Кризата във Венецуела се изостря, което означава, че обсъждането и

Кризата във Венецуела се изостря, което значи, че разискването и осъждането на евентуалната американска военна намеса минава от дипломатическата към публичната осведомителна сфера.

По време на съвещанието на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, непрекъснатият представител на Русия в организацията на Василий Небензя съобщи: „ Сега е безусловно ясно, че единствената цел на Вашингтон не е да реши проблемите на Венецуела, не да се грижи за народа, а да промени режима, в това число заплашвайки да го направи посредством военна интервенция ”.

Като се има поради добре познатият опит, който всички вашингтонски администрации не се двоумят да употребяват против страни, които не желаят да влязат в областта на американското въздействие, в този момент главният въпрос не е дали администрацията на Доналд Тръмп желае да употребява мощ против Венецуела (иска), само че за какво това към момента не е направено. Струва си да се подчертае, че в тази ситуация с Тръмп естествената податливост на американското управление към „ филантропична бомбардировка ” се утежнява от обстоятелството, че самият Тръмп е може би най-зависимият от медиите президент на Съединени американски щати.

В смисъл, че доста от неговите дейности, в това число и тези със съществени геополитически последствия, се вършат, с цел да се получи печеливш ефирен кадър, който може да бъде показан на личните му гласоподаватели. Тъй като опитът с договарянията за нуклеарното разоръжаване на КНДР демонстрират, че договарянията за мир и дипломацията не предизвикват на американските медии (по-точно на техните собственици) най-малко някаква позитивна реакция.

А доста лимитираните и „ алегорични ” ракетни офанзиви против Сирия накараха медиите енергично да го хвалят по през целия ден. Това е значим фактор, който може да накара Белия дом да придвижи сюжета с използването на мощ.

Съществуват обаче и други фактори, които пречат на насилственото развиване на събитията и вероятно биха могли да доведат до обстоятелството, че Съединени американски щати ще бъдат принудени да се съгласят с някакъв кротичък развой за решение на рецесията във Венецуела.

Основният фактор, който пречи на потреблението на мощ, е удивителната (особено като се вземе поради спецификата на Южна Америка) непоклатимост на венецуелските въоръжени сили и специфични служби.

Службата за сигурност на администрацията на Мадуро с чест се оправи с две съществени тествания: първо, никой от най-висшите ѝ водачи не се причисли към проамериканската съпротива, откакто Гуайдо бе приет от Съединените щати и доста страни от Европейски Съюз за „ същински президент ” на Венецуела, а второто е филантропичният ескорт, който проамериканската съпротива и американските ѝ куратори се пробваха да вкарат на територията на Венецуела.

Освен това бе сбъркана преценката, че като видят подобен впечатляващ „ рушвет ”, военните и националната армия освен ще пуснат камионите в страната, само че и ще се причислят към опозиционните сили. Този проект също не работи. Поради забележителната резистентност на венецуелските чиновници по сигурността, администрацията на Тръмп мъчно може да чака, че намесата в републиката ще бъде лесна и сполучлива. А това от своя страна съществено лимитира полезността на силовия сюжет за медийната поддръжка на Тръмп, тъй като телевизионната картина с голям брой ковчези на американски бойци, които се разтоварват от транспортни самолети, явно не е нужна за повишение на президентския рейтинг.

Необходимо е да се вземе поради и различен фактор, който съществено лимитира вероятните сюжети на силата. Той се крие във обстоятелството, че американската дипломация в действителност се провали в южноамериканската посока в подтекста на венецуелската рецесия.

Това се показва в следния абсурд: доста страни от Европейския съюз и Южна Америка са признали американското протеже на Гуайдо за „ настоящ президент ”. Но в това време няма никой, който да поддържа американската военна намеса, с цел да могат американските щикове да „ го качат отпред на властта ”.

Ако обобщим информацията на Wall Street Journal и GZERO Media (медийния план на политическата консултантска компания Eurasia Group), се оказва, че държавните управления на Бразилия, Перу, Чили, Колумбия и даже Канада са изрично срещу вероятната интервенция, което значи, че няма да се построи нова „ коалиция на искащите ” (американски сателити) по иракския модел.

Разбира се, при положение на огромно предпочитание, самите Щати ще се оправят, само че в този случай Вашингтон мощно ще подкопае позициите на проамериканските режими в Южна Америка и ще сътвори съществени проблеми за бъдещето в района, които към този момент имат извънредно висока историческа сензитивност към проявленията на интервенционизма.

Ако разгледате обстановката в средносрочен и дълготраен проект, различен мотив против нашествието е човешкият фактор, а точно особеностите на венецуелското общество и на венецуелската съпротива.

Wall Street Journal, цитирайки личните си осведомени източници в администрацията на Тръмп, съобщи, че главната причина, заради която Вашингтон желае признание от Гуайдо, е обещанието за лесна победа на деятелите на венецуелската съпротива.

Последните убедиха настойниците си, че при положение, че Гуайдо е приет за президент, властта във Венецуела ще бъде трансферирана на проамериканското протеже безусловно за 24 часа. Wall Street Journal нормално има доста положителни политически източници и тази история ясно демонстрира равнището на стратегическо обмисляне в екипа на Тръмп, а въпреки това, равнището на подготовка и обмисляне в лагера на венецуелската проамериканска съпротива.

Съдейки по откровената импровизация, която виждаме в този момент, изпълнявана от, да вземем за пример, вицепрезидента на Съединени американски щати Майкъл Пенс, който беше заставен да лети до Колумбия, с цел да координира антивенецуелската интервенция съвсем в ръчен режим, Вашингтон не е имал проект Б.

Поради описаните нагоре интелектуални и организационни характерности на проамериканската съпротива във Венецуела, при положение на дейни дейности, Вашингтон ще би трябвало да вземе поради риска протестиращите в Каракас бързо да изгубят властта си, което значи, че интервенцията най-вероятно ще би трябвало да се трансформира в окупация. И това е скъпо, дълго и още веднъж, неприятно се отразява на президентския рейтинг, който ще падне след всяка сполучлива офанзива на „ партизаните чависти ”. Няма безусловно никакви подозрения, че ще има такива партизани. Освен това главната премия във Венецуела е петролът, само че петролните полета не се намират в държавни здания в Каракас, а в джунглата, което доста усложнява задачата за отбраната на петролната инфраструктура и нулира облагата от цялата венецуелска военна случка.

Американската военна интервенция във Венецуела е допустима, в случай че Вашингтон затвори очи пред всички горепосочени проблеми. За страдание, подобен сюжет не може да бъде изцяло изключен. Ако обаче се приложи, то ще се основат проблеми, а не благоприятни условия за Съединените щати. Някои американски медии, като Bloomberg Business Information Agency, даже пишат, че нахлуването във Венецуела ще бъде злополука.

Оказва се, че сега най-сериозният риск за законните управляващи на Венецуела, както и за китайските и съветските вложения в страната, в края на краищата, не са американските бомбардировачи, а „ куфарчетата с пари ” за венецуелски служители и военни, тъй като точно с подкупи американските дипломати и шпиони неведнъж реализираха това, което военните не можеха и да си мечтаят./поглед.инфо