Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ, говори за водещата

Крум Хаджигеоргиев, ръководител на УС на БАСКОМ, приказва за водещата роля на софтуерния бранш в стопанската система на България (снимка: stidioproto.com / предоставена от БАСКОМ)

Софтуерния бранш у нас продължава продължава да се развива с по-бързи темпове българската стопанска система, съгласно настоящи данни на обичайния годишен отчет за положението на софтуерния бранш у нас – БАСКОМ Барометър, който асоциацията организира за 16-а поредна година.

16,5% е растежът на приходите на софтуерния бранш за предходната година, 451 нови компании са основани у нас, а новооткритите работни места са 2 675. Софтуерната промишленост резервира водещата си роля по вложения в развойна активност и челни позиции в експорта на услуги на България, сочи отчетът.

Приносът на промишлеността към държавния бюджет остава важен – софтуерните компании не престават за заплащат над 3 пъти повече налози и осигуровки от междинното за страната. Изкуственият разсъдък е общопризнат в невижданите 100% от софтуерните компании у нас.

Според данните от БАСКОМ Барометър, над 1,23 милиарда лева е растежът на софтуерния бизнес у нас през 2023 година, който доближава 8,7 милиарда лева За актуалната 2024 година прогнозата е за растеж от 12,4%, което е впечатляващо на фона на прогнозите за слаб напредък и несигурна вероятност за стопанската система на еврозоната, включително България.

Инвеститори от 34 страни участват в софтуерния бранш в България, като най-големите от тях са R&D изнесени центрове със благосъстоятелност от Съединени американски щати, Англия, Германия, Франция и Нидерландия.

Близо 1/3 (28%) от общия размер на износа на услуги у нас идва от софтуерни артикули и услуги, което оформя 85% от приходите в бранша.

Съотношението на оперативните доходи на софтуерния бранш по отношение на Брутният вътрешен продукт доближава най-високата си в годините стойност от 4,7% през 2023 година Прогнозата за 2024 година е, че растежът на каузи на софтуерния бранш в Брутният вътрешен продукт ще продължи да се усилва и ще доближи 4,9%, което ще затвърди позицията на бранша като водещ в стопанската система на услугите в страната.

„ Общият брой на заетите в софтуерния бранш е 60 000 души. Това е 1,9% от всички работещи в България. Един работещ в софтуерния бизнес в България генерира приходи от налози и такси в бюджета над 3 пъти повече от междинното за страната. Общите данъчни приходи от целия бранш за 2024 година се чака да надвишават 2,7 милиарда лева ”, показа Георги Янчев, член на УС на БАСКОМ.

Данните за 2024 година бяха показани пред членове на БАСКОМ и партньорски организации, в наличието на Екатерина Захариева, европейски комисар с сектор “Стартиращи предприятия, научни проучвания и нововъведения ”.

„ Това е първото събитие, с което на процедура стартира мандатът на новия български еврокомисар. Тълкуваме го като мощен знак от нейна страна за значимостта на българската софтуерна промишленост за развиването на българската стопанска система и за приноса ѝ в софтуерното бъдеще на Европа ”, сподели ръководителят на УС на БАСКОМ Крум Хаджигеоргиев.

Една от първите начинания на Захариева ще бъде да показа нов европейски Акт за нововъведения. Неговата цел е да усъвършенства рамката, в която действат новаторските компании, като улесни привличането на  капитал и гении, както и да вкара по-ефективни и опростени правила за европейско финансиране.

Захариева добави още, че в границите на „ Хоризонт Европа ” – най-голямата обществена стратегия за проучвания и нововъведения в международен мащаб – е основан специфичен „ Европейски съвет за нововъведения ”, чиято цел е да подкрепя финансирането на европейски новаторски компании във етапа им на напредък.

„ За първите три години от действието на Европейския съвет за нововъведения, български новаторски компании са получили 12 млн. евро под формата на безплатно финансиране и 22 млн. евро под формата на финансови инвестиции… От идната година ще увеличим тавана за финансиране от 15 на 30 млн. евро, което ще усъвършенства доста опцията на тези компании да останат в Европа ”, сподели тя.

Специален фокус в нейната работа ще бъде и така наречен единна европейска виза за привличане на висококвалифицирани експерти: „ Сигурна съм, че това е една от положителните вести, които ще чуете от мен през днешния ден, тъй като знам, че достъпът до такива експерти е съществена потребност на бранша и спънка пред опцията за напредък на фирмите ”, сподели Захариева.

Представители на БАСКОМ и БРАИТ описаха за идеята за реформиране на образованието и основаване на най-малко 10 софтуерни учебни заведения. Към момента в България има 5 такива учебни заведения в София, Правец, Стара Загора, Бургас и Варна. „ Извън тях на нас ни се желае да има още най-малко 10″, безапелационен е Доброслав Димитров, ръководител на УС на Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ). В напреднала фаза на развиване са новите софтуерни учебни заведения във Враца и Смолян.