Коронавирусът повали руската икономика
Кризата с ковид върна Русия в 2002 година - най-малко що се отнася до цената на нефта, а това е главният експортен артикул на страната.
В края на март неговата цена падна до най-ниското си ниво от 18 години: барел от европейския вид „ Брент “ коства по-малко от 22 $, котировките на съветския вид „ Урал “ са под 17 $, написа dw.com.
Корона-кризата понижи международното търсене на нефт коренно, заради което Саудитска Арабия и някои други страни-производителки желаеха в допълнение ограничение на добива. Путин обаче не се съгласи, с което той провали Споразумението за таван на създаваните количества петрол сред държавите-членки на ОПЕК от една страна, и Русия и Казахстан от друга. То беше в действие от 2017 насам и непрекъснато бе удължавано. От 1 април обаче всички страни могат да създават по колкото петрол изискат.
Саудитска Арабия реагира с ценова война против Русия.Тя предложи на европейските рафинерии, които са съществени купувачи на съветския петрол, дъмпингови цени, каквито в никакъв случай до момента не е имало: барел петрол „ Брент “ с 10 $ по-евтино от формалните котировки. „ При това състояние няма никакъв смисъл да се купува от Русия “, споделя специалистът по суровините Ойген Вайнберг.
Обезценяването на рублата е най-големият проблем
Войната на нерви обаче носи големи загуби на съветската страна. Известно е, че салдото на държавния бюджет е обезпечен при цени от 42 $ за барел, а сегашните са надалеч по-ниски.
Но очертаващият се голям бюджетен недостиг не е най-голямото предизвикателство пред Русия. Най-сериозният проблем за съветската стопанска система е обезценяването на рублата, което върви ръка за ръка със спадащите цени на нефта. Подобна обстановка имаше през 2014 година - тогава последва двугодишна криза и близо шестгодишен спад в действителните приходи на популацията. Сега съществува опасността от повтаряне на тази рецесия, освен това задълбочена под въздействието на карантината.
По-слабата съветска валута постоянно предизвиква износа, само че Русия разполага единствено с три групи артикули, които са конкурентоспособни на международния пазар: първични материали, оръжия и земеделски артикули.
Търсенето на енергийни запаси и метали е спаднало в целия свят, а покупките на оръжие се отсрочват поради епидемията от ковид. Русия би могла да изнася повече зърнени храни, само че тъкмо това няма да се случи, защото държавното управление се притеснява от дефицит на вътрешния пазар. Затова от 1 април са наложени ограничавания и квоти за износа на жито, ръж, царевица и ечемик, които първоначално ще останат в действие три месеца. С други думи Русия няма по какъв начин да завоюва от неповторимата обстановка, че един звук съветско жито сега коства повече от един звук съветски петрол.
Зависимостта на съветската стопанска система от вноса
Толкова по-болезнено за Русия ще бъдеобезценяването на рублата. Руската стопанска система продължава да е доста подвластна от вноса на машини и съоръжение, потребителски артикули и даже селскостопански артикули. През декември председателката на Съвета на федерацията на Русия Валентина Матвиенко уточни, че Русия е мощно подвластна от вноса на семена за посев. И това се отнася до редица съществени култури като царевица, картофи и пшеница.
Сега ще нарастнат и редица други изходни първични материали и материали, нужни на съветската промишленост - да вземем за пример китайските съставки, употребявани в съветските фармацевтични предприятия или частите за автомобилната индустрия, които се получават най-вече от немски снабдители. Ако при започване на годината едно евро се разменяше за 68 рубли, в този момент то коства съвсем 90. Русия ще бъде просто премазана от задаващото се голямо повишаване и то в интервал, когато приходите на страната са лимитирани до най-малко.
В края на март неговата цена падна до най-ниското си ниво от 18 години: барел от европейския вид „ Брент “ коства по-малко от 22 $, котировките на съветския вид „ Урал “ са под 17 $, написа dw.com.
Корона-кризата понижи международното търсене на нефт коренно, заради което Саудитска Арабия и някои други страни-производителки желаеха в допълнение ограничение на добива. Путин обаче не се съгласи, с което той провали Споразумението за таван на създаваните количества петрол сред държавите-членки на ОПЕК от една страна, и Русия и Казахстан от друга. То беше в действие от 2017 насам и непрекъснато бе удължавано. От 1 април обаче всички страни могат да създават по колкото петрол изискат.
Саудитска Арабия реагира с ценова война против Русия.Тя предложи на европейските рафинерии, които са съществени купувачи на съветския петрол, дъмпингови цени, каквито в никакъв случай до момента не е имало: барел петрол „ Брент “ с 10 $ по-евтино от формалните котировки. „ При това състояние няма никакъв смисъл да се купува от Русия “, споделя специалистът по суровините Ойген Вайнберг.
Обезценяването на рублата е най-големият проблем
Войната на нерви обаче носи големи загуби на съветската страна. Известно е, че салдото на държавния бюджет е обезпечен при цени от 42 $ за барел, а сегашните са надалеч по-ниски.
Но очертаващият се голям бюджетен недостиг не е най-голямото предизвикателство пред Русия. Най-сериозният проблем за съветската стопанска система е обезценяването на рублата, което върви ръка за ръка със спадащите цени на нефта. Подобна обстановка имаше през 2014 година - тогава последва двугодишна криза и близо шестгодишен спад в действителните приходи на популацията. Сега съществува опасността от повтаряне на тази рецесия, освен това задълбочена под въздействието на карантината.
По-слабата съветска валута постоянно предизвиква износа, само че Русия разполага единствено с три групи артикули, които са конкурентоспособни на международния пазар: първични материали, оръжия и земеделски артикули.
Търсенето на енергийни запаси и метали е спаднало в целия свят, а покупките на оръжие се отсрочват поради епидемията от ковид. Русия би могла да изнася повече зърнени храни, само че тъкмо това няма да се случи, защото държавното управление се притеснява от дефицит на вътрешния пазар. Затова от 1 април са наложени ограничавания и квоти за износа на жито, ръж, царевица и ечемик, които първоначално ще останат в действие три месеца. С други думи Русия няма по какъв начин да завоюва от неповторимата обстановка, че един звук съветско жито сега коства повече от един звук съветски петрол.
Зависимостта на съветската стопанска система от вноса
Толкова по-болезнено за Русия ще бъдеобезценяването на рублата. Руската стопанска система продължава да е доста подвластна от вноса на машини и съоръжение, потребителски артикули и даже селскостопански артикули. През декември председателката на Съвета на федерацията на Русия Валентина Матвиенко уточни, че Русия е мощно подвластна от вноса на семена за посев. И това се отнася до редица съществени култури като царевица, картофи и пшеница.
Сега ще нарастнат и редица други изходни първични материали и материали, нужни на съветската промишленост - да вземем за пример китайските съставки, употребявани в съветските фармацевтични предприятия или частите за автомобилната индустрия, които се получават най-вече от немски снабдители. Ако при започване на годината едно евро се разменяше за 68 рубли, в този момент то коства съвсем 90. Русия ще бъде просто премазана от задаващото се голямо повишаване и то в интервал, когато приходите на страната са лимитирани до най-малко.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ