счете за противоконституционна наредбата на член 120, алинея 2
от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО), която гласи: „ При обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното заплащане за адвокатска отбрана “.
Това значи, че от всеки, на който се е наложило да апелира разпореждането,
с което му се отхвърля обезщетение за безработица, майчинство или болест или пенсия или пък му е несъмнено в неакуратен размер, и за задачата е наел юрист, няма да си получи от страната парите, които е платил, макар че администрацията потвърдено го е ощетила.
Става въпрос за разноските за юрист за обжалване на десетки типове
разпоредби пред ръководителя на съответното териториално отделение на Национален осигурителен институт, написа „ Лекс “. Той е първата административна инстанция, през която би трябвало да се мине, с цел да се стигне до дело пред съд. И точно тази първа тъжба е от основно значение за триумфа на жителя да потвърди правото си на обезщетение, помощ или пенсия.
От 1 август 2023 година обаче правенето ѝ стана за сметка
на ощетения обезпечен или пенсионер, тъй като тогава влезе в действие настоящата редакция на член 120, алинея 2 КСО. Преди смяната това тя предвиждаше тъкмо противоположното: „ При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разходи и платеното заплащане за отбрана пропорционално на почетената част “.
Забраната да се търсят разходи за юрист беше атакувана в Конституционен съд
от Висшия адвокатски съвет (ВАдС), който акцентира, че тя поврежда правата и ползите на едни от най-уязвимите групи в обществото – пенсионерите, бременните и майките, потърпевшите при трудови злополуки. И също така е в директно несъгласие с конституционното предписание, че страната дава отговор за вреди, породени от
противозаконни актове или дейности на нейни органи и длъжностни лица (повече за претекстовете на ВАдС виж тук).
В решението си Конституционен съд припомня, че неведнъж е разяснявал „ многопластовото наличие на правото на отбрана “ и че значителен детайл от него е правото на жителите да пазят правата си благодарение на бранител.
И добавя, че правото на отбрана по член 56 от Конституцията
изисква да не се препятства освен достъпът до съд, само че и пълноценната правна отбрана на засегнатите лица още в границите на административното произвеждане, изключително когато то е наложително и неговото пропускане попречва оспорването пред съд.
„ С признатата законодателна смяна на засегнатите лица
е вменена несъразмерна тежест по самоорганизиране на отбраната на правата им, което може да ги демотивира да упражнят свое конституционно право. Поради изложеното наредбата на член 120, алинея 2 КСО опонира на член 56 от Конституцията “, декларира съдът.
Той възприема и доводите на Висшия адвокатски съвет,
че наредбата опонира и на конституционното предписание, че страната дава отговор за вреди, породени от противозаконни актове или дейности на нейни органи и длъжностни лица.
„ С измененията в член 120, алинея 2 КСО се изключва отговорността
на страната за вреди от противозаконни актове и дейности на осигурителния орган, свързани с заплащане за ангажирането на адвокатска отбрана при административното обжалване по член 117 КСО. Това съставлява конституционно нетърпимо ограничаване на субективното право, произлизащо от прогласения в член 7 парламентарен принцип “, заключава Конституционен съд.
В решението особено се обръща внимание, че при обжалване на акт на Национален осигурителен институт,
предвид на сложността на осигурителноправната материя, е изцяло естествено този, който смята, че правата или законните му ползи са нарушени, да се обърне за правна помощ към юрист. „ Тогава разноските за адвокатско заплащане, бидейки в директна и непосредствена връзка с оповестените за противозаконни актове или дейности на държавен орган, попадат на общо съображение в границите на понятието за щета по член 7 от Конституцията “, декларират конституционните съдии.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ