Как една държавна служителка реши да стане учителка
Кризата в областта на образованието или така наречен „ апетит за учители” е необятно дискутирана тематика. Високата емиграция, мощното отвращение за учене на педагогичен специалности измежду студентите и не изключително европейските равнища на възнаграждение в сферата трансфораха специалността „ учител” в дума демоде. От една страна тя носи авторитет, само че от друга той не е изключително настоящ напоследък.
Въпреки това има случаи, истории и хора, които избират работата на преподавател на първо място останало. Славка Ласонова преподава на възпитаници от първи клас в гр. Велинград. Тя е обичана учителка на цялостен клас дребни възпитаници, за които отделя целия си ден - да ги научи на всичко, което знае. Славка обаче не е била учителка цялостен живот. Тя е продавала сладолед, а по-късно е била държавен чиновник. В следствие, на 42 години, тя влиза за първи път в учебно заведение – в ролята на преподавател, с цел да промени живота и да сбъдне една своя фантазия.
Как решихте да станете преподавател?
Завършила съм през 2000 година в Софийския университет компетентност „ География”. По време на следването си взех решение да откажа педагогическия си профил, по това време бях уверена, че не желая да ставам преподавател. След време, когато единият ми наследник беше към този момент приключил учебно заведение, а щерка ми бе в 3 клас, взех решение, че имам какво да дам на образованието. През всичките тези години постоянно съм била за обиколена с деца - моите, на приятелите ми, постоянно помагах на близки деца да си пишат домашните. Тогава разбрах, че имам нюх с децата, че ми е хубаво да поддържам връзка с тях и ми се отдава с лекост. Въпросът бе по кое време да вляза като преподавател в учебно заведение и по какво бих могла да им преподавам. След третото ми майчинство през 2016 година ми предстоеше да стартира работа. Това беше най-удобния миг да стана преподавател. Трябваше да избера дали да изкарам педагогическия профил и да преподавам „ География” от 5 до 12 клас или да избера нещо друго. Отворих страниците на РУО-тата и видях, че най доста работни места има за начални учители. Местата с География бяха или лимитирани като университетски часове или комбинирани с История. Малките деца са ми уязвимост и по този начин записах НУП в Пловдивския университет. Още по време на втората си магистратура започнах работа като преподавател в близко село. Имах комбинирана група от 2 и 4 клас. Първият ден беше съпроводен с доста боязън дали ще ме харесат децата, ще се оправя ли, само че виждайки техните очички обърнати с доверие и очакване към мен, всичките подозрения на момента изчезнаха.
Какво работихте преди този момент?
След завършването си започнах работа като продавач на сладолед. Дали ме е било позор? - Може би. Казвах си, че имам обучение, пък продавам сладолед. Мина лятото, сезона свърши и аз започнах да си диря работа интензивно по специалността си.Беше извънредно мъчно да си намериш работа като демограф-липса на стаж и опит, теоретична подготовка от университета, само че не и практическа. Започнах работа като касиер в огромна верига, с течение на времето се издигнах до позиция помощник-управител. Но все нещо ми липсваше( може би, в този момент осъзнавайки –липсвали ми е работата с деца). После работих като експерт в паспортен отдел в една от столичните общини, само че още веднъж не усещах онази цялост,която ти дава единствено мечтаната работа. Преминала съм през няколко работи до момента в който най-сетне схвана,че учителството ме прави щастлива, макар всичките компликации.
Трудно ли ви беше да учите още веднъж на по-зряла възраст?
Не, по никакъв начин. Връщайки се в университета, след толкоз години, даже и за момент не си помислих, че ще е мъчно или няма да се оправя. За мое удивление 70% от моите сътрудници бяха на възраст към 40 години, някои от тях са били на много високи позиции в работата си и по някое време на живота си да открили, че желаят да бъдат учители. Бяхме хора от разнообразни специалности - медицински лаборанти, икономисти, филолози философи. Дори някои имаха и педагогическа дееспособност. Но общото сред нас беше, че на тази възраст към този момент бяхме осъзнали, че в действителност желаеме да бъдем учители и да работим точно в училише.
Как ви се видя учебното заведение в първия образователен ден?
Бях в малко селско учебно заведение, без никаква модерна техника, децата седяха на чиновете, които са седели техните баби и прабаби. Всички хоспетирания бях провела в базови учебни заведения в Пловдив, моите деца учеха в огромни и елитни учебни заведения. За мен беше потрес, в какво попадам. Бях на прага да си потегли. Сега съзнавам, че това, което ме задържа там бяха децата. Те са едни и същи - в дребното селце и в огромния град. На 16 септември, отивайки на работа си, споделих – „ през днешния ден ще е, може би, първият ти и финален ден тук”. Но влизайки в стаята и виждайки децата, нямаше пред мен никаква алтернатива дали да остана. Прекарах с тях една прелестна образователна година.
Лесно ли се наемат учители без опит?
Не, шефовете не желаят да дават късмет на учители без опит. Много е мъчно да бъдеш нает учейки или туко-що приключил.
Какво мислите за наклонността, че след години няма да има фрагменти?
Не мисля, че това, ще е по този начин. Много младежи желаят да работят като учители. Проблемът идва от недоверието към тях, че не могат и не знаят, завършвайки незабавно университет. Аз не мисля, че е по този начин. Дайте късмет на младия сътрудник, въпреки всичко и той би трябвало да тръгне от някъде. Дори считам, че сега те са по-подготвени във връзка с днешните деца, умеят да се схващат с тях и да създадат по този начин, че урока даже и за „ Априлско въстание” или „ Под игото” да заинтригува учениците.
Имате ли млади сътрудници?
Около мен няма изключително доста млади сътрудници. Имам другари, които имат учителска дееспособност, само че заради липса на опит в учебно заведение, не ги назначават на работа. След година или две търсене, те стартират своята преквалификация в друга сфера. Нашият шеф е един от дребното в България, който дава късмет на млади учители.
Какви са децата на които преподавате?
Те са моите дребни първокласници. В града, в който пребивавам, има няколко етноса. В моя клас имам деца българи, роми и по този начин наречените българомохамедани. Имам дете от дом, имам деца от обществено слаби фамилии и от огромния бизнес. Но на този стадий всички са едно цяло, имаме си име – Многознайковците!
Имат ли интерес към ученето?
Те са още дребни, занапред навлизат в учебно заведение и към момента за тях учебното заведение е институция, а учителят като втора „ мама”. Радват се на всяка научена писмен знак, на всяка решена задача, на всяко ново познание по „ Околен свят”. Понякога им е мъчно, тогава би трябвало повече непримиримост, от време на време им е доста забавно, изключително когато е включен и спортен темперамент в ученето. Обичат всяко нещо да им се демонстрира образно, посредством мултимедията или гледайки клипчета в мултимедийния кабинет. Обичат и да играят, да пеят. Понякога се и карат. Но, да, на този стадий доста обичат да идват на учебно заведение.
Кой е най-големият подарък за един преподавател?
Любовта на децата. Детските ръчички към врата ти заран и благодарността на родителите за труда ти!
Интервю на Костадин Костов
Въпреки това има случаи, истории и хора, които избират работата на преподавател на първо място останало. Славка Ласонова преподава на възпитаници от първи клас в гр. Велинград. Тя е обичана учителка на цялостен клас дребни възпитаници, за които отделя целия си ден - да ги научи на всичко, което знае. Славка обаче не е била учителка цялостен живот. Тя е продавала сладолед, а по-късно е била държавен чиновник. В следствие, на 42 години, тя влиза за първи път в учебно заведение – в ролята на преподавател, с цел да промени живота и да сбъдне една своя фантазия.
Как решихте да станете преподавател?
Завършила съм през 2000 година в Софийския университет компетентност „ География”. По време на следването си взех решение да откажа педагогическия си профил, по това време бях уверена, че не желая да ставам преподавател. След време, когато единият ми наследник беше към този момент приключил учебно заведение, а щерка ми бе в 3 клас, взех решение, че имам какво да дам на образованието. През всичките тези години постоянно съм била за обиколена с деца - моите, на приятелите ми, постоянно помагах на близки деца да си пишат домашните. Тогава разбрах, че имам нюх с децата, че ми е хубаво да поддържам връзка с тях и ми се отдава с лекост. Въпросът бе по кое време да вляза като преподавател в учебно заведение и по какво бих могла да им преподавам. След третото ми майчинство през 2016 година ми предстоеше да стартира работа. Това беше най-удобния миг да стана преподавател. Трябваше да избера дали да изкарам педагогическия профил и да преподавам „ География” от 5 до 12 клас или да избера нещо друго. Отворих страниците на РУО-тата и видях, че най доста работни места има за начални учители. Местата с География бяха или лимитирани като университетски часове или комбинирани с История. Малките деца са ми уязвимост и по този начин записах НУП в Пловдивския университет. Още по време на втората си магистратура започнах работа като преподавател в близко село. Имах комбинирана група от 2 и 4 клас. Първият ден беше съпроводен с доста боязън дали ще ме харесат децата, ще се оправя ли, само че виждайки техните очички обърнати с доверие и очакване към мен, всичките подозрения на момента изчезнаха.
Какво работихте преди този момент?
След завършването си започнах работа като продавач на сладолед. Дали ме е било позор? - Може би. Казвах си, че имам обучение, пък продавам сладолед. Мина лятото, сезона свърши и аз започнах да си диря работа интензивно по специалността си.Беше извънредно мъчно да си намериш работа като демограф-липса на стаж и опит, теоретична подготовка от университета, само че не и практическа. Започнах работа като касиер в огромна верига, с течение на времето се издигнах до позиция помощник-управител. Но все нещо ми липсваше( може би, в този момент осъзнавайки –липсвали ми е работата с деца). После работих като експерт в паспортен отдел в една от столичните общини, само че още веднъж не усещах онази цялост,която ти дава единствено мечтаната работа. Преминала съм през няколко работи до момента в който най-сетне схвана,че учителството ме прави щастлива, макар всичките компликации.
Трудно ли ви беше да учите още веднъж на по-зряла възраст?
Не, по никакъв начин. Връщайки се в университета, след толкоз години, даже и за момент не си помислих, че ще е мъчно или няма да се оправя. За мое удивление 70% от моите сътрудници бяха на възраст към 40 години, някои от тях са били на много високи позиции в работата си и по някое време на живота си да открили, че желаят да бъдат учители. Бяхме хора от разнообразни специалности - медицински лаборанти, икономисти, филолози философи. Дори някои имаха и педагогическа дееспособност. Но общото сред нас беше, че на тази възраст към този момент бяхме осъзнали, че в действителност желаеме да бъдем учители и да работим точно в училише.
Как ви се видя учебното заведение в първия образователен ден?
Бях в малко селско учебно заведение, без никаква модерна техника, децата седяха на чиновете, които са седели техните баби и прабаби. Всички хоспетирания бях провела в базови учебни заведения в Пловдив, моите деца учеха в огромни и елитни учебни заведения. За мен беше потрес, в какво попадам. Бях на прага да си потегли. Сега съзнавам, че това, което ме задържа там бяха децата. Те са едни и същи - в дребното селце и в огромния град. На 16 септември, отивайки на работа си, споделих – „ през днешния ден ще е, може би, първият ти и финален ден тук”. Но влизайки в стаята и виждайки децата, нямаше пред мен никаква алтернатива дали да остана. Прекарах с тях една прелестна образователна година.
Лесно ли се наемат учители без опит?
Не, шефовете не желаят да дават късмет на учители без опит. Много е мъчно да бъдеш нает учейки или туко-що приключил.
Какво мислите за наклонността, че след години няма да има фрагменти?
Не мисля, че това, ще е по този начин. Много младежи желаят да работят като учители. Проблемът идва от недоверието към тях, че не могат и не знаят, завършвайки незабавно университет. Аз не мисля, че е по този начин. Дайте късмет на младия сътрудник, въпреки всичко и той би трябвало да тръгне от някъде. Дори считам, че сега те са по-подготвени във връзка с днешните деца, умеят да се схващат с тях и да създадат по този начин, че урока даже и за „ Априлско въстание” или „ Под игото” да заинтригува учениците.
Имате ли млади сътрудници?
Около мен няма изключително доста млади сътрудници. Имам другари, които имат учителска дееспособност, само че заради липса на опит в учебно заведение, не ги назначават на работа. След година или две търсене, те стартират своята преквалификация в друга сфера. Нашият шеф е един от дребното в България, който дава късмет на млади учители.
Какви са децата на които преподавате?
Те са моите дребни първокласници. В града, в който пребивавам, има няколко етноса. В моя клас имам деца българи, роми и по този начин наречените българомохамедани. Имам дете от дом, имам деца от обществено слаби фамилии и от огромния бизнес. Но на този стадий всички са едно цяло, имаме си име – Многознайковците!
Имат ли интерес към ученето?
Те са още дребни, занапред навлизат в учебно заведение и към момента за тях учебното заведение е институция, а учителят като втора „ мама”. Радват се на всяка научена писмен знак, на всяка решена задача, на всяко ново познание по „ Околен свят”. Понякога им е мъчно, тогава би трябвало повече непримиримост, от време на време им е доста забавно, изключително когато е включен и спортен темперамент в ученето. Обичат всяко нещо да им се демонстрира образно, посредством мултимедията или гледайки клипчета в мултимедийния кабинет. Обичат и да играят, да пеят. Понякога се и карат. Но, да, на този стадий доста обичат да идват на учебно заведение.
Кой е най-големият подарък за един преподавател?
Любовта на децата. Детските ръчички към врата ти заран и благодарността на родителите за труда ти!
Интервю на Костадин Костов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ