ИПИ: Ковид-19 и поглед към трайната безработица
Кризата с Ковид-19 промени доста пазара на труд в България, като рестриктивните мерки доведоха до доста повишение на безработицата в доста от районите на страната, изключително в общините с обичайно по-активни трудови пазари съгласно информацията от бюрата по труда, оповестени от Агенция по заетостта. Данните на организацията ни разрешават и взор към трайната безработица, през данните за безработните с регистрация в бюрата по труда за най-малко една година. Докато съществуването на безработица в избрани граници е обикновено за работещ пазар на труда и белег за съществуване на трудова подвижност, то трайната безработица приказва само за съществуване на труднопреодолими структурни проблеми. Картата пресъздава каузи на трайно безработните в интервала от края на 2019 година до последните налични данни и ясно показва, че това събитие е особено, на първо място, за Северна България, а съвсем половината общини, в които то нахвърля 8% от работната мощ са съсредоточени в Северозапада. Към средата на 2021 година в пет общини - Хайредин, Ружинци, Димово, Якимово и Каолиново записаните безработни за над една година надвишават 20% от стопански дейното население, а повече от 10% са те в 36 общини. От другата страна, с под 1% трайно безработни са 100 общини, без нито един - пет. Във водещите стопански центрове - София, Пловдив, Варна делът им е под 0,1%. Влиянието на рецесията върху трайната безработица е очевидно в сравнението сред нивото ѝ към края на 2019 и 2020 година, като то се е повишило в 117 общини, в 18 от тях - с над 1 процентен пункт. Към средата на 2021 година броят на общините, в които знакът се е влошил по отношение на предкризисното си равнище е повишен на 131, a доста от тези, при които се усъвършенства са с изнапред високи нива на трайна безработица и подобрението е разумна стъпка в интервал на напредък, в какъвто се намира стопанската система от 2021 година В страната като цяло броят на безработните с над година регистрация се е повишил от 42,3 на 44,4 хиляди души. Съдейки по данните, оповестени от Агенция по заетостта можем да заключим, че рецесията не се е отразила значително на трайната безработица в множеството райони, най-много тъй като записаните покачвания не са изключително високи. И към средата на 2021 година този вид безработица остава локализирана най-много в Северозападна и Североизточна България. Друг въпрос е обаче какъв е броят на трайно изпадналите от пазара на труда като цяло, нещо което данните на Агенция по заетостта не може да покажат.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ