Садизъм и репресии: Как бе потушен бунтът срещу болшевиките в Кронщат
Кронщатската цитадела, ситуирана на остров Котлин във Финския залив на Балтийско море край Петроград (Санкт Петербург), по време на залеза на царизма в Русия е известна като гнездо на революционни пориви и политически радикализъм. Кронщатските матроси играят основна роля при завземането на властта от болшевиките през 1917 година, а в последвалата Гражданска война се бият на първа линия против белогвардейците. Гарнизонът в Кронщат е доста значим за властта - както стратегически, по този начин и идеологически.
Масово неодобрение от произвола
Но след успеха в Гражданската война измежду тях бързо се надига неодобрение от диктатурата на болшевиките. В цялата страна избуяват безстопанствеността, произволът и гладът. Болшевиките брутално експлоатират селяните, а доста от моряците в Кронщат са точно от селски генезис. През февруари 1921 матросите от Кронщат се солидаризират със стачкуващите служащи в близкия Петроград. Нещо повече - те слагат под въпрос самата власт на болшевиките. На 28 февруари 1921 година на бойния транспортен съд „ Петропавловск “ се приема декларация с 15 претенции, най-важното от които гласи: „ Сегашните препоръки не съставляват волята на служащите и селяните, така че ние настояваме за незабавното осъществяване на нови избори, при които служащите и селяните да имат независимост на пропагандата. Ние пожелаваме независимост на словото и печата за всички служащи, селяни, анархистични и леви социалистически партии “.
Настоявайки за нови избори, моряците от Кронщат издигат остарелия девиз на болшевиките от 1917 година „ Цялата власт на Съветите! “. Това визира болшевиките изключително мъчително и те реагират неотложно. Партийното управление изпраща свои емисари в Кронщат, които да осуетят изборите за нов Съвет на служащите и бойците. Тези емисари обаче се държат извънредно заплашително, паралелно с което се появява и слухът, че към крепостта са са отправили военни елементи - всичко това нажежава опозиционните настроения измежду моряците. На 2 март 1921 се организира заседание с 300 делегати, представляващи всички кораби и заводи, което взема решение да вкара в ареста пратениците на болшевиките и избира петчленен Временен революционен комитет.
Кронщатските бунтовници в началото са опиянени от вярата, че дружно с тях ще се надигне цялата страна. Всъщност обаче държавното управление към този момент е потушило стачките в Петроград и в Москва. На 8 март 1921 година в Москва се открива конгресът на комунистическата партия, на който Ленин декларира, че въстанието на моряците е скрит план на реакционери от средите на задграничните сътрудници. Преди това той към този момент е наредил на военния комисар Лев Троцки бързо да потуши въстанието още до момента в който устието на река Нева е заледено и моряците нямат зад тила си морето като леговище. След тежки сражения болшевиките завладяват Кронщат на 18 март. Веднага са разстреляни стотици пленници, а хиляди са изпратени по персоналното разпореждане на Ленин в печално известните беломорски наказателни лагери, където една част от тях са оковани и удавени по най-садистичен метод. 8000 бунтовници съумяват да избягат от Кронщат и през заледения залив да се доберат до Финландия. По-късно мнозина от тях се подлъгват по обещанията на болшевиките за прошка и се завръщат в страната, където незабавно ги вкарват в лагери.
Брутални репресии
На въстанието в Кронщат болшевиките дават отговор освен с лукавство и принуждение. На партийния конгрес Ленин излиза даже с доза самооценка: „ Знаем, че само разбирателството ни със селячеството може да избави революцията в Русия. Това, което беше до момента, повече не може да се търпи. “ Така се стига до така наречената „ Нова икономическа политика “ - или НЕП. Но завръщането към пазарно-стопанските механизми в селското стопанство и в търговията не върви ръка за ръка с политическа либерализация. Тъкмо противоположното. Репресиите против опозиционните групи се ускоряват, а вътре в самата комунистическа партия се не разрешава образуването на каквито и да било фракции. След потушаването на въстанието на кронщатските матроси ще минат цели 70 години, преди руснаците да отхвърлят властовия монопол на комунистическите вождове.
Масово неодобрение от произвола
Но след успеха в Гражданската война измежду тях бързо се надига неодобрение от диктатурата на болшевиките. В цялата страна избуяват безстопанствеността, произволът и гладът. Болшевиките брутално експлоатират селяните, а доста от моряците в Кронщат са точно от селски генезис. През февруари 1921 матросите от Кронщат се солидаризират със стачкуващите служащи в близкия Петроград. Нещо повече - те слагат под въпрос самата власт на болшевиките. На 28 февруари 1921 година на бойния транспортен съд „ Петропавловск “ се приема декларация с 15 претенции, най-важното от които гласи: „ Сегашните препоръки не съставляват волята на служащите и селяните, така че ние настояваме за незабавното осъществяване на нови избори, при които служащите и селяните да имат независимост на пропагандата. Ние пожелаваме независимост на словото и печата за всички служащи, селяни, анархистични и леви социалистически партии “.
Настоявайки за нови избори, моряците от Кронщат издигат остарелия девиз на болшевиките от 1917 година „ Цялата власт на Съветите! “. Това визира болшевиките изключително мъчително и те реагират неотложно. Партийното управление изпраща свои емисари в Кронщат, които да осуетят изборите за нов Съвет на служащите и бойците. Тези емисари обаче се държат извънредно заплашително, паралелно с което се появява и слухът, че към крепостта са са отправили военни елементи - всичко това нажежава опозиционните настроения измежду моряците. На 2 март 1921 се организира заседание с 300 делегати, представляващи всички кораби и заводи, което взема решение да вкара в ареста пратениците на болшевиките и избира петчленен Временен революционен комитет.
Кронщатските бунтовници в началото са опиянени от вярата, че дружно с тях ще се надигне цялата страна. Всъщност обаче държавното управление към този момент е потушило стачките в Петроград и в Москва. На 8 март 1921 година в Москва се открива конгресът на комунистическата партия, на който Ленин декларира, че въстанието на моряците е скрит план на реакционери от средите на задграничните сътрудници. Преди това той към този момент е наредил на военния комисар Лев Троцки бързо да потуши въстанието още до момента в който устието на река Нева е заледено и моряците нямат зад тила си морето като леговище. След тежки сражения болшевиките завладяват Кронщат на 18 март. Веднага са разстреляни стотици пленници, а хиляди са изпратени по персоналното разпореждане на Ленин в печално известните беломорски наказателни лагери, където една част от тях са оковани и удавени по най-садистичен метод. 8000 бунтовници съумяват да избягат от Кронщат и през заледения залив да се доберат до Финландия. По-късно мнозина от тях се подлъгват по обещанията на болшевиките за прошка и се завръщат в страната, където незабавно ги вкарват в лагери.
Брутални репресии
На въстанието в Кронщат болшевиките дават отговор освен с лукавство и принуждение. На партийния конгрес Ленин излиза даже с доза самооценка: „ Знаем, че само разбирателството ни със селячеството може да избави революцията в Русия. Това, което беше до момента, повече не може да се търпи. “ Така се стига до така наречената „ Нова икономическа политика “ - или НЕП. Но завръщането към пазарно-стопанските механизми в селското стопанство и в търговията не върви ръка за ръка с политическа либерализация. Тъкмо противоположното. Репресиите против опозиционните групи се ускоряват, а вътре в самата комунистическа партия се не разрешава образуването на каквито и да било фракции. След потушаването на въстанието на кронщатските матроси ще минат цели 70 години, преди руснаците да отхвърлят властовия монопол на комунистическите вождове.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ