„Кризата си е криза, но празникът си е празник“, отбелязва

„ Кризата си е рецесия, само че празникът си е празник “, отбелязва къса дописка отпреди 95 години в бр. 60 на в. „ Казанлъшка искра “.

Някогашните казанлъчани, и по-точно жителите на първата българска казанлъшка махала – Куленската (наречена по този начин поради една кула, която се издигала в двора на църковния двор на храм „ Св. Илия “), не пропущали по именните дни да посетят близки и другари.

Та по този начин във втория ден на Коледата в далечната 1927 година имен ден в Града на розите чества някой си Христо Факерат. През целия ден посрещал индивидът посетители, които не спирали да минават през дома му и по мръкнало.

Както разяснява дописката в остарялата газета, „ приемната му стая била цялостна с мъже, дами и деца ".

В един миг на терена се появяват и двама развеселени куленци (демек, живеещи в Куленската махала), вдигащи градуса на соарето с дайре. Преди това те посетили локала „ Еделвайс “, с цел да опитат новия пелин, дето заведението предложило, предава вестник " Десант ".

Под подрънкванията на дайрето се люшнала ръченица. В същото време се домъкнали и нови посетители. И до момента в който стопанинът се ръкува общително с тях край вратата, „ подът на стаята се продънва и всички посетители падат в избата “.

Както свидетелства написаното във вестника, настава паника и врява, само че след няколко минути в другата стая продължава веселието.

Пострадалите от сриването на пода в едната одая потърсили помощ чак на другия ден, като доста от тях наблегнали повече върху задачата да си обезпечат пресни агнешки кожи, с цел да постановат натъртените си телеса...
Снимка: в. „ Казанлъшка искра “