Цивилизацията се разпада пред очите ни, какви опции ни остават
Кризата към този момент не е единствено политическа, икономическа и енергийна, тя се придвижи и в обществото и решение, най-малко към този момент, няма
В актуалния, явно разпадащ се под ударите на ентропията съвременен западен свят, човек няма доста варианти за това по какъв начин да прекара остатъка от дните си, колкото и да са те. От началото на Коронавирус пандемията до момента – за последните 2 години и половина, ставаме очевидци на внезапна смяна в цайтгайста – както в обществен, по този начин и в стопански и житейски проект. Европа „ гори ” от суша, цените на горивата и електричеството скачат съвсем отвесно поради неуместната и безполезна „ Зелена договорка ” до момента в който най-сигурният ни източник на сила – атомните електроцентрали, се брандират като рискова отживялост.
Докато всичко това се случва виждаме и по какъв начин свободите на хората се лишават една по една. Под предлог, че страната се пробва да помогне на своите жители или жители, даже дребното изражение на свободна воля, което ни е останало стартира да изчезва по един или различен метод. Дигитална епоха, в която живеем и която трябваше да се трансформира в нещото, което да ни освободи от оковите на контрола, да ни направи по-умни, по-образовани и по-можещи, направи тъкмо противоположното – пороби ни до степен, в която към този момент самите ние не осъзнаваме, че сме плебеи.
Образованието ни умира тъкмо по този начин, както към този момент умряха хилядите български села с по един, двама или даже нула поданици. Икономиката ни, подвластна към този момент съвсем напълно от замиращия Запад, се разрушава пред очите ни, а цените на всичко към този момент доближават невиждани равнища. От оптимизма, с който бе присъщ до неотдавна западният свят, в който предпочетохме да живеем, няма и диря – не че на изток е нещо по-различно. И множеството от нас към този момент избират да седят пред екрана и да псуват страната, която е дотолкоз унищожена, че, както се показват зевзеците, „ към този момент и таксиметровите водачи не знаят по какъв начин да я оправят ”. А други възможности има – условно четири на брой.
Първа алтернатива
Наблюдаваме колапса без да вършим нищо и отломките ни смачкават
Тук се има поради да гледаме безучастно клоунският свят, в който живеем. Да гледаме и да приказваме, само че да не вършим. Ситуацията е неприятна, знаем, че е неприятна и единственото, което вършим е в най-хубавият случай да потвърждаваме на съидейниците си какъв брой доста знаем за това какъв брой неприятна е обстановката. Може би пишем в обществените мрежи, може би си мъмрим под носа, може и да обсъждаме последните политически или обществени тематики, следващата злополука, идващото знамение за три дни, можем да упрекваме страната, началниците си, политиците, президента или министъра, да псуваме следващите младежи, счупили скамейка в парка и да приказваме по какъв начин всичко е доста зле. Зле е, само че казусът на тази алтернатива се състои в тъкмо това. Че като вършим гореизброеното не променяме нищо. Само вредим на себе си – и душевен, и физически.
Втора алтернатива
Не обръщай внимание и се радвай на живота
Тук може да се каже доста и мнозина избират тъкмо този светоглед. Ние не сме виновни за падението на цивилизацията, в което живеем, не сме избрали системата, не сме поставили на власт тези, които стоят на постовете си. И в този смисъл – дано всичко остане по този начин. Всеки, избрал тази алтернатива, прави умишлен избор да не обръща внимание на системата и да не я подхранва. Опитва да отгледа децата си допустимо най-добре, да им обезпечи оптималното, доколкото е постижимо това, пробва да дава образец на другите, да се любува на дребното останали свободи цялостно, да си живее живота. И прави тъкмо това докото не пристигна и неговият час, след който всичко се трансформира в безсмислено. А постигнатото се не помни за 1, 2 или 3 генерации и се размива в масата на останалото безумство.
Трета алтернатива
Ставаш бунтовник
Има и доста, които избират точно този метод на живот. Те се трансформират в модерните Ботев, Левски, Жана д’Арк или Че Гевара, които упорстват за правдивост, за смяна в системата, безапелационни са, че светът може и би трябвало да се промени. Че хората, които в този момент са на власт, би трябвало мигновено да станат от трона си и да го правят отстъпка на младите. Искат краткотрайна безредица, с цел да пристигна новият ред. Викат „ оставка ” под прозорците на политици, размахват плакати с лозунги, гонят смяната. И в множеството случаи не осъзнават, че са част от системата, макар виковете и дейностите си. Защото по-често, в сравнение с ни се желае революцията нормално води до това, че страната печели – по една или друга форма. Защото колкото и да почитаме революционерите, би трябвало да са ясни обстоятелствата – всяка тяхна победа, даже да наподобява като победа, е по-скоро загуба, защото по един или различен метод страна печели и най-после получава повече власт.
Четвърта алтернатива
Създаваш нови системи на ръководство
За това се изисква доста, тъй като би трябвало хем да спрем да псуваме съществуващата система безучастно, хем да жертваме част от насладата си към живота, хем да се превърнем в революционери и хем да имаме задоволително информация и подготовка, с цел да измислим нещо ново. Не единствено да не обръщаме внимание на системата в настоящия ѝ тип, само че и интензивно да не участваме в нея. Да гледаме по какъв начин остарялото се срутва последователно и в това време да го сменяем с новото. Да не търсим промени, а нововъведения. Защото разбирането, че настоящия свят е непоправимо строшен е единственото, което може да ни извади от оковите и да впрегне цялата ни градивна мощ, която да спре ентропията на умиращата ни от личната ни ръка цивилизация.
В актуалния, явно разпадащ се под ударите на ентропията съвременен западен свят, човек няма доста варианти за това по какъв начин да прекара остатъка от дните си, колкото и да са те. От началото на Коронавирус пандемията до момента – за последните 2 години и половина, ставаме очевидци на внезапна смяна в цайтгайста – както в обществен, по този начин и в стопански и житейски проект. Европа „ гори ” от суша, цените на горивата и електричеството скачат съвсем отвесно поради неуместната и безполезна „ Зелена договорка ” до момента в който най-сигурният ни източник на сила – атомните електроцентрали, се брандират като рискова отживялост.
Докато всичко това се случва виждаме и по какъв начин свободите на хората се лишават една по една. Под предлог, че страната се пробва да помогне на своите жители или жители, даже дребното изражение на свободна воля, което ни е останало стартира да изчезва по един или различен метод. Дигитална епоха, в която живеем и която трябваше да се трансформира в нещото, което да ни освободи от оковите на контрола, да ни направи по-умни, по-образовани и по-можещи, направи тъкмо противоположното – пороби ни до степен, в която към този момент самите ние не осъзнаваме, че сме плебеи.
Образованието ни умира тъкмо по този начин, както към този момент умряха хилядите български села с по един, двама или даже нула поданици. Икономиката ни, подвластна към този момент съвсем напълно от замиращия Запад, се разрушава пред очите ни, а цените на всичко към този момент доближават невиждани равнища. От оптимизма, с който бе присъщ до неотдавна западният свят, в който предпочетохме да живеем, няма и диря – не че на изток е нещо по-различно. И множеството от нас към този момент избират да седят пред екрана и да псуват страната, която е дотолкоз унищожена, че, както се показват зевзеците, „ към този момент и таксиметровите водачи не знаят по какъв начин да я оправят ”. А други възможности има – условно четири на брой.
Първа алтернатива
Наблюдаваме колапса без да вършим нищо и отломките ни смачкават
Тук се има поради да гледаме безучастно клоунският свят, в който живеем. Да гледаме и да приказваме, само че да не вършим. Ситуацията е неприятна, знаем, че е неприятна и единственото, което вършим е в най-хубавият случай да потвърждаваме на съидейниците си какъв брой доста знаем за това какъв брой неприятна е обстановката. Може би пишем в обществените мрежи, може би си мъмрим под носа, може и да обсъждаме последните политически или обществени тематики, следващата злополука, идващото знамение за три дни, можем да упрекваме страната, началниците си, политиците, президента или министъра, да псуваме следващите младежи, счупили скамейка в парка и да приказваме по какъв начин всичко е доста зле. Зле е, само че казусът на тази алтернатива се състои в тъкмо това. Че като вършим гореизброеното не променяме нищо. Само вредим на себе си – и душевен, и физически.
Втора алтернатива
Не обръщай внимание и се радвай на живота
Тук може да се каже доста и мнозина избират тъкмо този светоглед. Ние не сме виновни за падението на цивилизацията, в което живеем, не сме избрали системата, не сме поставили на власт тези, които стоят на постовете си. И в този смисъл – дано всичко остане по този начин. Всеки, избрал тази алтернатива, прави умишлен избор да не обръща внимание на системата и да не я подхранва. Опитва да отгледа децата си допустимо най-добре, да им обезпечи оптималното, доколкото е постижимо това, пробва да дава образец на другите, да се любува на дребното останали свободи цялостно, да си живее живота. И прави тъкмо това докото не пристигна и неговият час, след който всичко се трансформира в безсмислено. А постигнатото се не помни за 1, 2 или 3 генерации и се размива в масата на останалото безумство.
Трета алтернатива
Ставаш бунтовник
Има и доста, които избират точно този метод на живот. Те се трансформират в модерните Ботев, Левски, Жана д’Арк или Че Гевара, които упорстват за правдивост, за смяна в системата, безапелационни са, че светът може и би трябвало да се промени. Че хората, които в този момент са на власт, би трябвало мигновено да станат от трона си и да го правят отстъпка на младите. Искат краткотрайна безредица, с цел да пристигна новият ред. Викат „ оставка ” под прозорците на политици, размахват плакати с лозунги, гонят смяната. И в множеството случаи не осъзнават, че са част от системата, макар виковете и дейностите си. Защото по-често, в сравнение с ни се желае революцията нормално води до това, че страната печели – по една или друга форма. Защото колкото и да почитаме революционерите, би трябвало да са ясни обстоятелствата – всяка тяхна победа, даже да наподобява като победа, е по-скоро загуба, защото по един или различен метод страна печели и най-после получава повече власт.
Четвърта алтернатива
Създаваш нови системи на ръководство
За това се изисква доста, тъй като би трябвало хем да спрем да псуваме съществуващата система безучастно, хем да жертваме част от насладата си към живота, хем да се превърнем в революционери и хем да имаме задоволително информация и подготовка, с цел да измислим нещо ново. Не единствено да не обръщаме внимание на системата в настоящия ѝ тип, само че и интензивно да не участваме в нея. Да гледаме по какъв начин остарялото се срутва последователно и в това време да го сменяем с новото. Да не търсим промени, а нововъведения. Защото разбирането, че настоящия свят е непоправимо строшен е единственото, което може да ни извади от оковите и да впрегне цялата ни градивна мощ, която да спре ентропията на умиращата ни от личната ни ръка цивилизация.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ