Пресата в Европа и САЩ: Нигер се изплъзва от Запада
Кризата в Нигер слага Съединени американски щати в „ сложна обстановка “, защото водачите на преврата отхвърлят да правят отстъпка, разяснява американският в. „ Хил “. Вестникът отбелязва, че военният прелом в страната заплашва да въвлече района в по-широк спор и да заплаши основното партньорство на Съединени американски щати в региона на сигурността в Западна Африка, където неустойчивостта поражда от ден на ден терористични закани, предава Българска телеграфна агенция.
Лидерите на страните от Икономическа общественост на западноафриканските страни (ЕКОВАС) ще се срещнат през днешния ден, с цел да обсъдят обстановката в Нигер и възможните си по-нататъшни дейности, откакто предводителите на превратаджиите не трансформираха курса си до приключването в неделя на периода на ултиматума, даден от ЕКОВАС за връщането на власт на демократично определения президент Мохамед Базум.
ЕКОВАС може да наложи стопански наказания или да изпрати военни сили в размирната страна, където водачът на хунтата Абдурахман Чиани се разгласи за водач на Нигер след свалянето в края на предишния месец на президента Базум.
Кризата би могла да промени световния баланс на силите в района, защото Нигер е основен съдружник на Вашингтон и там са ситуирани 1100 американски военнослужещи, които са подготвени най-вече за битка с тероризма, предвижда американският вестник.
Заместник-говорителката на Пентагона Сабрина Сингх сподели, че Съединени американски щати са прекратили военната си активност и образованията в Нигер, до момента в който не бъде открито „ спокойно решение “ на спора, само че посочи, че не се възнамерява евакуиране от страната. Говорител на Организация на обединените нации сподели преди два дни, че международната организация също поддържа дипломатическия път и е в контакт с ЕКОВАС за намиране на решения.
Въпреки това Чиани отхвърли опитите за ходатайство за понижаване на напрежението, отбелязва в. „ Хил “.
Военният властник твърди, че е завзел властта от демократично определения президент на Нигер, с цел да се оправи с икономическа неустановеност и с тлеещото принуждение, въпреки че съгласно наблюдаващи повода за преврата може би е обвързвана с желанието на Базум да в профил Чиани от поста му.
Според Даниел Ейсенга, теоретичен помощник в Центъра за стратегически проучвания на Африка към Националния университет по защита във Вашингтон, който се финансира от Пентагона, Чиани евентуално схваща, че договарянията в този миг ще доведат до свалянето му от власт.
Затова военният водач „ изчаква “, с цел да види дали ще успее да резервира властта си и да преживее икономическите наказания, счита Ейсенга. Тези наказания обаче могат бързо да доведат до обилни съкращения на заплатите на военните, което ще подкопае основния му източник на поддръжка, разяснява той за вестника.
В ЕКОВАС членуват 15 страни от Западна Африка, в това число Нигер. Общността има нерешителен опит, що се отнася до опитите ѝ за възобновяване на реда в страни, въвлечени в спорове, като икономическите наказания нормално не оказват помощ за разрешаването на рецесиите, отбелязва в. „ Хил “. Регионалната общественост е употребила мощ за възобновяване на реда и преди, за последно в Гамбия през 2017 година, откакто ръководещият президент не съумя да се отдръпна след изборно проваляне. Присъствието на войски на ЕКОВАС тогава облекчи случая без конфликти. Минали намеси на ЕКОВАС се асоциират с принуждение, се споделя в разбора на вестника. В Либерия, по време на гражданската война през 1990 година, войските помогнаха за възобновяване на реда, само че също по този начин бяха упрекнати в нарушение на човешките права.
Проблемът се усложнява и поради коалиция от военни хунти в Западна Африка. Четири от страните от ЕКОВАС се ръководят от самопровъзгласили се военни водачи и участието им е замразено.
Две от страните със замразено участие, Буркина Фасо и Мали, поддържаха преврата в Нигер и биха могли да реагират остро на една военна намеса, предвижда Ейсенга. Според него и на двете страни липсват запаси за пълномащабна война, а политическото разделяне подсказва за възходящ районен проблем. Не е ясно дали по-широк спор с присъединяване на ЕКОВАС би могъл да сътвори повече безпорядък или да способства за непоклатимост в Нигер, отбелязва той в коментара си за вестника.
Британският в. „ Гардиън “ също концентрира вниманието си върху обстановката в Нигер в коментар под заглавие „ Защо останалата част от света не може да си разреши да пренебрегне преврата в Нигер “.
Вестникът отбелязва, че превратът в Нигер дестабилизира още повече африканския район Сахел и провокира наказание от целия свят. Това е осмото събаряне на държавно управление в този район през последните три години и може би е най-значимото. Той стартира с нещо, което изглеждаше като препирня сред представители на елита в страната и приключи със свалянето на определения президент от ръководителя на армията.
Причината за огромното внимание на интернационалната общественост е местоположението на Нигер в Сахел, който е определян като една от най-опасните елементи на света, разяснява „ Гардиън “.
Този прелом обаче има една поразителна разлика спрямо другите в района. Миналата седмица ЕКОВАС, политическата и икономическа общественост на западноафриканските страни, съобщи, че това, което се случва в Нигер, не може да търпи отсрочване, и заплаши с военна интервенция, в случай че президентът не бъде върнат на власт. Сега доста неща зависят от успеваемостта на тази опасност, акцентира английският вестник.
Нюйоркският в. „ Уолстрийт джърнъл “ обръща внимание на обстоятелството, че в центъра на преврата в Нигер е един от обичаните на Америка генерали. Вестникът отбелязва, че американските военни командири бяха ужасени предишния месец, когато клика от висши армейски офицери завзе властта в Нигер, който е главен съдружник на Съединени американски щати в битката против бойците ислямисти в Западна Африка. Това, което може би най-силно ги засегна, бяха телевизионните фрагменти на един съответен човек, бригаден военачалник Муса Салау Барму, измежду заговорниците за преврата.
Барму е човек, който американските военни ухажват от съвсем 30 години. Той е човек, който Съединени американски щати са изпратили в влиятелния Национален университет по защита във Вашингтон. Той е човек, който е канил американски офицери на вечеря в дома си. Той дава отговор за елитните сили, които са от решаващо значение за прекъсването на потока от бойци на „ Ал Каида “ и „ Ислямска страна “ в Западна Африка.
Ето за какво „ Уолстрийт джърнъл “ предвижда, че макар бавния старт на договарянията сред Съединени американски щати и хунтата, американските другари на Барму се надяват, че той има политическата независимост на деяние и персоналната настройка да лобира за решение, което да резервира Нигер на страната на Вашингтон.
Заместник държавният секретар на Съединени американски щати Виктория Нюланд обаче напусна срещата с Барму тази седмица, без да обещае по-нататъшни договаряния, показва вестникът. Хунтата на ѝ разреши да се срещне със сваления президент Базум или с военачалник Абдурахман Чиани, който за няколко часа се трансформира от пълководец на президентската защита в самопровъзгласил се водач на Нигер. „ Така че останахме принудени да разчитаме на господин Барму, с цел да изясним още веднъж защо става въпрос “, сподели Нюланд.
В. „ Вашингтон пост “ също проучва обстановката в Нигер в публикация със заглавие „ Нигер се изплъзва от Запада “. Според вестника превратът в Нигер не е безусловно обвързван с ползите или проектите на непознати сили, а с политическите различия в границите на една нежна народна власт. Продължаващата рецесия обаче непреклонно се трансформира в геополитически пожар.
Днес Икономическата общественост на западноафриканските страни ще свика нова среща на върха, с цел да очертае пътя напред. За някои от членовете на общността Нигер е като линия на пясъка, страна, чийто прелом към момента може да бъде върнат в противоположна посока, откакто ЕКОВАС не съумя да попречи на хунтите в Мали, Буркина Фасо и Гвинея, предвижда вестникът.
Все отново, изключително в обществените медии, поддръжниците на преврата заеха поразително антизападна позиция, като оповестиха както държавното управление на Базум, по този начин и неговите районни бранители за марионетки на империалистическите сили, акцентира „ Вашингтон пост “. По-специално те показват своя яд поради тежкото и надълбоко завещание на Франция в района, който е очевидец по какъв начин някогашната колониална мощ продължава да бъде непостоянен боен интервент и главен стопански състезател в Западна Африка, като в същото време упражнява фискално владичество посредством районната валута западноафрикански франк.
Западът гледаше на Нигер като на демократична цитадела. Тогава стана прелом. Това бе разказът, който последва пучовете в Мали и Буркина Фасо, и наподобява, че същата история се разиграва и в Нигер, разяснява американският вестник.
Според Матийо Дроан, френски посланик, който сега е посетител откривател в Центъра за стратегически и интернационалните проучвания във Вашингтон, антифренските настроения в Нигер са „ композиция от необятно публикувано неодобрение от колониалната ера, която се преглежда като съществена причина за днешните премеждия, от неодобрение поради трайното наличие на непознати войски без осезаемо влияние върху обстановката със сигурността и, което е по-важно, от потреблението на тези усеща посредством широкомащабни акции за дезинформация “.
За Франция, прибавя Дроан, Нигер трябваше да означи нова страница в комплицираната роля на страната в района. „ Франция влага в държавното управление на Базум, с цел да бъде модел за нов вид партньорство с африканските страни, на по-равноправна основа “, сподели той, акцентирайки по какъв начин френски войски са се сражавали паралелно с военнослужещи от Нигер в интервенции против бунтовниците.
Сега, предвижда Дроан, „ Нигер, който върви по същия път като Мали и Буркина Фасо, ще затвърди още повече пояса на неустойчивост в африканския район Сахел, под доста съветско въздействие “.
В колонка за френския в. „ Монд “ политологът Марк-Антоан Перуз дьо Монкло стига до заключението, че превратът в Нигер е като Париж да усеща последствията от личните си дейности.
Превратът, както и предходните, повдига въпроси за последното десетилетие на антитерористичните интервенции на Франция в района и за връзките, които тя е открила с военните там. Освен това, заключава Перуз дьо Монкло, това би трябвало да принуди френските политици да си създадат по-неудобна равносметка.
„ То освен акцентира неумението на военното съдействие, на което френските парламентаристи, с дребни изключения, в никакъв случай не са се осмелявали да се опълчват съществено от боязън да не бъдат незабавно упрекнати в левичарство или в немарливост пред опасността от тероризма. Това също по този начин демонстрира стратегическите граници на една междинна мощ, която не е завършила с изчистването на колониалното си минало “, разяснява политологът пред френския в. „ Монд “.
