Квотите за български стоки - мечешка услуга и за производители, и за потребители
Кризисните обстановки са превъзходен миг за въвеждане на популистки стопански ограничения, с които страната имитира полагане на грижа за жителите и тяхното благоденствие. Този жанр популизми имат и доста неприятния табиет да оцеляват и да объркват стопанския живот дълго откакто рецесията, в която са основани, завърши. Именно в тази група популизми е новото претоплено предложение на земеделското министерство за наложителен дял на създадените в България артикули в комерсиалните вериги.
Появилото се за първи път във вторник предложение допуска най-малко половината пространство, заемано от хранителни артикули в комерсиалните вериги, да бъде непокътнато за българско произвеждане, като същите тези артикули следва да бъдат купувани непосредствено от производителите им в обсег до 200 километра от магазина, в който се продават. Предложението включва и възбрана на промоциите на български артикули без експлицитното позволение на производителите им. Видимо, ограниченията целят смяна на салдото във взаимоотношенията сред търговците и локалните доставчици, само че имаме всички учредения да считаме, че то ще е най-много за сметка на потребителите.
На първо място, сблъскваме се с класическия проблем по какъв начин да дефинираме създадените в България артикули. В изискванията на отворена стопанска система и дейна трансгранична търговия, постоянно суровините и крайните артикули не са създадени в една и съща страна. В подобен случай, колбас създаден в България от испанско свинско дава отговор ли на определението за българска стока? А кайма от смляно и пакетирано в Гърция месо от български крави? Ако и двата образеца са на „ български артикули “, то определението олеква сензитивно. Ако и двата не дават отговор на нея обаче, препоръчаното условие основава сериозен риск веригите да нямат с какво да запълнят непокътнатите 50% от питателните си лавици.
На този стадий не е препоръчан и разбор дали българските производителите на хранителни артикули – даже и да приемем, че тези които работят с задгранични първични материали дават отговор на дефиницията за такива – са в положение да отговорят на търсенето на потребителите. Това важи с особена мощ за свежите артикули отвън сезон; производството на ябълки в България през декември е сложна задача, без значение от волята на който и да било министър. Тук не трябва да забравяме и събитието, че качеството на стоките, предлагани във веригите, е подложено на доста по-стриктен надзор, изключително спрямо тези на откритите пазари, и рискът доста от дребните производители да не са в положение да покриват нужните базови стандарти е изцяло действителен. Тук главният риск още веднъж се носи от потребителя, защото по-малкото предложение върви ръка за ръка с по-високи цени.
Също толкоз объркващо е условието за географска непосредственост на снабдителите до магазините, в които стоките им се оферират. От една страна, то показва цялостно недоумение за метода, по който работи моделът на логистика в модерната търговия, който в съвсем всички случаи разчита на централни хранилища и преразпределение на стоките през тях, което доста усилва дистанцията. От друга страна, пренебрегва събитието, че производството надалеч не е отмерено разпределено на територията на страната, и надлежно основава риск от пренасищане със артикули на едни места и цялостното им неявяване на други. Тежестта на пазара на София на фона на всички останали и събитието, че в източната част на страната има забележителна територия, която е на повече от 200 километра разстояние, значи, че препоръчаната мярка на процедура фаворизира производителите, ситуирани покрай столицата и санкционира тези, които са надалеч.
Не бива да пропущаме и изключването на българските производители от промоциите. Това неизбежно също тласка цената на създадените у нас артикули нагоре и отстрани способността на веригите да употребяват цените с цел да насочват потреблението. Както и в предходния случай, губещите са потребителите, защото при неналичието на промоции, във всички случаи, или ще запазят досегашното си ползване, само че на по-високи цени, или ще свият размера на покупките си, или ще се преориентират към по-ниско качествени артикули на по-ниски цени.
Идеята за поддръжка на българските производители на храни на фона на рецесията никога не е безусловно лоша; основаването на квоти и географски ограничавания обаче може само да им направи мечешка услуга. Ако Министерството на земеделието е уверено в потребността от това да се случва, има най-малко няколко по-добри хрумвания, като да вземем за пример:
Помощ за подобряването на качеството и постигането на нужните сертификации за производители за производители, които понастоящем срещат компликации с това;Подкрепа за откритите пазари и възстановяване на логистиката на дребните производители;Подкрепа на мрежа за директни доставки и онлайн поръчки, която заобикаля наложените канали за продажба на храни.
Съзнателно актуалният текст се концентрира единствено върху икономическите последици от предложенията и изцяло пренебрегва правните, където даже и най-повърхностният разбор сочи, че те влизат в директно несъгласие с правото на Европейски Съюз във връзка с търговията и конкуренцията. Трябва да е ясно – популистките ограничения, които бъдат въведени в битка с имагинерни проблеми в хода на рецесията, заплашват да останат с нас доста след нея и затова не трябва да бъдат допускани.
Автор: Адриан Николов. Текстът е оповестен в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика
Появилото се за първи път във вторник предложение допуска най-малко половината пространство, заемано от хранителни артикули в комерсиалните вериги, да бъде непокътнато за българско произвеждане, като същите тези артикули следва да бъдат купувани непосредствено от производителите им в обсег до 200 километра от магазина, в който се продават. Предложението включва и възбрана на промоциите на български артикули без експлицитното позволение на производителите им. Видимо, ограниченията целят смяна на салдото във взаимоотношенията сред търговците и локалните доставчици, само че имаме всички учредения да считаме, че то ще е най-много за сметка на потребителите.
На първо място, сблъскваме се с класическия проблем по какъв начин да дефинираме създадените в България артикули. В изискванията на отворена стопанска система и дейна трансгранична търговия, постоянно суровините и крайните артикули не са създадени в една и съща страна. В подобен случай, колбас създаден в България от испанско свинско дава отговор ли на определението за българска стока? А кайма от смляно и пакетирано в Гърция месо от български крави? Ако и двата образеца са на „ български артикули “, то определението олеква сензитивно. Ако и двата не дават отговор на нея обаче, препоръчаното условие основава сериозен риск веригите да нямат с какво да запълнят непокътнатите 50% от питателните си лавици.
На този стадий не е препоръчан и разбор дали българските производителите на хранителни артикули – даже и да приемем, че тези които работят с задгранични първични материали дават отговор на дефиницията за такива – са в положение да отговорят на търсенето на потребителите. Това важи с особена мощ за свежите артикули отвън сезон; производството на ябълки в България през декември е сложна задача, без значение от волята на който и да било министър. Тук не трябва да забравяме и събитието, че качеството на стоките, предлагани във веригите, е подложено на доста по-стриктен надзор, изключително спрямо тези на откритите пазари, и рискът доста от дребните производители да не са в положение да покриват нужните базови стандарти е изцяло действителен. Тук главният риск още веднъж се носи от потребителя, защото по-малкото предложение върви ръка за ръка с по-високи цени.
Също толкоз объркващо е условието за географска непосредственост на снабдителите до магазините, в които стоките им се оферират. От една страна, то показва цялостно недоумение за метода, по който работи моделът на логистика в модерната търговия, който в съвсем всички случаи разчита на централни хранилища и преразпределение на стоките през тях, което доста усилва дистанцията. От друга страна, пренебрегва събитието, че производството надалеч не е отмерено разпределено на територията на страната, и надлежно основава риск от пренасищане със артикули на едни места и цялостното им неявяване на други. Тежестта на пазара на София на фона на всички останали и събитието, че в източната част на страната има забележителна територия, която е на повече от 200 километра разстояние, значи, че препоръчаната мярка на процедура фаворизира производителите, ситуирани покрай столицата и санкционира тези, които са надалеч.
Не бива да пропущаме и изключването на българските производители от промоциите. Това неизбежно също тласка цената на създадените у нас артикули нагоре и отстрани способността на веригите да употребяват цените с цел да насочват потреблението. Както и в предходния случай, губещите са потребителите, защото при неналичието на промоции, във всички случаи, или ще запазят досегашното си ползване, само че на по-високи цени, или ще свият размера на покупките си, или ще се преориентират към по-ниско качествени артикули на по-ниски цени.
Идеята за поддръжка на българските производители на храни на фона на рецесията никога не е безусловно лоша; основаването на квоти и географски ограничавания обаче може само да им направи мечешка услуга. Ако Министерството на земеделието е уверено в потребността от това да се случва, има най-малко няколко по-добри хрумвания, като да вземем за пример:
Помощ за подобряването на качеството и постигането на нужните сертификации за производители за производители, които понастоящем срещат компликации с това;Подкрепа за откритите пазари и възстановяване на логистиката на дребните производители;Подкрепа на мрежа за директни доставки и онлайн поръчки, която заобикаля наложените канали за продажба на храни.
Съзнателно актуалният текст се концентрира единствено върху икономическите последици от предложенията и изцяло пренебрегва правните, където даже и най-повърхностният разбор сочи, че те влизат в директно несъгласие с правото на Европейски Съюз във връзка с търговията и конкуренцията. Трябва да е ясно – популистките ограничения, които бъдат въведени в битка с имагинерни проблеми в хода на рецесията, заплашват да останат с нас доста след нея и затова не трябва да бъдат допускани.
Автор: Адриан Николов. Текстът е оповестен в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ