Крум Зарков отново излезе на трибуната – не за да

Крум Зарков още веднъж излезе на трибуната – не с цел да даде решения, не с цел да покаже водачество, а с цел да нападна. Да нападна референдума, да нападна президента, с който до през вчерашния ден крачеше един до друг. И защо? За да подсети на всички, че политическото безгръбначие не е мит, а действителност с лице и име.

Днес, без капка позор, Зарков за следващ път се изрече срещу концепцията за народен референдум по отношение на еврото. Сякаш народът е безмозъчна маса, недостойна да изрази мнение по предопределен въпрос. Според него, видите ли, президентът е направил " неточност ", че е дал опция на хората да приказват. Очевидно за Крум волята на суверена е проблем. Очевидно демокрацията му е неуместна.

Но по-скандалното е друго – с каква лекост този човек се отхвърли от президента Румен Радев, който до през вчерашния ден защитаваше и обслужваше като юридически консултант. Как по този начин внезапно Радев се оказа “виновен ”, че е тръгнал против статуквото? Или просто Крум не прости, когато някой дръзне да не се съобрази с неговия персонален дневен ред?

Истината е, че Зарков в никакъв случай не е бил воден от правила. Неговите позиции са като вятъра – духат накъдето му е преференциално. Вчера беше модернизатор. Днес е хибрид сред технократ и афектиран службогонец. Утре – кой знае? Може би ще моли за пост в същата система, против която през днешния ден страхливо мърмори.

Нека бъдем почтени – такива хора нямат място в политиката. Не тъй като имат мнение, а тъй като то в никакъв случай не е тяхно. Защото приказват не от разбиране, а от боязън да не останат отвън вниманието. А отвън политиката, мъчно бихме си ги показали – нито с ясна специалност, нито с потвърдена стойност. Не ги биха взели даже за пазачи на паркинг – там най-малко се желае темперамент.

Крум Зарков е следващият образец за какво хората са отвратени от политическата класа. И за какво, в случай че желаеме същинска смяна, би трябвало да затворим вратите на властта за сходни фигури вечно.