SLAPP - делото на Костадинов срещу TrafficNews: атака срещу публикации или опит да се пренапише публичният образ?
„ Кризисен ПР в Министерство на вътрешните работи или спасяването на редови войник Костадинов “ и „ Последен опит за спасяването на редови войник Костадинов “ са заглавията на две публикации в , оповестени през 2023 година, които са предизвикали поражения на душeвността на шефа на полицията Васил Костадинов. Коментарни текстове в уеб страницата, които Костадинов дефинира като „ злонамерени “ са причина той да заведе гражданско дело против медията, която си е разрешила да подлага на критика негови дейности. „ Раздразнен и сърдит “, с „ засегнати чест и достолепие “, Костадинов е оценил прочувствените си контузии на 10 000 евро, които издателят на уеб страницата би трябвало да му заплати, в случай че съдът се произнесе в негова изгода.
Достойнството на Костадинов било накърнено от изявления, касаещи убийството в Цалапица, бруталната акция в клуб „ Бушидо “, при която 400 души бяха съблечени голи, обискирани и унижавани, назначения на хора от близкия му кръг, както и институционален чадър върху кариерата на Иван Тобиев, в която от години се вадят нелегално инертни материали и се подкопава брега на Марица.
Като очевидец на Костадинов по време на делото се яви началникът на подучастъка в Садово Димитър Димитров. Той удостовери, че двамата живеят в Садово и с изключение на колеги, са и другари от дълги години. Според Димитров, изявленията са сринали душевен Костадинов, който през 2023 година още веднъж е шеф на ОД Министерство на вътрешните работи Пловдив.
„ Той се разстрои душевен и прочувствено, затвори се в себе си. Не общуваше с приятелите си “, изясни Димитров, който съобщи, че е поддържал ежедневни служебни и извънслужебни контакти с Костадинов. На въпрос на юриста, дали дисциплинарното му уволняване и административните каузи, които Костадинов е водил в същия интервал не са се отразили на психическото му положение, Димитров съобщи, че тези обстоятелства не са повлияли на шефа, тъй като той е бил уверен, че ще ги завоюва.
„ Той е с чин военачалник или най- дребното полковник. Това са висши военни длъжности, а редови войник е най- низшата. И тези публикации го накараха да се почувства като едно нищо. В годините Костадинов се е потвърдил като експерт, а те го изкараха едно безличие като го нарекоха редови войник “, съобщи садовският шеф, който явно не е наясно Министерство на вътрешните работи от 20 години е девоенизирана конструкция и военните звания са отстранени. Друг е въпросът за какво Костадинов и служителят му смятат редник за засегнатост. Във военния диалект редникът е съществена бойна единица, като терминът произлиза от съществителното ред, което значи открит порядък, подчиненост, строй. От него произлиза глагола „ подреждам “ – деяние, което стои в основата на дисциплината и командната система. Според лингвистите званието редови войник има и символна стойност – то акцентира груповия темперамент на войската, където характерността се подчинава на строя и реда. Убягнала им е и очевидната прилика с военната драма на Спилбърт „ Спасяването на редови войник Райън “, схваната от по-голямата част от читателите. Въпросът обаче остава – може ли журналистическа метафора да бъде приравнена на засегнатост, когато не трансформира обстоятелствата в текста?
Свидетелят съобщи още, че не му е известно за назначения на близки на шефа посредством състезания, само че призна, че кумът на брата на съпругата на Костадинов е бил претендент за шеф група в КАТ, като се е отказал от присъединяване след медийни изявления. С което удостовери изнасените от уеб страницата обстоятелства.
В показанията си Димитров акцентира и ролята на Костадинов в следствието в Цалапица. „ Той е единственият шеф, който е работил на терен цяла нощ до сутринта, с цел да се стигне до обективната истина “, съобщи служителят и бе безапелационен, че закононарушението е било разкрито, с помощта на професионализма на началника му.
Коренно друга картина обаче показа различен очевидец по делото – майката на убития Димитър Малинов - Атанаска Бакалова. В прочувствените си показания тя очерта серия от пропуски в първите дни след изгубването на сина ѝ.
По думите ѝ, сигналът за изгубването е подаден на 22 юли 2023 година в РУ-Стамболийски, като още тогава тя е предоставила информация, че главният обвинен Рангел Бизюрев е търсил сина ѝ с нападателни планове.
„ До заминаването му имаше 48 часа “, съобщи Бакалова и свърза бягството му с безучастие от страна на полицията.
Тя насочи и тежки обвинявания, че дейности на високо равнище са компрометирали следствието. По думите ѝ, по време на среща в Министерския съвет в просъствието на тогавашния министър Калин Стоянов и основният секретар Живко Коцев й е било обявено, че Костадинов е разпоредил да бъде сбъднат контакт с работодателя на Бизюрев в Германия – преди издаването на европейска заповед за арест. След неуспеха на интервенцията от немските служби са изпратили протестна нота до нашето министерство. Бакалова подчертава и върху пропуски при събирането на доказателства. Тя твърди, че записи от камери не са били конфискувани в точния момент и след това са били изтрити. „ Полицията е отишла три месеца по-късно, на 25 октомври – тогава към този момент всичко беше изчезнало “, съобщи тя.
В показанията си Бакалова описа и за среща с Васил Костадинов напролет на 2024 година, на която, по думите ѝ, той не е показал съпричастност. „ Не усетих емпатия “, съобщи Бакалова, като добави, че по време на диалога той неведнъж е подчертавал своята роля в разкриването на случая.
Майката на убития юноша акцентира, че в първите седмици след изгубването е работила сама, защото не е получила подпомагане от институциите. В търсене на информация тя се е обърнала към публицисти, в това число Тина Ивайлова, както и към други лица, които са ѝ помогнали да събере данни.
След срещата, Бакалова е имало още един телефонен диалог с Костадинов. „ Бях дала няколко изявленията за трите национални малките екрани по отношение на делото и Костадинов ме попита няма ли да го похваля за свършената работа. За какво да го похваля – че изпуснаха килъра на сина ми? “ съобщи тя в съда.
Публицистични текстове, с рецензия към акцията в клуб „ Бушидо “, осъществено под негово ръководство, също са предизвикали на Костадинов „ професионален дискомфорт “, излиза наяве от исковата молба. Въпросът за дискомфорта на младежите, които отишли да се забавляват, а вместо това били съблечени, принудени да клякат, с цел да бъдат обискирани, унижавани и прочие в тази ситуация остава на назад във времето. Акцията, която Костадинов отбрани като законна, бе посочена в отчет на Държавен департамент на Съединени американски щати като образец за полицейски практики, уронващи човешкото достолепие.
На този декор делото слага въпрос, който излиза отвън съответния спор – дали рецензията към институции може да бъде преформулирана като персонална офанзива, когато стъпва върху обстоятелства, обществени изявления и свидетелства.
Случаят може да бъде обсъждан и в подтекста на така наречен каузи от вида SLAPP (Strategic Lawsuits Against Public Participation), при които посредством правосъдни искове се оказва напън върху медии и публицисти по отношение на тяхната работа по тематики от публичен интерес.
Обществото чака от полицейските началници подготвеност, постоянна душeвност и бързи дейности в рискови обстановки. Публичните персони би трябвало да има по- висок предел на толерантност към рецензия поради публичния темперамент на активността им. Също по този начин, поради размера на възнагражданията на чиновниците на реда, жителите имат право да знаят защо се харчат налозите им.
В този смисъл изходът от делото ще има значение освен за страните по него, само че и за стандартите, по които се прави оценка журналистическата рецензия към представители на държавната власт.
Достойнството на Костадинов било накърнено от изявления, касаещи убийството в Цалапица, бруталната акция в клуб „ Бушидо “, при която 400 души бяха съблечени голи, обискирани и унижавани, назначения на хора от близкия му кръг, както и институционален чадър върху кариерата на Иван Тобиев, в която от години се вадят нелегално инертни материали и се подкопава брега на Марица.
Като очевидец на Костадинов по време на делото се яви началникът на подучастъка в Садово Димитър Димитров. Той удостовери, че двамата живеят в Садово и с изключение на колеги, са и другари от дълги години. Според Димитров, изявленията са сринали душевен Костадинов, който през 2023 година още веднъж е шеф на ОД Министерство на вътрешните работи Пловдив.
„ Той се разстрои душевен и прочувствено, затвори се в себе си. Не общуваше с приятелите си “, изясни Димитров, който съобщи, че е поддържал ежедневни служебни и извънслужебни контакти с Костадинов. На въпрос на юриста, дали дисциплинарното му уволняване и административните каузи, които Костадинов е водил в същия интервал не са се отразили на психическото му положение, Димитров съобщи, че тези обстоятелства не са повлияли на шефа, тъй като той е бил уверен, че ще ги завоюва.
„ Той е с чин военачалник или най- дребното полковник. Това са висши военни длъжности, а редови войник е най- низшата. И тези публикации го накараха да се почувства като едно нищо. В годините Костадинов се е потвърдил като експерт, а те го изкараха едно безличие като го нарекоха редови войник “, съобщи садовският шеф, който явно не е наясно Министерство на вътрешните работи от 20 години е девоенизирана конструкция и военните звания са отстранени. Друг е въпросът за какво Костадинов и служителят му смятат редник за засегнатост. Във военния диалект редникът е съществена бойна единица, като терминът произлиза от съществителното ред, което значи открит порядък, подчиненост, строй. От него произлиза глагола „ подреждам “ – деяние, което стои в основата на дисциплината и командната система. Според лингвистите званието редови войник има и символна стойност – то акцентира груповия темперамент на войската, където характерността се подчинава на строя и реда. Убягнала им е и очевидната прилика с военната драма на Спилбърт „ Спасяването на редови войник Райън “, схваната от по-голямата част от читателите. Въпросът обаче остава – може ли журналистическа метафора да бъде приравнена на засегнатост, когато не трансформира обстоятелствата в текста?
Свидетелят съобщи още, че не му е известно за назначения на близки на шефа посредством състезания, само че призна, че кумът на брата на съпругата на Костадинов е бил претендент за шеф група в КАТ, като се е отказал от присъединяване след медийни изявления. С което удостовери изнасените от уеб страницата обстоятелства.
В показанията си Димитров акцентира и ролята на Костадинов в следствието в Цалапица. „ Той е единственият шеф, който е работил на терен цяла нощ до сутринта, с цел да се стигне до обективната истина “, съобщи служителят и бе безапелационен, че закононарушението е било разкрито, с помощта на професионализма на началника му.
Коренно друга картина обаче показа различен очевидец по делото – майката на убития Димитър Малинов - Атанаска Бакалова. В прочувствените си показания тя очерта серия от пропуски в първите дни след изгубването на сина ѝ.
По думите ѝ, сигналът за изгубването е подаден на 22 юли 2023 година в РУ-Стамболийски, като още тогава тя е предоставила информация, че главният обвинен Рангел Бизюрев е търсил сина ѝ с нападателни планове.
„ До заминаването му имаше 48 часа “, съобщи Бакалова и свърза бягството му с безучастие от страна на полицията.
Тя насочи и тежки обвинявания, че дейности на високо равнище са компрометирали следствието. По думите ѝ, по време на среща в Министерския съвет в просъствието на тогавашния министър Калин Стоянов и основният секретар Живко Коцев й е било обявено, че Костадинов е разпоредил да бъде сбъднат контакт с работодателя на Бизюрев в Германия – преди издаването на европейска заповед за арест. След неуспеха на интервенцията от немските служби са изпратили протестна нота до нашето министерство. Бакалова подчертава и върху пропуски при събирането на доказателства. Тя твърди, че записи от камери не са били конфискувани в точния момент и след това са били изтрити. „ Полицията е отишла три месеца по-късно, на 25 октомври – тогава към този момент всичко беше изчезнало “, съобщи тя.
В показанията си Бакалова описа и за среща с Васил Костадинов напролет на 2024 година, на която, по думите ѝ, той не е показал съпричастност. „ Не усетих емпатия “, съобщи Бакалова, като добави, че по време на диалога той неведнъж е подчертавал своята роля в разкриването на случая.
Майката на убития юноша акцентира, че в първите седмици след изгубването е работила сама, защото не е получила подпомагане от институциите. В търсене на информация тя се е обърнала към публицисти, в това число Тина Ивайлова, както и към други лица, които са ѝ помогнали да събере данни.
След срещата, Бакалова е имало още един телефонен диалог с Костадинов. „ Бях дала няколко изявленията за трите национални малките екрани по отношение на делото и Костадинов ме попита няма ли да го похваля за свършената работа. За какво да го похваля – че изпуснаха килъра на сина ми? “ съобщи тя в съда.
Публицистични текстове, с рецензия към акцията в клуб „ Бушидо “, осъществено под негово ръководство, също са предизвикали на Костадинов „ професионален дискомфорт “, излиза наяве от исковата молба. Въпросът за дискомфорта на младежите, които отишли да се забавляват, а вместо това били съблечени, принудени да клякат, с цел да бъдат обискирани, унижавани и прочие в тази ситуация остава на назад във времето. Акцията, която Костадинов отбрани като законна, бе посочена в отчет на Държавен департамент на Съединени американски щати като образец за полицейски практики, уронващи човешкото достолепие.
На този декор делото слага въпрос, който излиза отвън съответния спор – дали рецензията към институции може да бъде преформулирана като персонална офанзива, когато стъпва върху обстоятелства, обществени изявления и свидетелства.
Случаят може да бъде обсъждан и в подтекста на така наречен каузи от вида SLAPP (Strategic Lawsuits Against Public Participation), при които посредством правосъдни искове се оказва напън върху медии и публицисти по отношение на тяхната работа по тематики от публичен интерес.
Обществото чака от полицейските началници подготвеност, постоянна душeвност и бързи дейности в рискови обстановки. Публичните персони би трябвало да има по- висок предел на толерантност към рецензия поради публичния темперамент на активността им. Също по този начин, поради размера на възнагражданията на чиновниците на реда, жителите имат право да знаят защо се харчат налозите им.
В този смисъл изходът от делото ще има значение освен за страните по него, само че и за стандартите, по които се прави оценка журналистическата рецензия към представители на държавната власт.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ